2711.2012
Миналата седмица изкарах два от най-яките си дни на боулдър обекта над Рилски Манастир. Това бяха четвъртък и петък 22-ри и 23-ти ноември. В петък на лагера на „лавината“, където бяхме с Крис и Нели се появиха две коли, от които най-неочаквано излязоха Алекс Хонолд и Адам Пустелник. Те бяха водени от Кашка, Мишо Михайлов и Дойчин Боянов.*
Въпреки че чуждите гости нямаха големи очаквания за обекта, някъде по пътя бяха загубили търпение и не издържаха, но бяха загубили и още нещо или не точно. За да е пълно изживяването някой бе откраднал раницата на Алекс от паркинга на Манастира.
Тръгнахме нагоре, защото ние така или иначе бяхме планирали да катерим на Моста. Когато стигнахме до „Може би“, където предложих да загреем, почувствах, че това ще им хареса. Тъй като известният солов катерач вече нямаше еспадрили всеки побърза да предложи своите, но изборът му бе предопределен. „Щастливецът“ се оказа Крис, който освен че се слави като двойник на Алекс се оказа, че носи същия модел и номер като него.
Загряхме с по-лесните боулдери и след това изкатерихме и класиката „Може би“ 7B\V8 за дозагрявка. Алекс бе впечатлен от линията на „Едва ли не“, на който правият старт е с трудност около 7С\V9 и това беше естественото продължение след загрявката. Крис и Алекс се редуваха да катерят ползвайки един чифт обувки, но настроението и атмосферата бяха толкова надъхващи, че и двамата ги сваляха с видимо нежелание. Американецът премина „Едва ли не“ за около тридесетина минути, а Крис бе близо и се закани да се върне.
Бях нетърпелив да пробвам един от последните си проекти, седналия старт на “Off”с категория 8А+\V12, и заведох Алекс там. Разказах му движенията и той пробва правия старт 7С+ флаш и падна от горната част, където се катери по доста обли хватки, но бе близо. След няколко опита и откриване на правилния вариант правият старт бе в актива, а аз междувременно направих няколко неуспешни опита на седналия. Алекс се надъха и се захвана със седналия старт. Направи няколко много добри опита и падна пак от облите хватки накрая. Той предложи категория от 8А\V11 за седналия и 7С\V9 за правия старт, но и сподели, че не е особено вещ в боулдър категориите, а и най-важното не за това бе дошъл. Искаше просто да се изкатери, да види нови места, да преживее нови приключения. Това и направихме. След „неуспеха“ на „Off“ решихме да направим обиколка на сектора. По пътя Алекс премина флаш една висока плоча с категория около 7А\V6 и бе очарован от най-новата линия в района, изчеткана преди по-малко от седмица от Светулката - „Time laps“. Това е висок около 6м. боулдер с излизане на объл ръб с една добра хватка и остър и тесен камък висок 1.5м под най-високата точка, а именно излизането. Без много да му мисли Алекс започна катеренето без никаква предварителна информация, внимателно изкатери камъка и когато излезе отгоре каза доволно, че това е било вълнуващо и малко страшно. Категория около 6С\V5. Аз съответно трябваше да го последвам. След няколко дълги и динамични движения в мой стил бях на ръба на камъка и на падането, но не си го позволих и преминах. Ако за Алекс Хонълд това бе вълнуващо за мен бе доста по-силно!
Между другото неочакваният гост премина линията „Влажния“ и почти премина от първи опит десния вариант на „Нема леб“ бос, без крешове и „пазен“ само от мен…яко, а!!!
Неусетно дойде време цялата дружина да се връща в Банско, а на Алекс не му се тръгваше. Говорихме за много неща, включително за това, че тук на Рила скалата е с отлично качество, “по-добро от Йосемити и Бишъп“, както той самият каза и за това, че иска да се върне. През целия ден усещането, което всички имахме бе, че се катерим с приятели и си прекарваме страхотно, а не с най-добрите катерачи от филмите. Този позитивен и готин човек бе част от нашата боулдър група и по никакъв начин не внесе напрежение, а напротив, беше съвсем земен.
Адам Пустелник, който се възстановява от тежка травма получена при падане и от последвалите операции, напълно разбираемо се изкатери според възможностите си без изобщо да си дава зор.
И накрая, но не на последно място, и аз да се похваля с най-успешния за мен катерачен ден на боулдери. Това бе четвъртък 22-ри, когато преминах първото си 8А+ правейки второто преминаване на боулдера със скандалното име „Лайняня“- седнал старт. Има и видео, което скоро ще се появи. В края на деня на челник преминах правия старт на „Едва ли не“ 7С\V9 за около 10 мин. При опита ми за флаш паднах на последното движение от изплесване на стъпката.
Благодаря на магазини Стената, на Бореал и на всички, които ме подкрепяха, пазеха и снимаха, колкото и досадно да беше. Но най-много благодаря на семейството ми, съпругата ми и дъщеря ми, за това че са до мен и ме подкрепят!
Кирил Христов - Кирцата
Снимки К. Пилка и Д. Боянов
-----
* Както е известно Алекс Хонолд и Адам Пустелник бяха гости на Банскофилмфест 2012. (бел.ред.)
