2803.2013
В неделя, 24 март т. г., Александер Мегос (Alexander Megos) изкатери OS тура “Estado Critico” (9a) в Сиурана! В катерачния свят започна да ври и кипи, защото никой преди това не беше преодолявал такива трудности по този начин. На сайта на “Desnivel” се появи интервю с Алекс.
Александер Мегос
Снимка: Рей Ууд
Photo: Ray Wood
***
“Desnivel”: Защо избра тъкмо “Estado crítico”?
Исках да направя опит по “La Rambla” (9a+), но когато стигнах до маршрута, видях, че по него има много комбинации (“Broadway”, “La reina mora”...) и не знаех как точно върви “La Rambla”. Затова се насочих към “Estado crítico”.
Как стана, че хвърли всички сили при този първи опит?
Винаги правя така. Понякога OS, понякога flash. Този път наоколо нямаше никой, който би могъл да ми каже нещо повече за движенията. Нямаше го Феликс Ноймеркер (Felix Neumärker), моя колега, който изкатери тура миналата седмица. Така имах възможност да го премина в най-чист стил.
Кой беше с тебе на скалите?
Бях с моя приятел Ян Краус (Jan Kraus), той ме осигуряваше. Гледаха ме и много други хора, много познати немци и испанци.
Т. е., имало е добра атмосфера. Помага ли добрата атмосфера в такива случаи?
Не обърнах особено внимание на това. Бях страшно концентриран, за да не падна по някаква случайност.
Как се чувстваше по време на самото катерене?
В началото не смятах, че ще стигна до края. Не се надявах. Просто катерех от включването в една осигуровка до включването в следващата… Така до момента, в който усетих, че наистина мога да го направя. Концентрирах се още повече, не исках да падна. Финалът беше нещо невероятно.
Кога разбра, че ще успееш?
При последното включване. Там спрях за къса почивка и си помислих, че мога да успея. Пасажът, който ми оставаше, не ми се стори особено труден.
От това, което казваш, става ясно, че си напредвал много плавно.
Да! После, когато се върнах, за да бъда сниман, си дадох сметка, че съм направил всичко както трябва.
Трудно ли е да се напипа правилната последователност от движения?
Мисля, че не е лесно да бъдат разчетени правилно всички комбинации от последователни движения. Имаше места с твърде много хватки и не знаех какво да правя. Но се стараех бързо да вземам добри за себе си решения. И имах много голям късмет.
Знаеш, че това е първо 9a OS в света. Как се чувстваш?
Не се смятам за някакъв герой на катеренето, просто добре се забавлявах. Хората разговарят с мене в състояние на страшна възбуда, а за мене това беше просто добра забава.
Каквото и да си говорим, катеренето “от пръв поглед” не ти е чуждо. Казваш, че ти се удава…
Хм, катеря се много. Когато се насочвам към някой маршрут, най-напред опитвам да го изкатеря OS или flash. Мисля, че в това отношение помогна пътуването ми до Съединените щати. Там се научих да намирам правилната последователност на движенията и всичко, свързано с нея.
Алекс по "Pure Imagination" (8c+, Red River Gorge)
Снимка: Петер Вюрт
Photo: Peter Würth
Кой е най-трудният тур, който си катерил?
Най-трудният? Не зная... бих казал, че е “Shangri-La” (8c+) във Франкенюра. Има характер на боулдър и ми струваше страшно много усилия. Но това се случи преди две години. Не зная как бих го възприел днес.
Но твоето най-трудно изкатерване RP е 9a. Не те ли учудва фактът, че преминаваш същите трудности и OS?
Така, това е повод за размисъл. Изглежда, че трудните маршрути просто ме плашат. Винаги се боя, че не съм достатъчно силен и затова не правя опити по тях. През миналата седмица Феликс Ноймеркер изкачи “La Rambla” и “Estado crítico” и ми каза, че според него и аз мога да направя същото. Именно това ме мотивира да пробвам и до известна степен намали страховете ми от трудните маршрути.
