2211.2012
От 3-ти до 31-ви август 2012 г. бе проведен вторият етап от българската експедиция в долината Хане (Кхане) в Пакистан - “Khane Valley’ 2012”. Съставът през тази година беше Дойчин Боянов, Михаил Михайлов, Николай Петков и Тервел Керелов. След разглеждане и подробно проучване на информацията от 2011 г., първите трима избрахме за изкачване върховете Левски и Сивата кула. Тери избра самостоятелна цел - връх „23” в непосредствена близост до превала Хане.
Както е известно миналата година беше проведен проучвателния първи етап от проекта. Това стана в периода 5-28 септември 2011 г. Бяха снети GPS координати на обектите, събран голям снимков и филмов материал. Бяха дадени имена на редица върхове, до онзи момент безименни. Ето връзка към подробен отчет за 2011 г.: “Българска проучвателна експедиция Каракорум 2011”.
През 2012 г. след двудневно изкачване в алпийски стил на 13 и 14 август успяхме да изкачим девствения връх Левски (5733 м по GPS) по труден технически маршрут, преминаващ по смесен скално-леден терен. Този връх е най-близко разположения до известния Шингу Чатпа (Грейт Тауър, 5910 м). И двата са разположени на главното било разделящо долините Хане и Нангма (Nangma Valley).
Седмица по-късно, на 20 август, Николай Петков и Дойчин Боянов направиха първо изкачване на още един девствен връх - Сивата кула (Grey Tower). 5435 м по GPS. Той се намира на противоположното било, което е вододел към съседната на юг долина.
С помощта на бТВ е направен и филм за експедицията, който ще бъде показан на фестивала на планинарския филм в Банско на 23 ноември, петък, от 19:30 ч. Ето самият филм:
Следват подробности за провеждане на експедицията и описание на изкачените маршрути.
Хронология на експедицията
03-04.08 – Отпътуване от летище София на основния състав на експедицията – Н. Петков, Д. Боянов и М. Михайлов. Пристигане с на летище „Беназир Бхуто” в Исламабад . Към състава се присъединява и Т. Керелов с полет от Дюселдорф.
05.08 – Полет от Исламабад до Скарду. Организационна среща с Jasmine Tours – агенцията обслужваща експедицията. Покупки и опаковане на багаж до товари по 25 кг.
06.08 – Отпътуване с два джипа за с. Хане. Нощувка в дома на Абас с. Хане.
07.08 – Раздаване на товари на носачи и поемане по трекинга към Базов лагер. Същият ден установяваме базов лагер на височина 4080 м в местността „Първа тераса”. Лагерът е известен с наименованието от 2010 г. като ‘Boulder camp”.
07/11.08 –Усановяване на БЛ. Разузнаване на подход за изкачване на в. Левски. На 09 и 10.08 Д. Боянов е с висока температура и прекарва повечето време в БЛ.
11.08 – М. Михайлов и Н. Петков изнасят багаж и остават да нощуват в „Четвърти циркус на Хане” в северният хребет на долината. Установяват лагер на височина 5050 м.
12.08 – С допълнителни провизии и екипировка в лагера на 5050 м се присъединява и Д. Боянов.
13.08 – В 4:00 сутринта групата става и започва приготовления за изкачването на западната стена на връх Левски.
- Тервел Керелов се отправя с багаж към западният завой на ледник Хане на височина около 5000 м, за изнасяне на депо с храна и екипировка.
14.08 – След прекарана доста тежка нощ в западната стена на в. Левски в 10:00 целият екип излиза на върха след катерене по смесен терен. Измерена е точната височина на върха на 5733 м. От 11:00 с 10 рапела по 50 м до слизането във фирновият улей, от където с катерене се слиза до лагера на 5050 м в 17:30. При организирането на рапелите са оставени, предимно рингове от лента и въже, както и 6 скални клина и 1 леден клин.
- 18:00 – С тежък багаж, тримата започват слизане към БЛ, който достигат около 20:30 часа.
15/16.08 – Почивка в Базов лагер.
