На 7 юни т. г. англичаните Мат Хеликър (Matt Helliker) и Джон Брейси (Jon Bracey) направиха (по всяка вероятност) второ въобще и първо без изкуствени опорни точки изкачване по маршрута “Birthright” (V 6, 4c, A2, 450 м) на северната стена на Гран Шармо (Grand Charmoz) в Алпите.

В долната си част той почти съвпада с линията “Desmaison-Mazeaud” от 1959 г., а нагоре следва система от винкели вляво от Реброто на Кордие (Cordier).
 

Джон Брейси по "Birthright"
Снимка: Мат Хеликър
Photo: Matt Helliker
 
През 1982 г. Анди Перкин (Andy Parkin) и Тиери Рено (Thierry Renault) преодоляха първите въжета, но бяха принудени да се върнат. След това Перкин се върна с намерение за солово изкачване, но отново отстъпи заради прекалено тънкия лед. Маршрутът бе преминат на 19 и 20 октомври 1993 г. от Марк Туайт (Mark Twight) и Скот Бакс (Scott Backes), а оценката му бе ED+, 90°, 5.9, A2. Условия, подходящи за изкатерването на “Birthright” се появяват веднъж на 5-10 години.
 
На 7 юни сутринта Хеликър и Брейски стигнаха с лифта до План и със ски бързо се придвижиха до основата на стената. Около 11.00 часа започнаха катеренето и преминаха с взаимна осигуровка стръмните, но вървящи по сигурен лед първи три въжета. След това, с оскъдна последователна осигуровка, преодоляха следващите три дължини по все още добър лед. Но с набирането на височина ледът ставаше все по-тънък. По скалните въжета (“Фантастичен гранит!” – писа Брейси) катериха без ръкавици до площадките в половината от височината на стената, където “Birthright” свършва.

 
Мат Хеликър по горната скална част на маршрута
Снимка: Джон Брейси
Photo: Jon Bracey
 
Мат и Джон преминаха линията на Туайт и Бакс, но просто се натрапва възможността тази чудесна линия да бъде продължена до върха.