1904.2004
Когато става ясно, че Пик XV е най-висок в света, възниква въпросът за неговото местно име. Няколко години преминават в безрезултатни търсения. През 1865 г. ръководството на Survey of India начело с полковник Андрю Уо (след съгласуване с Кралското географско дружество в Лондон), предлага името Маунт Еверест в знак на признателност към заслугите на този геодезист. То е утвърдено от британските колониални власти в Индия.
Джордж Еверест (1790-1866) пристига в Индия през 1806 г. като кадет от артилерията. През 1818 г. става помощник-началник, а след 1823 г. – началник на Great Trigonometrical Survey. Едновременно (от 1830 до пенсионирането си през 1843 г.) е и шеф на Survey of India. Заради изключителните си заслуги получава благородническата титла “Сър”. През 1841 г. завършва измерването на голямата дъга от меридиана през нос Коморин – най-южната точка на Индия, пресичаща целия полуостров Индустан и стигаща до Хималаите. Тази дъга и досега е база за изчисленията на сфероида, върху който се опира цялата картография на днешните Индия и Пакистан. Той така се и нарича – сфероид на Еверест и всички географски координати и височини на върхове се определят спрямо него.
Името Еверест се приема навсякъде по света, макар че от самото начало си спечелва и противници. Но друго име много дълго не могло да бъде намерено. През1855 г. Брайън Ходжсън, британски политически резидент в Непал, съобщава, че в тази страна върхът се нарича Деванхунга, но последвалите проучвания не потвърждават тази версия. Същата година Херман фон Шлагинтвайт наблюдава върха от Сиким и Непал и през 1862 г. обявява в Берлин, че Маунт Еверест носи името Гаури Санкар (правилно – Гауришанкар) в Непал и Чингопамари в Тибет. Но след внимателно проучване на скиците му от Survey of India се оказва, че от Сиким той е наблюдавал Макалу, на около18 км източно от Еверест. А на втората скица е приел за един и същ три различни върха – Макалу, Маунт Еверест и Гауришанкар. Но до началото на 20-те години на ХХ век немските и британски атласи използват това име. Едва алпийските експедиции утвърждават името Маунт Еверест по света. Въпреки това в началото на 50-те години в индийския парламент е внесена интерпелация срещу използването му вместо “правилното” Гаури Санкар.
Всъщност, с какво може да се обясни удивителният факт, че най-високият връх в света – за разлика от стотици по-малки върхове и връхчета в самите Хималаи, които си имат местни имена, не е наименован от обитаващите подножията му планинци? Еверест е заобиколен от всички страни от мощни хребети, които скриват неговия силует, като правят възможно виждането от околните долини само на част от върховата му пирамида. А за неопитното око тя изглежда затулена и не впечатлява с нищо. Едва невъзможното за местните жители проникване в близките до него ледникови долини разкрива цялото му могъщество и величие. Европейците правят това едва през второто десетилетие на ХХ век.
На 20 декември 1921 г., след връщането си от първата експедиция на Маунт Еверест (и в книгата си “Twenty years in the Himalaya”), полковник Хауърд-Бюъри обявява, че върхът е отдавна известен на тибетците и те го наричат “Chomo-Lungma” (според английската транскрипция), което означава “Богиня-майка на страната” (или на планините). Но когато започват уточнения откъде Хауърд-Бюъри е взел своята информация, е установено, че тя се опира на грешка! В паспорта на експедицията (официалното разрешение за провеждането й от правителството на Далай Лама) с името Чомо-Лунг (Chomo-Lung) се определя районът, в който може да действа, а не върхът. То означава “Страна на птиците” и по никакъв начин не би могло да се отнася за връх на планина. Тибетският текст просто е грешно разчетен: вместо Chomo-Lung - Chomo-Lungma.
И старият спор за местното название се разгаря отново. Английските географи го отхвърлят поради очевидния факт, че Чомолънгма в устата на местните хора не се отнася за конкретен връх, а за целия район.
Но въпреки това то си спечелва правото да съществува с подкрепата на неоспоримото съображение, че върхът трябва да има местно име, а и на факта, че “Чомолънгма” се приема от населението по северните му склонове. С течение на времето, в резултат на недоразумения при транскрибирането му на чужди езици, а понякога и на печатни грешки, различните форми на това тибетско-шерпско название стигат застрашителни размери. В забележителния си труд “Mount Everest Massif” Ян Киелковски привежда близо 120! В наши дни най-популярна е Chomolungma. Тя се използва по света колкото Маунт Еверест.
Транскрибирана е и от Института по български език на БАН по молба на Института по картография като Чомолънгма.
Тибетолозите препоръчват два варианта за превод на думата “Чомолънгма” – “Богиня, Майка на Земята (на Страната)” или “(Достопочтена) Богиня, Майка на Планините”.
Официалното непалско име на най-високия връх в света е Сагарматха (Sagarmatha). То се среща във всички официални документи на непалските власти, както и в молбите, с които се искат разрешения за изкачване. То има санскритски произход и в древните индийски пурани e изписано като Svarga-mas-taka (Svarga-mastaka) - “Небесна Планина”. То се появява през 1936 г. благодарение на Б. Кхаридар, който посещава долината на Дудх Коси (“Млечната река”), откъдето върхът се вижда ясно. Там научава, че местните хора го наричат Сагарматха или Сарагматха.
