Тънка червена линия

Публикувано от npetkov 1 коментар(а) 3586 прегледа Новини - България , Нови маршрути

В краят на месец септември на Червена Дяволска игла в Рила се появи нов маршрут: “Тънка червена линия” с автори Мартин Маровски и Емилиян Колевски. Турът е направен с използване на предимно изкуствено катерене, до A2+ категория. Вече е факт и първото свободно RP преминаване на маршрута, от Емилиян Колевски на 19 октомври 2012 г., с трудности достигащи до 7c+.

Линията е около 200 метра, разделени на 7 въжета (6 самостоятелни). По маршрута са поставени около 40 болта и 20 скални клина. Емилиян го преминава индивидуално свободно, т.е. извежда RP всички въжета. Ето мнението му за трудността на отделните въжета: 1-во въже - 7a, 2-ро въже - 7b, 3то въже - 6b+/6c, 4-то въже - 7b/7b+, 5-то въже - 7b, 6-то въже - 7c+, 7-мо въже - 6a. Това го прави най-трудния дълъг (multi-pitch) тур за свободно катерене в България.

Новата линия е означена с номер 5. Кликни за по-голямо изображение.

Ето разказът на Мартин за направата на тура и първият опит за свободно преминаване:

"В дните от 26-ти до 30 септември усилията на мини експедицията, която организирахме бяха възнаградени с нова интересна и трудна линия по красивата рилска стена. Групата бе в състав Стоил Димитров, Владимир Пеков, Христо Христов (снимачен екип), Владимир Кирилов и Яна Казакова (поддържащ екип), кучето Айгер, и разбира се - Емилиян Колевски и Мартин Маровски - катерачи.

Това бе един проект, който по различни причини се отлагаше цяло лято. Маршрутът има претенции да е сред най-трудните дълги алпийски маршрути (multi-pitch route) в България. Прокарването на линията отне 3 дни, като е направена изцяло от долу на горе с изкуствено катерене стигащо до А2+. Използвани са голям набор от небесни куки, микро пластини, якури, клеми и френдове. Линията е дълга около 200 метра, разделена на 7 яки въжета.

Идеята беше след създаването на линията, да се направи и първото свободно изкачване от Емилиян Колевски. Поради силното изтощение от прокарването на тура, отложихме "чистото" преминаване за след няколко дена. Така на 5 октомври застанахме в основата на стената. Този път освен приятелите, с нас бе и студеното време на есента, нямаше и помен от приятното топло от преди по малко от седмица.

Емо започна уверено. Заредиха се тежки въжета. Първо въже - 7a, второ въже-7b+,трето въже- 6c, четвърто въже-7b+, пето въже-7b. Снимачният екип напредваше бавно успоредно с нас по изградения парапет по съседния тур "Минко Занковски". Така се озовахме пред най трудното шесто въже. Застудя още повече, а и светлата част от деня бе към края си. След като екипа бе готов да снима, Емо тръгна...

За съжаление тъмнината и студът не му позволиха да мине "чисто"цялото въже, категория около 7c/7c+. Вече в пълен мрак, решихме да се откажем, започнахме бавно да се спускаме по парапета, Емо бе видимо разочарован (ех, ако беше по-топло и по-дълъг деня...), към 10 вечерта бяхме в "базовия” ни лагер под основата на стената.

Към 4 през нощта, много изморени, само с няколко кратки спанета по пътя, се добрахме до София. Епичен ден! Ще се върнем отново след няколко дни бе успокоението за всички ни!"