17.08 – М. Михайлов, Д. Боянов и Н. Петков се отправят към връх Сивата кула за да проучат подхода за изкачването на източната стена. При достигане на т.нар. „Малка премка” 4900 м, М. Михайлов се отказва от понататъшно участие в разузнаването. Д. Боянов и Н. Петков, след рисковано пресичане на стръмен леден склон, скален пояс и отново стръмен леден склон успяват да достигнат „Българския превал” на 5107 м. От тук заснемат панорамата към източната стена и набелязват възможният път за изкачване. До 21:00 всички отново са в БЛ.
18.08 – Почивка и приготвяне на багаж в БЛ.
19.08 – Н. Петков и Д. Боянов се отправят към източната стена на връх Сивата кула.
- Т. Керелов се отправя към лагера на 5000 м с надежда в следващите дни да направи опит за изкачване на Пик 23. Има идея и да събере информация за върховете Пик 22.1 и 22.2.
- След 5 часа катерене по скално- леден терен Н. Петков и Д. Боянов достигат Българския превал. Опъват една палатка и прекарват в нея до 14:00. 14:30 двамата предприемат пручване на първите 300 м от маршрута.
- 18:00 - След връзка по радиостанцията установяват, че Т. Керелов е заболял в лагера на 5000 м и в момента слиза в тежко състояние към БЛ. Изкачването на Пик 23 е преустановено.
- 20:00 Т. Керелов достига БЛ.
20.08 – След изгрева на слънцето в чудесни метеорологични условия в 6:00 Н. Петков и Д. Боянов се отправят в лек стил за изкачването на вр. Сивата кула. След 13 въжета и преодоляни скални пасажи от 5 до 7 категория по UIAA, двамата излизат на върха. Измерена е височината на 5435 м. От тук в 10:30 поемат по обратният път към превала. След 13 рапела в лоши условия двамата достигат до превала. При организирането на рапели са оставени 26 скални клина на площадките. Поради голяма опсност от каменопади в кулоара между върховете Мелиго и Сивата кула, двамата остават да нощуват на превала.
21.08 – 03:30 Събуждане и разваляне на лагера. 5:30 поемане по пътя към БЛ. При слизането през ледения улей са оставени 200 м въже. В 9:00 Н. Петков и Д. Боянов пристигат в Базов лагер.
22.08 – Поради изчерпаването на отделни компоненти от екипировката (клинове, лента и въже), спадане на емоционалната готовност за предприемане на нови изкачвания и натрупаната умора, е решено експедицията да бъде прекратена.
23.08 – 9:00 Напускане на базов лагер в посока с. Хане с 20 носача. След 4 часа достигаме с. Хане.
- 14:00 Потегляне с два джипа за Скарду. След тежко пътуване с повреди на единия джип достигане на Скарду след 6 часа. Настаняване в хотел Машербрум.
24-26.08 – Пътя до Исламабад е блокиран от свлачища. Малкото възможни полета не могат да извозят желаещите от Скарду към Исламабад. В този момент напускането на Скарду е невъзможно.
-На 26.08 в 21:00 Т. Керелов поема по земя към Исламабад за да опита да се качи на полета си до Истанбул на 28.08.
28.08 – След съдействие на полицията и охраната на летището в условия на размирици в Скарду сме на летището. След тридневно пътуване по земя в тежки условия Т. Керелов пристига в Исламабад (изпуска полета си). Групата се събира в посолството на България с неоценимата подкрепа на дипломатите от мисията.
Описание на изкчените върхове и маршрути
Връх Левски, 5733 м
Връх Левски е един от централните върхове по главното било на планината, което разделя долината Кхане от долината Нангма. Същевременно той има алпийска стена с микстов характер и затова е избран като цел за изкачване от експедицията.
На горната панорама са нанесени корекции на височините на върховете съобразно новата информация от експедицията през 2012 г.
На северозапад от вр. Левски по билото се намира известния вр. Сингу Чатпа или Great Tower, 5910 m, като ги разделя дълбок превал. Този връх е изкачван два пъти откъм Nangmah Valley.