Смята се, че всеки катерач може да премине маршрут с няколко степени по-труден от своя максимум в стил OS. Виждаш ли себе си на тур 9b?
Не знам. Ако посветя достатъчно време на един маршрут… Не обичам да отделям прекалено дълго време и сили само на един проект. Никога не съм правил опити по който и да е маршрут повече от три дни. Във всеки следващ ден мотивацията ми се смалява.
Познаваше ли Сиурана отпреди това?
Преди две години прекарах там Великденските празници и спах на същия къмпинг. Това беше моето първо посещение на Испания и тогава преминах няколко тура 8c и 8c+ от втори опит. Сегашната е втората ми визита в Сиурана. Мисля да посетя Маргалеф за ден-два. Но няма да имам време за нищо повече – разполагам само с две седмици.
Какви са целите ти в оставащите дни?
Искам да опитам силите си на “La Rambla”, а след това… не знам.
Предполагам знаеш, че “Estado crítico” има и по-труден, “изправен” вариант…
Да, “Golpe de estado” (9b). Бях на него около 10 минути, но не ми хареса. Не казвай това на Крис (Шарма, автора на варианта – бел. пр.). Нямам намерение да опитвам отново. Ще ми се да се насоча към някои от класическите линии – например, “L' odi social” (8c+) или “Can Piqui Pugui” [един от първите турове 8c+ в Испания, преминат за първи път от Карлес Браско (Carles Brascó) през 1992 г. – бел. пр.]. Никога не мога да предвидя кой е най-правилният избор… Гледам гидовника и катеря това, което ми се струва най-красиво.
Професионален катерач ли си?
Не – ти пък! Завърших училище миналата година и решиш да си дам една година за катерене, пътешествия и опознаване на света.
А би ли искал в бъдеще да се занимаваш професионално с катерене?
Не. Искам да следвам. Нещо повече – струва ми се, че не бих могъл да печеля от катеренето, за да живея. Сигурен съм в едно – че винаги ще се катеря за удоволствие.
Тренираш ли на изкуствена стена, или само по естествени скали?
През лятото се катеря само по скалите във Франкен(юра), но през зимата това е невъзможно заради условията. Тогава тренирам на стена.
На "Herkules" (9+) във Франкенюра
Снимка: Йоргос Мегос
Photo: Jorgos Megos
Започнал си да се катериш много рано. Как стана това?
Започнах, когато бях на пет години, със семейството ми. Баща ми се катери от много отдавна. Първите си крачки направих с него във Франкенюра. След това продължих с по-малката ми сестричка. После се включих в група, с която тренирах по един час седмично. Доста по-късно започнах да участвам в състезания в Ерланген, после в Бавария, после в първенството на Германия и в Европейската купа за юноши, която спечелих два пъти – през 2009 и 2010 г.
Искаш ли да продължиш да участваш в състезания?
През 2011-а стартирах в няколко състезания за мъже, но се отказах през последната година на моето учене. Засега съм решил да пътешествам. Може да опитам пак в края на тази година, но не съм сигурен.
Със сигурност не си катерач, който се интересува от своя имидж. Защо?
Нямам блог, нямам “сметка” на страницата 8a.nu, защото не искам. Това е форма на съперничество, а смятам, че по скалите няма място за надпревара. Не могат да се присъждат точки за различни по стил маршрути. Искам само да се катеря и не правя нищо, за да съм първи в някаква класация. Това въобще не ме интересува.
Последен въпрос. От известно време Адам Ондра се опитва да изкатери OS маршрут 9a. Защо ти успя, а той – не?
Мисля, че той е в много по-трудно положение от мене, защото е преминал кажи-речи всички съществуващи турове 9а в света, преди да се почувства достатъчно силен, за да прави опити OS на някой от тях. Ако става въпрос за мене, не бях опитвал силите си почти на нито едно 9а, защото съм респектиран от тази категория. Сега мога да опитам да изкатеря всичките “от пръв поглед”. Може би съм бил в състояние да премина “Estado crítico” още преди две години, но не го направих.
