0705.2004
Българският екип начело с Методи Савов прави опит за изкачване на Еверест по т. нар. Китайски маршрут от север, откъм тибетската страна на Еверест. Всъщност това е пътят (с различни варианти), по който се движат пионерските британски експедиции в периода между Първата и Втората световна война.
Негов начален пункт е Everest Base Camp на 5150 м, пред челото на ледника Ронгбук. Той е разположен на пет часа с камион или джип от Шегар през Панг Ла (5450 м) и Пару. Когато човек застане на ледника Ронгбук, пред него се открива северозападният склон на Еверест. Той е широк около 5 км, а височината му е около 2500 м. Пътят на българите преминава вдясно покрай ледника Източен Ронгбук и стига подножието на Северното седло или Чангце (7042 м). Изкачва неговата източна стена. От седлото продължава по широкия Северен гребен, който извежда до Кота 8370 м, наречена Североизточно рамо. Без да стига до нея, в най-горната част на Северния гребен, маршрутът тръгва диагонално надясно (вариантът на Харис-Уеджър – от 7600 м, на Бруус-Финч – от 8100 м, траверсът на Нортън – от 8250 м, през т. нар. Жълт пояс).
Излизайки на Североизточния гребен (около 8400 м), продължава по гребена. По него има две сериозни препятствия – Първото (8680 м) и 30-метровото Второ стъпало с трудност от около IV категория. Но то се преодолява сравнително лесно (ако действията на тази височина могат да се смятат за лесни) чрез оставената от китайци през 1975 г. алуминиева стълба. Лагерите по маршрута са на 7600-7800, 8300 и 8600 метра.
Първите хора, които стигат до Северното седло на 24 септември 1921 г. са британците Гай Хенри Бълък, Едуърд Оливър Уийлър, Джордж Лей Мелъри, носачите Логаи, Горанг, Анг Пасанг и още един шерп, чиито името е забравено. Първи от Чангце нагоре в атака към върха на 21 май 1922 г. тръгват Джордж Лей Мелъри, Едуърд Феликс Нортън и Тиъдър Хауърд Съмървил. При следващия опит – на 8 юни 1924 г. – Ноуъл Оудъл вижда за последен път на 8450 м Мелъри и Андрю Къмин Ървин, преди да потънат в стелещите се облаци. И с безследното си изчезване да поставят началото на една от най-големите загадки в историята на алпинизма и на един от най-големите спорове – кой първи е стъпил на Еверест. Намирането на тялото на Мелъри от американска експедиция начело с Алън Саймънсън през 1999 г. само ожесточи споровете между привържениците и противниците на тезата, че Мелъри и Ървин са били първи на Еверест.
През предстоящия сезон редом с българите и с още няколко екипа от север ще действат американци, които ще търсят тялото на Ървин. Надеждата е, че у него ще бъде намерен фотоапарата, който двамата с Мелъри са носели. Очаква се евентуалните снимки да сложат край на продължаващите осем десетилетия спорове.
За първо изкачване по маршрута на 25 май 1960 г. съобщава китайската осведомителна агенция “Синхуа”. Според нея Ванг Фу-чоу, Чу Иин-хуа и Конбу от състава на една 214-членна (!) експедиция не само са стъпили на върха, но и са поставили на него гипсов бюст на Мао Цзе-дун и националния флаг на Китай. Но те никога не са били намерени. А самата атака, както и пълната липса снимки от върха карат всички специалисти да не приемат това изкачване. Наистина китайците публикуват “фотографска документация”. Но знаменитият швейцарски експерт Гюнтер Оскар Диренфурт доказва, че тези снимки са били направени много по-ниско. Същият ден индийци атакуват върха от юг, но са принудени да се откажат на 8650 м поради ураганния вятър и студа. Трябва да се има предвид, че Североизточния (Тибетския) гребен е несравнимо по-труден от Югоизточния (Непалския).
Първото документирано и признато от алпийската общност изкачване от север е дело на китайци. На 27 май 1975 г. на върха са Дарпхунцо, Нгапо Хиен, Лотсе, Сонам Норбу, Кунгка Пасанг, Самдруп, Хоу Шенг-фу, Тсеринг Тобгиал и Пхантог (спортен ръководител на експедицията, авторка на второто женско изкачване на Еверест; първото е на японката Юнко Табей 11 дни по-рано – на 16 май 1975 г.).
И един многозначителен факт. Китайският маршрут от север е един от последните, преминат без кислород, На 7 май 1990 г. до върха стигат Сергей Арсентиев (Русия) и Григорий Луняков (Казахстан). Това се случва цели 12 години след първото безкислородно изкачване на Райнхолд Меснер и Петер Хабелер. Обяснението е просто. Пътят на китайците от север налага много дълъг престой над 8600 метра, а най-големите технически трудности са в горната му част. Той изисква желязна кондиция и много точно разпределение на силите.