На юг от вр. Левски по главното било остра и скалиста премка го разделя от вр. Рила – красив и труден за изкачване връх от всичките си страни. Има и една малка игла между тях. По-нататък е величествения и почти отвесен отвсякъде Tangra Tower (Кулата Тангра).
През циркуса отсреща, на странично било спускащо се към долината Кхане от Сингу Чатпа, се намира приличащият на катедрала от скални кули връх София, с височина почти равна на тази на вр. Левски.
Склоновете на вр. Левски, които гледат към долината Нангма са също почти отвесна стена. Върхът не може да се изкачи от никъде без прилагане на рафинирана алпийска техника.
Снимка на Югозападната стена на вр. Левски с очертан маршрута на изкачването. Пътят на рапелите на места е малко встрани от очертания.Отбелязано е и местото за бивак.
Маршрутът: „Българският път“ по Западната стена, 650 м, M6, AI4, 6a, в алпийски стил с един бивак. За междинно осигуряване са използвани само клеми, френдове и ледени клинове. Изкачен с 14 въжета по 50 м. Слизане с рапели по пътя на изкачване и малко вляво от него.
Самият връх представлява остър скално-снежен гребен, най-високата точка на който е увенчана с невероятно правилна скална пирамида, на която може само да се седне.
Ето моменти от изкачването:
Сивата кула (Grey Tower), 5435 m (името дадено от нас)
Този връх впечатлява с острите си и правилни форми, погледнат от всяка точка на долината Кхане. Затова и го избрахме за наша втора цел. Освен това пътя за изкачване, който избрахме, води през т.н. „Български превал“.
На горната панорама са нанесени корекции на височините на върховете съобразно новата информация от експедицията през 2012 г.
Българският превал, 5107 м, представлява обширна камениста премка между върховете Сивата кула и Мелиго, който от север, т.е. откъм долината Кхане, е трудно достъпен и опасен за изкачване. От юг склоновете се спускат по-меко към съседната малка долина и при евентуално изкачване на връх Мелиго, най-удобният подход би бил от там. Под стената има удобна защитена премка, на зелено. Нашият бивак (както се вижда на 3-тата снимка в статията) е на самия превал, в близост до снежно-фирнови преспи. Мястото е сравнително безопасно, но има един огромен серак от страната на вр. Мелиго, който не е ясно каква зона ще застраши при по-голямо срутване.
Маршрутът: „Източна стена“ 600 м, AI3, 6b, предимно 5b/c, в алпийски стил с един бивак на Българския превал. Достигането до него е 300 м лед, сняг, скални пояси, опасно (да се преминава до 8 ч сутринта). От превала нагоре 13 въжета по 50 м. Използвани са само клеми и френдове като междинни осигуровки. Оставени по два скални клина на площадките. Слизане по пътя на изкачването с 11 рапела и 80 м откатерване.
Сивата кула с очертан маршрутът (на лявата снимка е горната част, на дясната – долната).
Моменти от изкачването:
На снимката отгоре: Последни метри до върха.
Снимка на върха на Сивата кула, 5435 м На заден план се виждат върховете Левски, Рила, Тангра, 23 и Агил. Дясната снимка: поглед към Hidden Tower и неизвестен:
Съставът на експедицията:
Отляво надясно и отгоре надолу: готвачът и гид Фида, Николай Петков, Тервел Керелов, Михаил Михайлов, помощника Гулам, Дойчин Боянов.
Благодарности
Организатори са АК “Планинец” и СК “Вертикален свят”, където членуват участниците
с подкрепата на:
Министерството на физическото възпитание и спорт
Българската федерация по катерене и алпинизъм
Национална спортна академия "Васил Левски"
Стрим Комерс ЕООД – представител на THE NORTH FACE за България
Спортен магазин Алпи – представител на Millet, Ferrino, Singing Rock и др. за България
ЮниКомс Хедкуотърс ООД – вносител на диагностични и измервателни медицински продукти
с медийната подкрепа на бТВ;
както и с помощта на: Петър Атанасов, Йержи Вала (Jerzy Wala).