Разговора води: Исаак Фернандес (Isaac Fernández), 26 март 2013 г.
Александер Мегос
Снимка: Рей Ууд
Photo: Ray Wood
***
“Desnivel”: Защо избра тъкмо “Estado crítico”?
Исках да направя опит по “La Rambla” (9a+), но когато стигнах до маршрута, видях, че по него има много комбинации (“Broadway”, “La reina mora”...) и не знаех как точно върви “La Rambla”. Затова се насочих към “Estado crítico”.
Как стана, че хвърли всички сили при този първи опит?
Винаги правя така. Понякога OS, понякога flash. Този път наоколо нямаше никой, който би могъл да ми каже нещо повече за движенията. Нямаше го Феликс Ноймеркер (Felix Neumärker), моя колега, който изкатери тура миналата седмица. Така имах възможност да го премина в най-чист стил.
Кой беше с тебе на скалите?
Бях с моя приятел Ян Краус (Jan Kraus), той ме осигуряваше. Гледаха ме и много други хора, много познати немци и испанци.
Т. е., имало е добра атмосфера. Помага ли добрата атмосфера в такива случаи?
Не обърнах особено внимание на това. Бях страшно концентриран, за да не падна по някаква случайност.
Как се чувстваше по време на самото катерене?
В началото не смятах, че ще стигна до края. Не се надявах. Просто катерех от включването в една осигуровка до включването в следващата… Така до момента, в който усетих, че наистина мога да го направя. Концентрирах се още повече, не исках да падна. Финалът беше нещо невероятно.
Кога разбра, че ще успееш?
При последното включване. Там спрях за къса почивка и си помислих, че мога да успея. Пасажът, който ми оставаше, не ми се стори особено труден.
От това, което казваш, става ясно, че си напредвал много плавно.
Да! После, когато се върнах, за да бъда сниман, си дадох сметка, че съм направил всичко както трябва.
Трудно ли е да се напипа правилната последователност от движения?
Мисля, че не е лесно да бъдат разчетени правилно всички комбинации от последователни движения. Имаше места с твърде много хватки и не знаех какво да правя. Но се стараех бързо да вземам добри за себе си решения. И имах много голям късмет.
Знаеш, че това е първо 9a OS в света. Как се чувстваш?
Не се смятам за някакъв герой на катеренето, просто добре се забавлявах. Хората разговарят с мене в състояние на страшна възбуда, а за мене това беше просто добра забава.
Каквото и да си говорим, катеренето “от пръв поглед” не ти е чуждо. Казваш, че ти се удава…
Хм, катеря се много. Когато се насочвам към някой маршрут, най-напред опитвам да го изкатеря OS или flash. Мисля, че в това отношение помогна пътуването ми до Съединените щати. Там се научих да намирам правилната последователност на движенията и всичко, свързано с нея.
Алекс по "Pure Imagination" (8c+, Red River Gorge)
Снимка: Петер Вюрт
Photo: Peter Würth
Кой е най-трудният тур, който си катерил?
Най-трудният? Не зная... бих казал, че е “Shangri-La” (8c+) във Франкенюра. Има характер на боулдър и ми струваше страшно много усилия. Но това се случи преди две години. Не зная как бих го възприел днес.
Но твоето най-трудно изкатерване RP е 9a. Не те ли учудва фактът, че преминаваш същите трудности и OS?
Така, това е повод за размисъл. Изглежда, че трудните маршрути просто ме плашат. Винаги се боя, че не съм достатъчно силен и затова не правя опити по тях. През миналата седмица Феликс Ноймеркер изкачи “La Rambla” и “Estado crítico” и ми каза, че според него и аз мога да направя същото. Именно това ме мотивира да пробвам и до известна степен намали страховете ми от трудните маршрути.
Смята се, че всеки катерач може да премине маршрут с няколко степени по-труден от своя максимум в стил OS. Виждаш ли себе си на тур 9b?
