Ние с Цецо сме от Враца. Идеята за тур ми се въртеше от известно време, но на Враца е малко трудно да намериш хубава линия за премиера. На сайта на climbingguide видях, че на сектор Горен Източен от Източния район няма нито един тур и разпитах Мишо (Михайлов) дали го е гледал. Той ми каза, че там имало хубави цепки и така реших да отида да разгледам някой ден.

Естествено при толко много маршрути по-долу, на никой няма да му се ходи един час по сипея на Чайка за стена 60-80 метра висока. Преди две седмици направихме къс преход с брат ми като се качихме от Враца, покрай казармите, и излязохме на пътеката за слизането от Централна стена. От там стигнахме до сектора и разгледах какви са възможностите за маршрути. Една тясна и вертикална цепка ми  улови вниманието веднага. Така реших, че това ще е мястото за опит за премиера. Направих няколко снимки и слязохме по сипея. 

В събота се уговорих с Цецо да отидем и да се пробваме на линията. Взех няколко клина и болта от Мишо и Григор (Зехиров), чук, ръкохватка, небесни куки и 2 стълбички - все неща, които хващах за първи.  път :). Разбира се за гаечен ключ изобщо и не се сетих.

В неделя сутринта се срещнахме с Цецо на Вратцата и отпердашихме по сипея. Времето беше доста на кантар - аха да завали. Стигнахме до стената и набързо се екипирахме. В бързината не се разбрахме кой да вземе вода и така останахме без вода за цял ден. За щастие времето беше на наша страна и облаците ни прикриваха от яркото слънце. 

Първото въже не беше трудно, но осигуряването изискваше доста усилия, тъй като имаше доста трева в цепката и трябваше да се почиства постоянно. Мястото за площадка се появи естествено - точно в средата на стената. Забих два клина и обединени заедно с клема и френд направих площадка. Цецо тръгна нагоре и започна основното почистване на тура. Към седмия метър решихме да забие клин за да се знае къде е тура.

Второто въже започна с пасаж, който ми коства доста усилия и след лек дюлфер по-нагоре, излязох на терасата доста напомпан. До този момент не знаех какво следва след тази тераса, тъй като от долу не се виждаше тази част от стената. Не беше ясно дали има излизане от тук въобще. Тръгнах по естествената линия нагоре няколко метра и се озовах на гладка плоча. След кратко разучаване, разбрах какво би било евентуалното преминаване, но не бях сигурен дали ще успея да го направя. Осигуровката тук също беше доста крива. Сложих 2 френда в хоризонтална цепка и пробвах. Първия път, не се получи и откатерих обратно да почина и да помисля. Втория път промених малко положението на тялото, и ето че стана. Почуствах се много доволен.

Следваха леки скали и последния пасаж - излизане през надвес по характерните за Враца "триони". Тук осигуряването беше също кофти. Микрофренда задържа едва на ръба на хоризонталната цепка под надвеса. Последни усилия и ето ме горе на върха. Вик на радост огласи скалните кули наоколо. За Цецо остана неприятната работа - почистване на тура и забиване на 2 клина и един болт. За гаечния ключ се сетихме чак след като Цецо проби дупката за болта.

Категориите, които сложихме са доста условни, така че хора: взимайте ключ 17 и нагоре по сипея :).

Към информацията в сайта за новия маршрут