Благодарим за подкрепата и на всички останали, които по един или друг начин допринесоха това българско начинание да се осъществи!
Както е известно миналата година беше проведен проучвателния първи етап от проекта. Това стана в периода 5-28 септември 2011 г. Бяха снети GPS координати на обектите, събран голям снимков и филмов материал. Бяха дадени имена на редица върхове, до онзи момент безименни. Ето връзка към подробен отчет за 2011 г.: “Българска проучвателна експедиция Каракорум 2011”.
През 2012 г. след двудневно изкачване в алпийски стил на 13 и 14 август успяхме да изкачим девствения връх Левски (5733 м по GPS) по труден технически маршрут, преминаващ по смесен скално-леден терен. Този връх е най-близко разположения до известния Шингу Чатпа (Грейт Тауър, 5910 м). И двата са разположени на главното било разделящо долините Хане и Нангма (Nangma Valley).
Седмица по-късно, на 20 август, Николай Петков и Дойчин Боянов направиха първо изкачване на още един девствен връх - Сивата кула (Grey Tower). 5435 м по GPS. Той се намира на противоположното било, което е вододел към съседната на юг долина.
С помощта на бТВ е направен и филм за експедицията, който ще бъде показан на фестивала на планинарския филм в Банско на 23 ноември, петък, от 19:30 ч. Ето самият филм:
Следват подробности за провеждане на експедицията и описание на изкачените маршрути.
Хронология на експедицията
03-04.08 – Отпътуване от летище София на основния състав на експедицията – Н. Петков, Д. Боянов и М. Михайлов. Пристигане с на летище „Беназир Бхуто” в Исламабад . Към състава се присъединява и Т. Керелов с полет от Дюселдорф.
05.08 – Полет от Исламабад до Скарду. Организационна среща с Jasmine Tours – агенцията обслужваща експедицията. Покупки и опаковане на багаж до товари по 25 кг.
06.08 – Отпътуване с два джипа за с. Хане. Нощувка в дома на Абас с. Хане.
07.08 – Раздаване на товари на носачи и поемане по трекинга към Базов лагер. Същият ден установяваме базов лагер на височина 4080 м в местността „Първа тераса”. Лагерът е известен с наименованието от 2010 г. като ‘Boulder camp”.
07/11.08 –Усановяване на БЛ. Разузнаване на подход за изкачване на в. Левски. На 09 и 10.08 Д. Боянов е с висока температура и прекарва повечето време в БЛ.
11.08 – М. Михайлов и Н. Петков изнасят багаж и остават да нощуват в „Четвърти циркус на Хане” в северният хребет на долината. Установяват лагер на височина 5050 м.
12.08 – С допълнителни провизии и екипировка в лагера на 5050 м се присъединява и Д. Боянов.
13.08 – В 4:00 сутринта групата става и започва приготовления за изкачването на западната стена на връх Левски.
- Тервел Керелов се отправя с багаж към западният завой на ледник Хане на височина около 5000 м, за изнасяне на депо с храна и екипировка.
14.08 – След прекарана доста тежка нощ в западната стена на в. Левски в 10:00 целият екип излиза на върха след катерене по смесен терен. Измерена е точната височина на върха на 5733 м. От 11:00 с 10 рапела по 50 м до слизането във фирновият улей, от където с катерене се слиза до лагера на 5050 м в 17:30. При организирането на рапелите са оставени, предимно рингове от лента и въже, както и 6 скални клина и 1 леден клин.
- 18:00 – С тежък багаж, тримата започват слизане към БЛ, който достигат около 20:30 часа.
15/16.08 – Почивка в Базов лагер.