Не знам. Ако посветя достатъчно време на един маршрут… Не обичам да отделям прекалено дълго време и сили само на един проект. Никога не съм правил опити по който и да е маршрут повече от три дни. Във всеки следващ ден мотивацията ми се смалява.
Познаваше ли Сиурана отпреди това?
Преди две години прекарах там Великденските празници и спах на същия къмпинг. Това беше моето първо посещение на Испания и тогава преминах няколко тура 8c и 8c+ от втори опит. Сегашната е втората ми визита в Сиурана. Мисля да посетя Маргалеф за ден-два. Но няма да имам време за нищо повече – разполагам само с две седмици.
Какви са целите ти в оставащите дни?
Искам да опитам силите си на “La Rambla”, а след това… не знам.
Предполагам знаеш, че “Estado crítico” има и по-труден, “изправен” вариант…
Да, “Golpe de estado” (9b). Бях на него около 10 минути, но не ми хареса. Не казвай това на Крис (Шарма, автора на варианта – бел. пр.). Нямам намерение да опитвам отново. Ще ми се да се насоча към някои от класическите линии – например, “L' odi social” (8c+) или “Can Piqui Pugui” [един от първите турове 8c+ в Испания, преминат за първи път от Карлес Браско (Carles Brascó) през 1992 г. – бел. пр.]. Никога не мога да предвидя кой е най-правилният избор… Гледам гидовника и катеря това, което ми се струва най-красиво.
Професионален катерач ли си?
Не – ти пък! Завърших училище миналата година и решиш да си дам една година за катерене, пътешествия и опознаване на света.
А би ли искал в бъдеще да се занимаваш професионално с катерене?
Не. Искам да следвам. Нещо повече – струва ми се, че не бих могъл да печеля от катеренето, за да живея. Сигурен съм в едно – че винаги ще се катеря за удоволствие.
Тренираш ли на изкуствена стена, или само по естествени скали?
През лятото се катеря само по скалите във Франкен(юра), но през зимата това е невъзможно заради условията. Тогава тренирам на стена.
На "Herkules" (9+) във Франкенюра
Снимка: Йоргос Мегос
Photo: Jorgos Megos
Започнал си да се катериш много рано. Как стана това?
Започнах, когато бях на пет години, със семейството ми. Баща ми се катери от много отдавна. Първите си крачки направих с него във Франкенюра. След това продължих с по-малката ми сестричка. После се включих в група, с която тренирах по един час седмично. Доста по-късно започнах да участвам в състезания в Ерланген, после в Бавария, после в първенството на Германия и в Европейската купа за юноши, която спечелих два пъти – през 2009 и 2010 г.
Искаш ли да продължиш да участваш в състезания?
През 2011-а стартирах в няколко състезания за мъже, но се отказах през последната година на моето учене. Засега съм решил да пътешествам. Може да опитам пак в края на тази година, но не съм сигурен.
Със сигурност не си катерач, който се интересува от своя имидж. Защо?
Нямам блог, нямам “сметка” на страницата 8a.nu, защото не искам. Това е форма на съперничество, а смятам, че по скалите няма място за надпревара. Не могат да се присъждат точки за различни по стил маршрути. Искам само да се катеря и не правя нищо, за да съм първи в някаква класация. Това въобще не ме интересува.
Последен въпрос. От известно време Адам Ондра се опитва да изкатери OS маршрут 9a. Защо ти успя, а той – не?
Мисля, че той е в много по-трудно положение от мене, защото е преминал кажи-речи всички съществуващи турове 9а в света, преди да се почувства достатъчно силен, за да прави опити OS на някой от тях. Ако става въпрос за мене, не бях опитвал силите си почти на нито едно 9а, защото съм респектиран от тази категория. Сега мога да опитам да изкатеря всичките “от пръв поглед”. Може би съм бил в състояние да премина “Estado crítico” още преди две години, но не го направих.
Разговора води: Исаак Фернандес (Isaac Fernández), 26 март 2013 г.
Добави коментар