0204.2013
В края на февруари и началото на март т. г. за 15 дни двама словашки алпинисти – Михал Сабовчик (Michal Sabovčík) и Адам Кадлечик (Adam Kadlečík), преминаха цялото било на Татрите при зимни условия. Те действаха в режим на пълна автономност – без спомагателни екипи и предварително подготвени депа.
Траверсът бе осъществен в нетрадиционна посока – от седловината Хучянска (Przełęcz Huciańska) до седловината Жджярска (Przełęcz Ździarska).
Михал Сабовчик и Адам Кадлечик на Лодови шчит
Снимка/ photo: k2studio.sk
В хода на придвижването си Сабовчик и Кадлечик три пъти попадаха в лавини. Освен това едва оцеляха при бурята, която изкорени 8000 дървета в Татрите. Първоначално те имаха още един партньор, който се отказа заради здравословни проблеми.
Михал Сабовчик на билото
Снимка/ photo: k2studio.sk
Мишо Сабовчик, който загуби седем килограма от теглото си по време на траверса, сподели в телевизионно интервю, че с Кадлечик са разполагали с лиофилизирана храна за всеки от биваците и с по три енергетични блокчета на ден. Двамата са следвали строго билото, без да пропуснат нито един връх.
Михал Сабовчик и Адам Кадлечик на Източния връх на Железни врата
Снимка/ photo: k2studio.sk
Последният подобен траверс бе осъществен преди 35 г. Тогава Павол Похили (Pavol Pochyly), един от славните словашки “паяци”, премина билото соло, като в допълнение преодоля и билото на Биелските Татри (Tatry Bielskie).
Траверсирането на 75-километровото било на Татрите е необикновено сериозно предизвикателство и представлява изключително сериозно алпийско постижение. То изисква отлична физическа подготовка и огромна психическа издръжливост. То е и много рисковано главно поради две причини – голяма част от маршрута се преодолява без осигуровка на труден и експониран , нерядко ронлив терен, и продължава достатъчно дълго време, през което метеорологичните условия просто няма как да бъдат непрекъснато благоприятни.
***
Историческа справка
Първото лятно преодоляване на цялото било на Татрите (от първи опит) е дело на поляците Збигниев Хегерле (Zbigniew Hegerle), Збигниев Криса (Zbigniew Krysa), Йежи Пьотровски (Jerzy Piotrowski), Ришард Виктор Шрам (Ryszard Wiktor Schramm) и Ян Сташел (Jan Staszel) от 3 до 13 септември 1955 г. Те не разполагат с предварително организирани лагери или депа, но заобикалят шест върха, а на други не се изкачват всички участници.
Скоростно изкачване по Главното било (но само до Шиви Виерх, Siwy Wierch) записват Ришард Шафирски (Ryszard Szafirski) и Адам Зизак (Adam Zyzak) от 28 август до 2 септември 1964 (с помощта на две депа с храна и със заобикаляне на няколко върха).
Поредните рекорди са поставени през 1975 г. За три дни (70 часа, от които 48 ефективно придвижване) билото е преодоляно от Кшищоф Журек (Krzysztof Żurek). Само половин ден повече отнема траверсът на Владислав Цивински (Władysław Cywiński). Двамата имат предварително подготвени депа с храна, а Журек разчита и на помощна група.
През 1990 г. първи женски траверс реализира Анна Червинска (Anna Czerwińska). Тя не използва предварително организирани депа и помощен екип.
Битката за първо зимно преодоляване на билото продължава години наред и струва живота на няколко души. Стига се дотам, че Управата на Клуб Високогурски (Klub Wysokogórski) излиза с апел да не се предприемат опити. Но шестима алпинисти от Варшава не се вслушват в него. Това са Йежи Крайски (Jerzy Krajski), Чеслав Мровиец (Czesław Mrowiec), Кажимиеж Валдемар Олех (Kazimierz W. Olech), Анджей Соболевски (Andrzej Sobolewski), Шимон Вдовяк (Szymon Wdowiak) и Анджей Завада (Andrzej Zawada). Те постигат успех от 27 март до 14 април 1959 г. Известно отклонение от “правилния” стил представлява възприетата тактика билото да се преодолява от сменящи се двучленни свръзки. Останалите действат като транспортна група и се придвижват встрани от Билото.
Автори на следващите два зимни траверса са алпинисти от някогашната Чехословакия (за по-дълго време от това на полската свръзка).
Четвъртият се превръща в голям успех на алпинистите от Закопане Пьотр Малиновски (Piotr Malinowski), Юзеф Олшански (Józef Olszewski) и Кшищоф Журек (Krzysztof Żurek). За 10 дни (от 14 до 23 януари 1978 г., т. е. не само в периода на календарната зима, но и в разгара й, а тя е необикновено сурова) те се справят с предизвикателството без никаква предварителна подготовка по маршрута и без странична помощ. А след това идва ред на споменатото по-горе постижение на словака Павел Похили.