17.08 – М. Михайлов, Д. Боянов и Н. Петков се отправят към връх Сивата кула за да проучат подхода за изкачването на източната стена. При достигане на т.нар. „Малка премка” 4900 м, М. Михайлов се отказва от понататъшно участие в разузнаването. Д. Боянов и Н. Петков, след рисковано пресичане на стръмен леден склон, скален пояс и отново стръмен леден склон успяват да достигнат „Българския превал” на 5107 м. От тук заснемат панорамата към източната стена и набелязват възможният път за изкачване. До 21:00 всички отново са в БЛ.18.08 – Почивка и приготвяне на багаж в БЛ.
19.08 – Н. Петков и Д. Боянов се отправят към източната стена на връх Сивата кула.
- Т. Керелов се отправя към лагера на 5000 м с надежда в следващите дни да направи опит за изкачване на Пик 23. Има идея и да събере информация за върховете Пик 22.1 и 22.2.
- След 5 часа катерене по скално- леден терен Н. Петков и Д. Боянов достигат Българския превал. Опъват една палатка и прекарват в нея до 14:00. 14:30 двамата предприемат пручване на първите 300 м от маршрута.
- 18:00 - След връзка по радиостанцията установяват, че Т. Керелов е заболял в лагера на 5000 м и в момента слиза в тежко състояние към БЛ. Изкачването на Пик 23 е преустановено.
- 20:00 Т. Керелов достига БЛ.
20.08 – След изгрева на слънцето в чудесни метеорологични условия в 6:00 Н. Петков и Д. Боянов се отправят в лек стил за изкачването на вр. Сивата кула. След 13 въжета и преодоляни скални пасажи от 5 до 7 категория по UIAA, двамата излизат на върха. Измерена е височината на 5435 м. От тук в 10:30 поемат по обратният път към превала. След 13 рапела в лоши условия двамата достигат до превала. При организирането на рапели са оставени 26 скални клина на площадките. Поради голяма опсност от каменопади в кулоара между върховете Мелиго и Сивата кула, двамата остават да нощуват на превала.
21.08 – 03:30 Събуждане и разваляне на лагера. 5:30 поемане по пътя към БЛ. При слизането през ледения улей са оставени 200 м въже. В 9:00 Н. Петков и Д. Боянов пристигат в Базов лагер.
22.08 – Поради изчерпаването на отделни компоненти от екипировката (клинове, лента и въже), спадане на емоционалната готовност за предприемане на нови изкачвания и натрупаната умора, е решено експедицията да бъде прекратена.
23.08 – 9:00 Напускане на базов лагер в посока с. Хане с 20 носача. След 4 часа достигаме с. Хане.
- 14:00 Потегляне с два джипа за Скарду. След тежко пътуване с повреди на единия джип достигане на Скарду след 6 часа. Настаняване в хотел Машербрум.
24-26.08 – Пътя до Исламабад е блокиран от свлачища. Малкото възможни полета не могат да извозят желаещите от Скарду към Исламабад. В този момент напускането на Скарду е невъзможно.
-На 26.08 в 21:00 Т. Керелов поема по земя към Исламабад за да опита да се качи на полета си до Истанбул на 28.08.
28.08 – След съдействие на полицията и охраната на летището в условия на размирици в Скарду сме на летището. След тридневно пътуване по земя в тежки условия Т. Керелов пристига в Исламабад (изпуска полета си). Групата се събира в посолството на България с неоценимата подкрепа на дипломатите от мисията.
Описание на изкчените върхове и маршрути
Връх Левски, 5733 м
Връх Левски е един от централните върхове по главното било на планината, което разделя долината Кхане от долината Нангма. Същевременно той има алпийска стена с микстов характер и затова е избран като цел за изкачване от експедицията.
На горната панорама са нанесени корекции на височините на върховете съобразно новата информация от експедицията през 2012 г.
На северозапад от вр. Левски по билото се намира известния вр. Сингу Чатпа или Great Tower, 5910 m, като ги разделя дълбок превал. Този връх е изкачван два пъти откъм Nangmah Valley.
На юг от вр. Левски по главното било остра и скалиста премка го разделя от вр. Рила – красив и труден за изкачване връх от всичките си страни. Има и една малка игла между тях. По-нататък е величествения и почти отвесен отвсякъде Tangra Tower (Кулата Тангра).
