Това беше мечта от преди 6 години, когато започнах да се занимавам с бейсджъмпинг (base jumping*). Идеята да се намери перфектното място за бейсджъмп в българските планини отне години в набирането на опит и намирането на подходящо място.

През май тази година, когато бях в България, Красимир Щерев ми беше на гости. Краси е един от пионерите на трудното свободно катерене в района на Мальовица и по-точно Дяволските игли. В къс разговор свързан със спомени и неясни снимки от миналото, ние единодушно мислехме че ако има място да се скочи в района на Мальовица, то ще е Червената Дяволска игла. С отвесната си, леко надвесена 250 м стена, Червената дяволска игла заинтригува интереса ми, но както повечето проекти никога няма време за всичко! Оставих идеята за някъде в бъдещето.

На 6 октомври  тази година аз се прибрах с идеята да се катеря из България за две седмици, неочаквано получих телефонно обаждане от Емо, който ми каза че той и Марто са направили нов маршрут на Червената стена и чакат добро време да се върнат и да го изкатерят свободно. Емо ми каза "абе човек това е ужасно надвесено и изглежда че може би е възможно да се скочи".


Поглед на стената отгоре

Това моментално ме мотивира да се опитам да намеря повече подробности и да отида да погледна ИГЛАТА. Честно казано, аз се надявах да има възможност да се направи Wing suite Base jump, затова аз моментално си събрах багажа и отидох до Кирилова поляна да разгледам района за приземяване и да добия представа как изглеждат нещата. Прекарах 2 дни в района боулдърясвайки с приятели и разглеждайки възможностите за долитане до поляната.

Изводът беше, че трябва да се отиде до върха на иглата и да се погледне. Но как да си оставиш парашута, като отиваш на място, което може и да става за скок :)?

След няколко уговорки се разбрахме да се видим на 19 октомври, петък, в района на иглата. Това беше денят, в които Емо и Марто планираха техния опит за свободно изкачване на "Тънка червена линия", може би първия 8а маршрут в нашите планини. Решението беше взето.

Рано сутринта аз и Илиян Кинов - Цайко се натоварихме в колата и отпътувахме за Мальовица. Отне ни 3 часа да стигнем до премката на Злият Зъб и Орловец, от там кратко спускане по улея ни отведе до едно ужасно красиво място, върхът на Червената игла.

На раба на иглата имаше малка площадка, която изглеждаше като перфектното място за скок. Подадох си главата и погледнах към Белия улей. Емо беше 2 въжета под върха на път да направи първото свободно преминаване на маршрута. Гледката в улея беше впечатляваща, огромен надвес свършващ в улея, които е с 35/40 градуса наклон и с не много места за приземяване.


Точката на излитане снимана отБелия улей

Още от пръв поглед знаех, че няма проблем да се скочи. Чистият отвес на стената е около 210 метра до основата на улея, но приземяването щеше да е сериозна работа. След няколко минути оглед и разговор с Руслан, които беше на стената и снимаше Емо и Марто, ние открихме място, където нямаше ужасно много камъни и падове. В този момент аз знаех че ще скоча от Иглата.

С Илиян прекарахме около 1 час на върха, слушайки  как Емо се бори с последното пасажно въже. Моментът, в които той излезе на площадката и каза "е това е, минах го", ми даде още малко кураж да се подготвя психически за скока. Сложих си парашута, проверих вятъра на стената. Всичко беше ОК, беше време да се направи това за което бяхме дошли…


The point of No return. Снимка Илиян Кинов - Цайко.

Да стоиш на ръба на иглата, на самия ръб, е невероятно преживяване. Имах чувството, че ако се изтласкам малко по-силно ще се ударя в отсрещната стена на Беля улей. Знаех, че това е доста тежък скок, в който няма място за някаква грешка. След 20 секунди аз скочих виждайки лицата на моите приятели, които бяха на стената. Прелетях половината стена преди парашутът ми да се отвори - което винаги е специален момент за всеки парашутист :)

Силният гръбен вятър започна да ме сваля много бързо в улея. След 30 секунди се приземих успешно в средата на Белия улей. Това беше много специален момент, обсебен от адреналин, емоции и виковете на моите приятели. Не можех да повярвам, че намерихме място за бейсджъмп на Мальовица! И то не просто бейсджъмп, а много специален скок, нещо за което си трябва опит и знания.

А най-прекрасното нещо беше, че моите приятели бяха там и те бяха осъществили една невероятна мечта.

С благодарност на всички приятели които ми помогнаха да осъществя този скок - Илиян, Ники, Емо, Марто и Руслан,
Иво Нинов

-------
* base jumping идва от B.A.S.E. jumping, съкращение от buildings (сгради), antennas, spans (мостове), и earth (земя, земни отвеси). В сайта ще възприемем произнасянето на придобилото популярност "бейсджъмпинг"и "бейсджъмп". (Бел.ред.).


Секунди след приземяването в Белия улей


След скока на заслона БАК