Траверсът бе осъществен в нетрадиционна посока – от седловината Хучянска (Przełęcz Huciańska) до седловината Жджярска (Przełęcz Ździarska).
Михал Сабовчик и Адам Кадлечик на Лодови шчит
Снимка/ photo: k2studio.sk
В хода на придвижването си Сабовчик и Кадлечик три пъти попадаха в лавини. Освен това едва оцеляха при бурята, която изкорени 8000 дървета в Татрите. Първоначално те имаха още един партньор, който се отказа заради здравословни проблеми.
Михал Сабовчик на билото
Снимка/ photo: k2studio.sk
Мишо Сабовчик, който загуби седем килограма от теглото си по време на траверса, сподели в телевизионно интервю, че с Кадлечик са разполагали с лиофилизирана храна за всеки от биваците и с по три енергетични блокчета на ден. Двамата са следвали строго билото, без да пропуснат нито един връх.
Михал Сабовчик и Адам Кадлечик на Източния връх на Железни врата
Снимка/ photo: k2studio.sk
Последният подобен траверс бе осъществен преди 35 г. Тогава Павол Похили (Pavol Pochyly), един от славните словашки “паяци”, премина билото соло, като в допълнение преодоля и билото на Биелските Татри (Tatry Bielskie).
Траверсирането на 75-километровото било на Татрите е необикновено сериозно предизвикателство и представлява изключително сериозно алпийско постижение. То изисква отлична физическа подготовка и огромна психическа издръжливост. То е и много рисковано главно поради две причини – голяма част от маршрута се преодолява без осигуровка на труден и експониран , нерядко ронлив терен, и продължава достатъчно дълго време, през което метеорологичните условия просто няма как да бъдат непрекъснато благоприятни.
***
Историческа справка
Първото лятно преодоляване на цялото било на Татрите (от първи опит) е дело на поляците Збигниев Хегерле (Zbigniew Hegerle), Збигниев Криса (Zbigniew Krysa), Йежи Пьотровски (Jerzy Piotrowski), Ришард Виктор Шрам (Ryszard Wiktor Schramm) и Ян Сташел (Jan Staszel) от 3 до 13 септември 1955 г. Те не разполагат с предварително организирани лагери или депа, но заобикалят шест върха, а на други не се изкачват всички участници.
Скоростно изкачване по Главното било (но само до Шиви Виерх, Siwy Wierch) записват Ришард Шафирски (Ryszard Szafirski) и Адам Зизак (Adam Zyzak) от 28 август до 2 септември 1964 (с помощта на две депа с храна и със заобикаляне на няколко върха).
Поредните рекорди са поставени през 1975 г. За три дни (70 часа, от които 48 ефективно придвижване) билото е преодоляно от Кшищоф Журек (Krzysztof Żurek). Само половин ден повече отнема траверсът на Владислав Цивински (Władysław Cywiński). Двамата имат предварително подготвени депа с храна, а Журек разчита и на помощна група.
През 1990 г. първи женски траверс реализира Анна Червинска (Anna Czerwińska). Тя не използва предварително организирани депа и помощен екип.
Битката за първо зимно преодоляване на билото продължава години наред и струва живота на няколко души. Стига се дотам, че Управата на Клуб Високогурски (Klub Wysokogórski) излиза с апел да не се предприемат опити. Но шестима алпинисти от Варшава не се вслушват в него. Това са Йежи Крайски (Jerzy Krajski), Чеслав Мровиец (Czesław Mrowiec), Кажимиеж Валдемар Олех (Kazimierz W. Olech), Анджей Соболевски (Andrzej Sobolewski), Шимон Вдовяк (Szymon Wdowiak) и Анджей Завада (Andrzej Zawada). Те постигат успех от 27 март до 14 април 1959 г. Известно отклонение от “правилния” стил представлява възприетата тактика билото да се преодолява от сменящи се двучленни свръзки. Останалите действат като транспортна група и се придвижват встрани от Билото.
Автори на следващите два зимни траверса са алпинисти от някогашната Чехословакия (за по-дълго време от това на полската свръзка).
Четвъртият се превръща в голям успех на алпинистите от Закопане Пьотр Малиновски (Piotr Malinowski), Юзеф Олшански (Józef Olszewski) и Кшищоф Журек (Krzysztof Żurek). За 10 дни (от 14 до 23 януари 1978 г., т. е. не само в периода на календарната зима, но и в разгара й, а тя е необикновено сурова) те се справят с предизвикателството без никаква предварителна подготовка по маршрута и без странична помощ. А след това идва ред на споменатото по-горе постижение на словака Павел Похили.
Добави коментар