Алекс Хонолд, снимки Д. Боянов
Адам Пустелник, снимки Д. Боянов
Алекс Хонолд, снимки К. Пилка
Въпреки че чуждите гости нямаха големи очаквания за обекта, някъде по пътя бяха загубили търпение и не издържаха, но бяха загубили и още нещо или не точно. За да е пълно изживяването някой бе откраднал раницата на Алекс от паркинга на Манастира.
Тръгнахме нагоре, защото ние така или иначе бяхме планирали да катерим на Моста. Когато стигнахме до „Може би“, където предложих да загреем, почувствах, че това ще им хареса. Тъй като известният солов катерач вече нямаше еспадрили всеки побърза да предложи своите, но изборът му бе предопределен. „Щастливецът“ се оказа Крис, който освен че се слави като двойник на Алекс се оказа, че носи същия модел и номер като него.
Загряхме с по-лесните боулдери и след това изкатерихме и класиката „Може би“ 7B\V8 за дозагрявка. Алекс бе впечатлен от линията на „Едва ли не“, на който правият старт е с трудност около 7С\V9 и това беше естественото продължение след загрявката. Крис и Алекс се редуваха да катерят ползвайки един чифт обувки, но настроението и атмосферата бяха толкова надъхващи, че и двамата ги сваляха с видимо нежелание. Американецът премина „Едва ли не“ за около тридесетина минути, а Крис бе близо и се закани да се върне.
Бях нетърпелив да пробвам един от последните си проекти, седналия старт на “Off”с категория 8А+\V12, и заведох Алекс там. Разказах му движенията и той пробва правия старт 7С+ флаш и падна от горната част, където се катери по доста обли хватки, но бе близо. След няколко опита и откриване на правилния вариант правият старт бе в актива, а аз междувременно направих няколко неуспешни опита на седналия. Алекс се надъха и се захвана със седналия старт. Направи няколко много добри опита и падна пак от облите хватки накрая. Той предложи категория от 8А\V11 за седналия и 7С\V9 за правия старт, но и сподели, че не е особено вещ в боулдър категориите, а и най-важното не за това бе дошъл. Искаше просто да се изкатери, да види нови места, да преживее нови приключения. Това и направихме. След „неуспеха“ на „Off“ решихме да направим обиколка на сектора. По пътя Алекс премина флаш една висока плоча с категория около 7А\V6 и бе очарован от най-новата линия в района, изчеткана преди по-малко от седмица от Светулката - „Time laps“. Това е висок около 6м. боулдер с излизане на объл ръб с една добра хватка и остър и тесен камък висок 1.5м под най-високата точка, а именно излизането. Без много да му мисли Алекс започна катеренето без никаква предварителна информация, внимателно изкатери камъка и когато излезе отгоре каза доволно, че това е било вълнуващо и малко страшно. Категория около 6С\V5. Аз съответно трябваше да го последвам. След няколко дълги и динамични движения в мой стил бях на ръба на камъка и на падането, но не си го позволих и преминах. Ако за Алекс Хонълд това бе вълнуващо за мен бе доста по-силно!
Между другото неочакваният гост премина линията „Влажния“ и почти премина от първи опит десния вариант на „Нема леб“ бос, без крешове и „пазен“ само от мен…яко, а!!!
Неусетно дойде време цялата дружина да се връща в Банско, а на Алекс не му се тръгваше. Говорихме за много неща, включително за това, че тук на Рила скалата е с отлично качество, “по-добро от Йосемити и Бишъп“, както той самият каза и за това, че иска да се върне. През целия ден усещането, което всички имахме бе, че се катерим с приятели и си прекарваме страхотно, а не с най-добрите катерачи от филмите. Този позитивен и готин човек бе част от нашата боулдър група и по никакъв начин не внесе напрежение, а напротив, беше съвсем земен.
Адам Пустелник, който се възстановява от тежка травма получена при падане и от последвалите операции, напълно разбираемо се изкатери според възможностите си без изобщо да си дава зор.
И накрая, но не на последно място, и аз да се похваля с най-успешния за мен катерачен ден на боулдери. Това бе четвъртък 22-ри, когато преминах първото си 8А+ правейки второто преминаване на боулдера със скандалното име „Лайняня“- седнал старт. Има и видео, което скоро ще се появи. В края на деня на челник преминах правия старт на „Едва ли не“ 7С\V9 за около 10 мин. При опита ми за флаш паднах на последното движение от изплесване на стъпката.
Благодаря на магазини Стената, на Бореал и на всички, които ме подкрепяха, пазеха и снимаха, колкото и досадно да беше. Но най-много благодаря на семейството ми, съпругата ми и дъщеря ми, за това че са до мен и ме подкрепят!
Кирил Христов - Кирцата
Снимки К. Пилка и Д. Боянов
-----
* Както е известно Алекс Хонолд и Адам Пустелник бяха гости на Банскофилмфест 2012. (бел.ред.)
Алекс Хонолд, снимки Д. Боянов
Адам Пустелник, снимки Д. Боянов
Алекс Хонолд, снимки К. Пилка
Добави коментар