1001.2013
Сезонът в Патагония е в разгара си, а в центъра на вниманието е Серо Торе. През последните години на най-голямо внимание се радваше “Compressor Route” (90% от изкачванията на Торе).
Но от момента, в който Хейдън Кенеди (Hayden Cennedy) и Джейсън Крък (Jason Kruk) отстраниха повечето от болтовете на Чезаре Маестри (Cezare Maestri), ситуацията коренно се промени и сега движението е основно по западната стена и тура “Ragni Route”.
Празнична треска на Серо Торе
Снимка: Колин Хейли
Photo: Colin Haley
Прокараната през 1974 г. линия се смяташе за трудна и недостъпна, за което свидетелства фактът, че в продължение на 38 г. бе премината само от около 80 алпинисти. Всичко това претърпя радикална промяна в края на 2012 и началото на 2013-а, когато само между Коледа и Нова година, използвайки прозорец хубаво време, маршрутът бе изкатерен от 48 души.
Почти в същия период аржентинците Габриел Фава (Gabriel Fava), Вени Санчес (Wenny Sánchez) и Роберто Треу (Roberto Treu) прокараха “Directa Huarpe” – нов вариант на “Ragni Route” във върховия купол на Серо Торе. Вариантът започва от първата ледена гъба, наречена Елмо (Elmo), и върви по леден терен вдясно от “Ragni Route”, преодолявайки 350 метра до върха. Трудностите са близки до тези по “Ragni Route”, с изключение на един 15-метров леден участък с наклон 95°.
Сред изкатерилите “Ragni Route” бе свръзката Колин Хейли (Colin Haley) и Джон Уолш (Jon Walsh), като за Хейли това бе втори успех по “Ragni” този сезон. Но след завършване на изкачването двамата не слязоха надолу по югоизточния гребен, както всички останали, а по “Ragni Route” и след това по северната стена до премката Col of Conquest между Серо Торе и Торе Егер (Torre Egger).
раят на "Ragni Route" на Серо Торе
Снимка: Колин Хейли
Photo: Colin Haley
Рано сутринта на следващия ден Колин и Джон тръгнаха по “Venas Azules” – невероятния леден маршрут, прокаран през миналия сезон по южната стена на Торе Егер от норвежците Бьорн-Айвинд Артун (Bjorn-Eivind Artun) и Оле Лийд (Ole Lied). Две и половина въжета преди края му Хейли и Уолш бяха принудени да се отправят обратно заради неочаквано влошаване на времето. По време на нощните рапели загубиха пътя. В мрака и тоталното разваляне на времето се спускаха по непознат терен, което ги принуди да изоставят по стената по-голямата част от инвентара си.
Катерене по "Venas Azules"
Снимка: Колин Хейли
Photo: Colin Haley
Извън района на Серо Торе японците Джъмбо Йокояма (Jumbo Jokoyama) и Рио Мацумото (Ryo Matsumoto) от групата “Giri-Giri Boys” траверсираха всички върхове в групата Полоне (Pollone). Те стартираха от страната на Иглата Полоне (Aguja Pollone), след което с два бивака и общо 29 въжета преминаха целия гребен до Серо Полоне (Cerro Pollone). Катеренето бе без изкуствени опорни точки, а оценката му е 7a.
Но от момента, в който Хейдън Кенеди (Hayden Cennedy) и Джейсън Крък (Jason Kruk) отстраниха повечето от болтовете на Чезаре Маестри (Cezare Maestri), ситуацията коренно се промени и сега движението е основно по западната стена и тура “Ragni Route”.
Празнична треска на Серо Торе
Снимка: Колин Хейли
Photo: Colin Haley
Прокараната през 1974 г. линия се смяташе за трудна и недостъпна, за което свидетелства фактът, че в продължение на 38 г. бе премината само от около 80 алпинисти. Всичко това претърпя радикална промяна в края на 2012 и началото на 2013-а, когато само между Коледа и Нова година, използвайки прозорец хубаво време, маршрутът бе изкатерен от 48 души.
Почти в същия период аржентинците Габриел Фава (Gabriel Fava), Вени Санчес (Wenny Sánchez) и Роберто Треу (Roberto Treu) прокараха “Directa Huarpe” – нов вариант на “Ragni Route” във върховия купол на Серо Торе. Вариантът започва от първата ледена гъба, наречена Елмо (Elmo), и върви по леден терен вдясно от “Ragni Route”, преодолявайки 350 метра до върха. Трудностите са близки до тези по “Ragni Route”, с изключение на един 15-метров леден участък с наклон 95°.
Сред изкатерилите “Ragni Route” бе свръзката Колин Хейли (Colin Haley) и Джон Уолш (Jon Walsh), като за Хейли това бе втори успех по “Ragni” този сезон. Но след завършване на изкачването двамата не слязоха надолу по югоизточния гребен, както всички останали, а по “Ragni Route” и след това по северната стена до премката Col of Conquest между Серо Торе и Торе Егер (Torre Egger).
раят на "Ragni Route" на Серо Торе
Снимка: Колин Хейли
Photo: Colin Haley
Рано сутринта на следващия ден Колин и Джон тръгнаха по “Venas Azules” – невероятния леден маршрут, прокаран през миналия сезон по южната стена на Торе Егер от норвежците Бьорн-Айвинд Артун (Bjorn-Eivind Artun) и Оле Лийд (Ole Lied). Две и половина въжета преди края му Хейли и Уолш бяха принудени да се отправят обратно заради неочаквано влошаване на времето. По време на нощните рапели загубиха пътя. В мрака и тоталното разваляне на времето се спускаха по непознат терен, което ги принуди да изоставят по стената по-голямата част от инвентара си.
Катерене по "Venas Azules"
Снимка: Колин Хейли
Photo: Colin Haley
Извън района на Серо Торе японците Джъмбо Йокояма (Jumbo Jokoyama) и Рио Мацумото (Ryo Matsumoto) от групата “Giri-Giri Boys” траверсираха всички върхове в групата Полоне (Pollone). Те стартираха от страната на Иглата Полоне (Aguja Pollone), след което с два бивака и общо 29 въжета преминаха целия гребен до Серо Полоне (Cerro Pollone). Катеренето бе без изкуствени опорни точки, а оценката му е 7a.
Добави коментар