2903.2013
На 16 и 17 март т. г. австрийците Хансйорг Ауер (Hansjörg Auer), Давид Лама (David Lama) и Петер Ортнер (Peter Ortner) първи преминаха през зимата стената Заг (Sagwand), прокарвайки маршрута “Schiefer Riss”.
"Schiefer Riss" по стената Заг
Снимка: Давид Лама
Photo: David Lama
Стената Заг е разположена в горната част на долината Валзер (Valsertal), Австрия. Поради голямата влажност и ронливостта й не е особено популярна дори през лятото. Изкачена е за първи път през 1947 г. от Матиас Ребич (Mathias Rebitsch) и Роланд Бергер (Roland Berger) по маршрут, който става един от най-поразителните в Тирол.
Първото повторение е направено 30 г. по-късно – от отличната свръзка Хайнц Мариахер (Heinz Mariacher) и Ханс Петер Брандщетер Хьолцл (Hans Peter Brandstätter Hölzl). За 66 г. след прокарването му турът е преминаван само няколко пъти. Срутване преди пет години стана причина част от оригиналния маршрут да престане да съществува.
Първият опит за зимно изкачване бе направен на 11 март от Лама и Ауер. Въпреки доброто темпо на катерене до мръкване бяха преминали две трети от стената. Без бивачна екипировка и при температура под нулата двамата се отказаха. Но бяха ентусиазирани от постигнатото. Пет дни по-късно се върнаха – този път с бивачни съоръжения и в компанията на Петер Ортнер.
По стената
Снимка: Давид Лама
Photo: David Lama
На 16 март т. г., в 09.00 часа сутринта, тримата австрийци започнаха изкачването, насочвайки се към малка площадчица в средата на тура, която бяха забелязали при първия опит. Това, което трябваше да бъде удобен бивак, се оказа битка за оцеляване. През нощта температурата спадна до минус 22 градуса по Целзий. А върху площадката непрекъснато се стоварваха прашни лавини. След безсънна нощ, в 05.00 часа преди разсъмване, тръгнаха нагоре и завършиха маршрута, стигайки до върха малко преди пладне, след което незабавно започнаха спускане.
Катеренето беше много тежко и изтощително и само няколко въжета могат да се смятат за лесни. Възможностите за осигуровка бяха малки и това изключваше падания.
И тримата изкатериха маршрута без употреба на изкуствени опорни точки, като се сменяха във водачеството. Предложената оценка VI, M7, 80° дава само най-обща представа за стойността на маршрута. За Ауер, Лама и Ортнер това беше един от най-трудните им алпийски маршрути.
"Schiefer Riss" по стената Заг
Снимка: Давид Лама
Photo: David Lama
Стената Заг е разположена в горната част на долината Валзер (Valsertal), Австрия. Поради голямата влажност и ронливостта й не е особено популярна дори през лятото. Изкачена е за първи път през 1947 г. от Матиас Ребич (Mathias Rebitsch) и Роланд Бергер (Roland Berger) по маршрут, който става един от най-поразителните в Тирол.
Първото повторение е направено 30 г. по-късно – от отличната свръзка Хайнц Мариахер (Heinz Mariacher) и Ханс Петер Брандщетер Хьолцл (Hans Peter Brandstätter Hölzl). За 66 г. след прокарването му турът е преминаван само няколко пъти. Срутване преди пет години стана причина част от оригиналния маршрут да престане да съществува.
Първият опит за зимно изкачване бе направен на 11 март от Лама и Ауер. Въпреки доброто темпо на катерене до мръкване бяха преминали две трети от стената. Без бивачна екипировка и при температура под нулата двамата се отказаха. Но бяха ентусиазирани от постигнатото. Пет дни по-късно се върнаха – този път с бивачни съоръжения и в компанията на Петер Ортнер.
По стената
Снимка: Давид Лама
Photo: David Lama
На 16 март т. г., в 09.00 часа сутринта, тримата австрийци започнаха изкачването, насочвайки се към малка площадчица в средата на тура, която бяха забелязали при първия опит. Това, което трябваше да бъде удобен бивак, се оказа битка за оцеляване. През нощта температурата спадна до минус 22 градуса по Целзий. А върху площадката непрекъснато се стоварваха прашни лавини. След безсънна нощ, в 05.00 часа преди разсъмване, тръгнаха нагоре и завършиха маршрута, стигайки до върха малко преди пладне, след което незабавно започнаха спускане.
Катеренето беше много тежко и изтощително и само няколко въжета могат да се смятат за лесни. Възможностите за осигуровка бяха малки и това изключваше падания.
И тримата изкатериха маршрута без употреба на изкуствени опорни точки, като се сменяха във водачеството. Предложената оценка VI, M7, 80° дава само най-обща представа за стойността на маршрута. За Ауер, Лама и Ортнер това беше един от най-трудните им алпийски маршрути.
Добави коментар