През циркуса отсреща, на странично било спускащо се към долината Кхане от Сингу Чатпа, се намира приличащият на катедрала от скални кули връх София, с височина почти равна на тази на вр. Левски.
Склоновете на вр. Левски, които гледат към долината Нангма са също почти отвесна стена. Върхът не може да се изкачи от никъде без прилагане на рафинирана алпийска техника.
Снимка на Югозападната стена на вр. Левски с очертан маршрута на изкачването. Пътят на рапелите на места е малко встрани от очертания.Отбелязано е и местото за бивак.
Маршрутът: „Българският път“ по Западната стена, 650 м, M6, AI4, 6a, в алпийски стил с един бивак. За междинно осигуряване са използвани само клеми, френдове и ледени клинове. Изкачен с 14 въжета по 50 м. Слизане с рапели по пътя на изкачване и малко вляво от него.
Самият връх представлява остър скално-снежен гребен, най-високата точка на който е увенчана с невероятно правилна скална пирамида, на която може само да се седне.
Ето моменти от изкачването:
Сивата кула (Grey Tower), 5435 m (името дадено от нас)
Този връх впечатлява с острите си и правилни форми, погледнат от всяка точка на долината Кхане. Затова и го избрахме за наша втора цел. Освен това пътя за изкачване, който избрахме, води през т.н. „Български превал“.
На горната панорама са нанесени корекции на височините на върховете съобразно новата информация от експедицията през 2012 г.
Българският превал, 5107 м, представлява обширна камениста премка между върховете Сивата кула и Мелиго, който от север, т.е. откъм долината Кхане, е трудно достъпен и опасен за изкачване. От юг склоновете се спускат по-меко към съседната малка долина и при евентуално изкачване на връх Мелиго, най-удобният подход би бил от там. Под стената има удобна защитена премка, на зелено. Нашият бивак (както се вижда на 3-тата снимка в статията) е на самия превал, в близост до снежно-фирнови преспи. Мястото е сравнително безопасно, но има един огромен серак от страната на вр. Мелиго, който не е ясно каква зона ще застраши при по-голямо срутване.
Маршрутът: „Източна стена“ 600 м, AI3, 6b, предимно 5b/c, в алпийски стил с един бивак на Българския превал. Достигането до него е 300 м лед, сняг, скални пояси, опасно (да се преминава до 8 ч сутринта). От превала нагоре 13 въжета по 50 м. Използвани са само клеми и френдове като междинни осигуровки. Оставени по два скални клина на площадките. Слизане по пътя на изкачването с 11 рапела и 80 м откатерване.
Сивата кула с очертан маршрутът (на лявата снимка е горната част, на дясната – долната).
Моменти от изкачването:
На снимката отгоре: Последни метри до върха.
Снимка на върха на Сивата кула, 5435 м На заден план се виждат върховете Левски, Рила, Тангра, 23 и Агил. Дясната снимка: поглед към Hidden Tower и неизвестен:
Съставът на експедицията:
Отляво надясно и отгоре надолу: готвачът и гид Фида, Николай Петков, Тервел Керелов, Михаил Михайлов, помощника Гулам, Дойчин Боянов.
Благодарности
Организатори са АК “Планинец” и СК “Вертикален свят”, където членуват участниците
с подкрепата на:
Министерството на физическото възпитание и спорт
Българската федерация по катерене и алпинизъм
Национална спортна академия "Васил Левски"
Стрим Комерс ЕООД – представител на THE NORTH FACE за България
Спортен магазин Алпи – представител на Millet, Ferrino, Singing Rock и др. за България
ЮниКомс Хедкуотърс ООД – вносител на диагностични и измервателни медицински продукти
с медийната подкрепа на бТВ;
както и с помощта на: Петър Атанасов, Йержи Вала (Jerzy Wala).
Благодарим за подкрепата и на всички останали, които по един или друг начин допринесоха това българско начинание да се осъществи!
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
Браво момчета! Живи и здрави да сте и да катерите още повече. :)
Добави коментар