1912.2012
Днес, 19 декември 2012 г., в Лозана представители на Международната федерация по спортно катерене (International Federation of Sport Climbing , IFSC) ще представят дейността си пред членовете на Комисията по програмата при Международния олимпийски комитет.
Нека припомним, че на 4 юли 2011 г. Изпълнителният комитет на МОК включи състезателното катерене (по-точно дисциплината “скорост”) в списъка спортовете, които подлежат на разглеждане с цел евентуално включване в програмата на XXXII-те летни олимпийски игри през 2020 г. (градът, който ще бъде техен домакин, ще бъде избран между Истанбул, Мадрид и Токио и ще бъде обявен на 7 септември 2013 г.).
В състава на делегацията, която ще представи спортното катерене пред най-висшите власти на МОК, влизат: Марко Мария Сколарис (Marco Maria Scolaris, Италия) – президент на международната федерация, Дебра Гоурич (Debra Gawrych, САЩ) – вицепрезидент, Жером Майер (Jérôme Meyer, Франция) – спортен мениджър на Федерацията (европейски шампион по боулдъринг през 2008 г.), Шон Маккол (Sean McColl, Канада) – член на Изпълнителния комитет на Федерацията, председател на Комисията на спортистите, Евгения Маламид (Русия) – член на Комисията на спортистите.
В последните години често се коментират шансовете за включване в програмата на зимните и летните олимпийски игри на две дисциплини, които произхождат от алпинизма – спортното катерене и ски-алпинизма. Първата беше хит в края на 80-те и до средата на 90-те г. и затова през 1992 г. в Шамбери (Франция) се състояха предолимпийски състезания. Втората – като “военен патрул” – е присъствала на игрите в Шамони (1924), Сен Мориц (1928 и 1948) и Гармиш Партенкирхен (1936).
Към днешна дата шансовете и на двете за олимпийско признание са минимални. Надежди за влизане в програмата на Игрите през 2012 г. в Лондон имаха голф, ръгби, скуош, карате, ролкови кънки. Този въпрос трябваше да бъде дискутиран и да бъдат взети решения на конгреса на Международния олимпийски комитет през юли 2005 г. в Сингапур. Но тази точка отпадна от дневния ред. Това – за дълбоко съжаление – означава, че пред МОК въобще не стои въпросът за разширяване на програмата.
Както е известно, при избора на спортове и дисциплини под внимание се взимат глобалният, световен обхват, броят на занимаващите се, интересът на медиите, антидопинговата политика на съответната световна федерация. Мнението на специалистите е, че състезателното катерене до известна степен отговаря само на един от тези критерии (антидопинговата политика) и значително отстъпва не само на споменатите по-горе пет спорта. Например, организациите, които се занимават с ролкови кънки, започнаха реализация на програмата “Skate for Olympia”, която само през 2004 г. привлече около 20 милиона участници. Тя продължи и през 2005-а, но не направи впечатление на МОК...
За съжаление състезателното катерене отпадна от програмата на Extreme Games, състезанието по екстремни спортове с най-голям награден фонд – 1 000 000 долара.
Нека припомним, че на 4 юли 2011 г. Изпълнителният комитет на МОК включи състезателното катерене (по-точно дисциплината “скорост”) в списъка спортовете, които подлежат на разглеждане с цел евентуално включване в програмата на XXXII-те летни олимпийски игри през 2020 г. (градът, който ще бъде техен домакин, ще бъде избран между Истанбул, Мадрид и Токио и ще бъде обявен на 7 септември 2013 г.).
В състава на делегацията, която ще представи спортното катерене пред най-висшите власти на МОК, влизат: Марко Мария Сколарис (Marco Maria Scolaris, Италия) – президент на международната федерация, Дебра Гоурич (Debra Gawrych, САЩ) – вицепрезидент, Жером Майер (Jérôme Meyer, Франция) – спортен мениджър на Федерацията (европейски шампион по боулдъринг през 2008 г.), Шон Маккол (Sean McColl, Канада) – член на Изпълнителния комитет на Федерацията, председател на Комисията на спортистите, Евгения Маламид (Русия) – член на Комисията на спортистите.
В последните години често се коментират шансовете за включване в програмата на зимните и летните олимпийски игри на две дисциплини, които произхождат от алпинизма – спортното катерене и ски-алпинизма. Първата беше хит в края на 80-те и до средата на 90-те г. и затова през 1992 г. в Шамбери (Франция) се състояха предолимпийски състезания. Втората – като “военен патрул” – е присъствала на игрите в Шамони (1924), Сен Мориц (1928 и 1948) и Гармиш Партенкирхен (1936).
Към днешна дата шансовете и на двете за олимпийско признание са минимални. Надежди за влизане в програмата на Игрите през 2012 г. в Лондон имаха голф, ръгби, скуош, карате, ролкови кънки. Този въпрос трябваше да бъде дискутиран и да бъдат взети решения на конгреса на Международния олимпийски комитет през юли 2005 г. в Сингапур. Но тази точка отпадна от дневния ред. Това – за дълбоко съжаление – означава, че пред МОК въобще не стои въпросът за разширяване на програмата.
Както е известно, при избора на спортове и дисциплини под внимание се взимат глобалният, световен обхват, броят на занимаващите се, интересът на медиите, антидопинговата политика на съответната световна федерация. Мнението на специалистите е, че състезателното катерене до известна степен отговаря само на един от тези критерии (антидопинговата политика) и значително отстъпва не само на споменатите по-горе пет спорта. Например, организациите, които се занимават с ролкови кънки, започнаха реализация на програмата “Skate for Olympia”, която само през 2004 г. привлече около 20 милиона участници. Тя продължи и през 2005-а, но не направи впечатление на МОК...
За съжаление състезателното катерене отпадна от програмата на Extreme Games, състезанието по екстремни спортове с най-голям награден фонд – 1 000 000 долара.
Добави коментар