През 1960 г. от Китай идва предложение името на най-високия връх да бъде сменено и в бъдеще той да се нарича “Връх на китайско-непалското приятелство”, но то е категорично отхвърлено от Непал. Същото се случва и когато Индия предлага върхът да носи името на Радханат Сикхдар – изчислителят от Survey of India, който през 1852 г. установява, че височината на Маунт Еверест е 8840 метра.
Джордж Еверест (1790-1866) пристига в Индия през 1806 г. като кадет от артилерията. През 1818 г. става помощник-началник, а след 1823 г. – началник на Great Trigonometrical Survey. Едновременно (от 1830 до пенсионирането си през 1843 г.) е и шеф на Survey of India. Заради изключителните си заслуги получава благородническата титла “Сър”. През 1841 г. завършва измерването на голямата дъга от меридиана през нос Коморин – най-южната точка на Индия, пресичаща целия полуостров Индустан и стигаща до Хималаите. Тази дъга и досега е база за изчисленията на сфероида, върху който се опира цялата картография на днешните Индия и Пакистан. Той така се и нарича – сфероид на Еверест и всички географски координати и височини на върхове се определят спрямо него.
Името Еверест се приема навсякъде по света, макар че от самото начало си спечелва и противници. Но друго име много дълго не могло да бъде намерено. През1855 г. Брайън Ходжсън, британски политически резидент в Непал, съобщава, че в тази страна върхът се нарича Деванхунга, но последвалите проучвания не потвърждават тази версия. Същата година Херман фон Шлагинтвайт наблюдава върха от Сиким и Непал и през 1862 г. обявява в Берлин, че Маунт Еверест носи името Гаури Санкар (правилно – Гауришанкар) в Непал и Чингопамари в Тибет. Но след внимателно проучване на скиците му от Survey of India се оказва, че от Сиким той е наблюдавал Макалу, на около18 км източно от Еверест. А на втората скица е приел за един и същ три различни върха – Макалу, Маунт Еверест и Гауришанкар. Но до началото на 20-те години на ХХ век немските и британски атласи използват това име. Едва алпийските експедиции утвърждават името Маунт Еверест по света. Въпреки това в началото на 50-те години в индийския парламент е внесена интерпелация срещу използването му вместо “правилното” Гаури Санкар.
Всъщност, с какво може да се обясни удивителният факт, че най-високият връх в света – за разлика от стотици по-малки върхове и връхчета в самите Хималаи, които си имат местни имена, не е наименован от обитаващите подножията му планинци? Еверест е заобиколен от всички страни от мощни хребети, които скриват неговия силует, като правят възможно виждането от околните долини само на част от върховата му пирамида. А за неопитното око тя изглежда затулена и не впечатлява с нищо. Едва невъзможното за местните жители проникване в близките до него ледникови долини разкрива цялото му могъщество и величие. Европейците правят това едва през второто десетилетие на ХХ век.
На 20 декември 1921 г., след връщането си от първата експедиция на Маунт Еверест (и в книгата си “Twenty years in the Himalaya”), полковник Хауърд-Бюъри обявява, че върхът е отдавна известен на тибетците и те го наричат “Chomo-Lungma” (според английската транскрипция), което означава “Богиня-майка на страната” (или на планините). Но когато започват уточнения откъде Хауърд-Бюъри е взел своята информация, е установено, че тя се опира на грешка! В паспорта на експедицията (официалното разрешение за провеждането й от правителството на Далай Лама) с името Чомо-Лунг (Chomo-Lung) се определя районът, в който може да действа, а не върхът. То означава “Страна на птиците” и по никакъв начин не би могло да се отнася за връх на планина. Тибетският текст просто е грешно разчетен: вместо Chomo-Lung - Chomo-Lungma.
И старият спор за местното название се разгаря отново. Английските географи го отхвърлят поради очевидния факт, че Чомолънгма в устата на местните хора не се отнася за конкретен връх, а за целия район.
Но въпреки това то си спечелва правото да съществува с подкрепата на неоспоримото съображение, че върхът трябва да има местно име, а и на факта, че “Чомолънгма” се приема от населението по северните му склонове. С течение на времето, в резултат на недоразумения при транскрибирането му на чужди езици, а понякога и на печатни грешки, различните форми на това тибетско-шерпско название стигат застрашителни размери. В забележителния си труд “Mount Everest Massif” Ян Киелковски привежда близо 120! В наши дни най-популярна е Chomolungma. Тя се използва по света колкото Маунт Еверест.
Транскрибирана е и от Института по български език на БАН по молба на Института по картография като Чомолънгма.
Тибетолозите препоръчват два варианта за превод на думата “Чомолънгма” – “Богиня, Майка на Земята (на Страната)” или “(Достопочтена) Богиня, Майка на Планините”.
Официалното непалско име на най-високия връх в света е Сагарматха (Sagarmatha). То се среща във всички официални документи на непалските власти, както и в молбите, с които се искат разрешения за изкачване. То има санскритски произход и в древните индийски пурани e изписано като Svarga-mas-taka (Svarga-mastaka) - “Небесна Планина”. То се появява през 1936 г. благодарение на Б. Кхаридар, който посещава долината на Дудх Коси (“Млечната река”), откъдето върхът се вижда ясно. Там научава, че местните хора го наричат Сагарматха или Сарагматха.
През 1960 г. от Китай идва предложение името на най-високия връх да бъде сменено и в бъдеще той да се нарича “Връх на китайско-непалското приятелство”, но то е категорично отхвърлено от Непал. Същото се случва и когато Индия предлага върхът да носи името на Радханат Сикхдар – изчислителят от Survey of India, който през 1852 г. установява, че височината на Маунт Еверест е 8840 метра.
Добави коментар