Негов начален пункт е Everest Base Camp на 5150 м, пред челото на ледника Ронгбук. Той е разположен на пет часа с камион или джип от Шегар през Панг Ла (5450 м) и Пару. Когато човек застане на ледника Ронгбук, пред него се открива северозападният склон на Еверест. Той е широк около 5 км, а височината му е около 2500 м. Пътят на българите преминава вдясно покрай ледника Източен Ронгбук и стига подножието на Северното седло или Чангце (7042 м). Изкачва неговата източна стена. От седлото продължава по широкия Северен гребен, който извежда до Кота 8370 м, наречена Североизточно рамо. Без да стига до нея, в най-горната част на Северния гребен, маршрутът тръгва диагонално надясно (вариантът на Харис-Уеджър – от 7600 м, на Бруус-Финч – от 8100 м, траверсът на Нортън – от 8250 м, през т. нар. Жълт пояс).
Излизайки на Североизточния гребен (около 8400 м), продължава по гребена. По него има две сериозни препятствия – Първото (8680 м) и 30-метровото Второ стъпало с трудност от около IV категория. Но то се преодолява сравнително лесно (ако действията на тази височина могат да се смятат за лесни) чрез оставената от китайци през 1975 г. алуминиева стълба. Лагерите по маршрута са на 7600-7800, 8300 и 8600 метра.
Първите хора, които стигат до Северното седло на 24 септември 1921 г. са британците Гай Хенри Бълък, Едуърд Оливър Уийлър, Джордж Лей Мелъри, носачите Логаи, Горанг, Анг Пасанг и още един шерп, чиито името е забравено. Първи от Чангце нагоре в атака към върха на 21 май 1922 г. тръгват Джордж Лей Мелъри, Едуърд Феликс Нортън и Тиъдър Хауърд Съмървил. При следващия опит – на 8 юни 1924 г. – Ноуъл Оудъл вижда за последен път на 8450 м Мелъри и Андрю Къмин Ървин, преди да потънат в стелещите се облаци. И с безследното си изчезване да поставят началото на една от най-големите загадки в историята на алпинизма и на един от най-големите спорове – кой първи е стъпил на Еверест. Намирането на тялото на Мелъри от американска експедиция начело с Алън Саймънсън през 1999 г. само ожесточи споровете между привържениците и противниците на тезата, че Мелъри и Ървин са били първи на Еверест.
През предстоящия сезон редом с българите и с още няколко екипа от север ще действат американци, които ще търсят тялото на Ървин. Надеждата е, че у него ще бъде намерен фотоапарата, който двамата с Мелъри са носели. Очаква се евентуалните снимки да сложат край на продължаващите осем десетилетия спорове.
За първо изкачване по маршрута на 25 май 1960 г. съобщава китайската осведомителна агенция “Синхуа”. Според нея Ванг Фу-чоу, Чу Иин-хуа и Конбу от състава на една 214-членна (!) експедиция не само са стъпили на върха, но и са поставили на него гипсов бюст на Мао Цзе-дун и националния флаг на Китай. Но те никога не са били намерени. А самата атака, както и пълната липса снимки от върха карат всички специалисти да не приемат това изкачване. Наистина китайците публикуват “фотографска документация”. Но знаменитият швейцарски експерт Гюнтер Оскар Диренфурт доказва, че тези снимки са били направени много по-ниско. Същият ден индийци атакуват върха от юг, но са принудени да се откажат на 8650 м поради ураганния вятър и студа. Трябва да се има предвид, че Североизточния (Тибетския) гребен е несравнимо по-труден от Югоизточния (Непалския).
Първото документирано и признато от алпийската общност изкачване от север е дело на китайци. На 27 май 1975 г. на върха са Дарпхунцо, Нгапо Хиен, Лотсе, Сонам Норбу, Кунгка Пасанг, Самдруп, Хоу Шенг-фу, Тсеринг Тобгиал и Пхантог (спортен ръководител на експедицията, авторка на второто женско изкачване на Еверест; първото е на японката Юнко Табей 11 дни по-рано – на 16 май 1975 г.).
И един многозначителен факт. Китайският маршрут от север е един от последните, преминат без кислород, На 7 май 1990 г. до върха стигат Сергей Арсентиев (Русия) и Григорий Луняков (Казахстан). Това се случва цели 12 години след първото безкислородно изкачване на Райнхолд Меснер и Петер Хабелер. Обяснението е просто. Пътят на китайците от север налага много дълъг престой над 8600 метра, а най-големите технически трудности са в горната му част. Той изисква желязна кондиция и много точно разпределение на силите.
Добави коментар