През кратката лятна ваканция (след дългия и тежък зимен сезон smiley) се случи така, че сбъднах своя дългогодишна мечта – катерене в Йосемити! Имах удоволствието да споделя това преживяване с възможно най-добрата свръзка за това – Ицо Бадъков.

Така, след като изкатерихме задължителния за новодошъл като мен в Долината маршрут “Nutcracker”, отидохме под стена на El Capitan и така за загрявка се озовахме на първата голяма площадка, наречена Sickle Ledge, заради характерната си форма, от митичния маршрут “The Nose”. Това са първите четири въжета, без да се брои едно леко прикатерване от двайсетина метра в началото. Слязохме на рапели, като използвахме опънатия парапет от свръзките катерещи маршрута. А нагоре наистина беше доста населено, хората се възползваха от последните не толкова горещи дни за „Носа“. Всъщност времето беше вече горещо, а калифорнийския вятър, който уж разхлажда, спомага за неусетно обезводняване…
Имах известен опит с цепките от катеренето в Indian Creek преди четири годиниsmiley, но там сцеплението с пясъчника е много по-хубаво. Тук катеренето е трудно, гранита е много хлъзгав, а цепките широки.

И така само след един ден катерене по йосемитския гранит се озовах под другата митична стена в Долината – Half Dome. Пред мен се откри в цялата си прелест фамозната северозападна стена на върха, която поражда усещането, че сякаш те захлупва… Изкатерихме класическият маршрут – “RegularNorth West Face”, 24 въжета, за 15 часа, взехме само 3 литра течности за двамата и по 6 „гелчета“ (energy gel) на човек. Имахме една ветровка и никакв шанс да спим на стената. Извадихме късмет да не срещнем никой по маршрута. Катеренето за мен беше трудно и изтощително. Имаше от всичко - цепки, винкели, дюлфери, много дълги камини, надвесени, няколко малки пандюла, поредици от болтове и накрая фамозния траверс „thank god ledge“, който надали е имал преминаване каквото аз му направих – по корем smiley.

Излязохме на върха по тъмно. Слизането е по нормалната пътека, която представлява коридор, заграден със стоманени въжета от двете страни. Многобройните посетители на върха са я превърнали в пързалка, за това слизането е по-безопасно от външната страна на „кабелите“. След тях намирането на пътеката, водеща до под стената е трудна задача, особено на тъмно.

Денят беше 22-ри юни, най-дългия летен ден и най-дългия катерачен за мен smiley. Изворчето, което се намира в непосредствена близост до началото на маршрута по това време вече пресъхваше. Все пак ни спести мъкненето на вода по и без друго трудния подход от долината. Има удобни заравнени места за спане под стената, а храната е добре да се закачи някъде в началото на маршрута, за да не подмамва смелите мечоци. Спасение от катериците обаче няма, научили са се културно да отварят циповете на раниците, (въпреки че им ги оставяме отворени против изкушения) и вилнеят на воля.

Следваше почивка и разходка във високата част на парка Йосемити – Tuolumne Meadows. Катерачната седмица приключи с още малко катерене – две класики в основата на El Cap - SachererCracker 5.10а и Mark of Art 5.11. Така неусетно дойде време да поемам по дългия път обратно към родните катерачни места…

Ивона Михайлова

Първите въжета на „Носа“



 ”RegularRoute”, Half Dome

 „Thankgodledge“ по здрач, Half Dome