1904.2004
Еверест е най-висок на нашата планета. Този безспорен днес факт не е бил установен изведнъж, а е общоприет от около век и половина. През този период върховенството на Еверест няколко пъти е било поставяно под съмнение. А в по-ранен период за първенци на Земята са били смятани - от 1745 до 1818 г. вулканът Чимборасо (някога 6287 м, сега – 6310 м) в Кордилерите (Еквадор), от 1818 до 1848 г. – Дхаулагири (тогава 8172 м, днес - 8167 м), от 1848 до 1852 г. – Кангчендзьонга (по това време 8585 м, понастоящем - 8586 м).
Още по-рано според различни народи първенството са държали Олимп (2918 м), Торос (или Тавър в днешна Турция, 3250 м), Синай (2602 м), Етна (3313 м), Аргайос (днес Ерджиес Даг, на Анадолското плато в Турция, 3916 м), Фуджи (Фуджияма, 3780 м), Арарат (5165 м), Попокатепетъл (Мексико, 5452 м), Демавенд (Иран, 5670 м), Кайлаш (Тибет, 6713 м).
През 1849 и 1850 г. се извършват измервания на хималайските върхове между Непал и Тибет. Те са част от мащабна геодезична дейност, обхващаща цялата тогавашна Индия и наречена Great Trigonometrical Survey. Изчисленията продължават дълго и едва през 1852 г. се оказва, че върхът с условно обозначение Пик XV е висок 8840 м и се нарежда на първо място в света. По това време Непал и Тибет не пускат чужденци в границите си и измерванията са извършени от 11 пункта в долината на Ганг, на 66-76 метра над морското равнище (!) и на 170-190 км от върха.
Отварянето на непалските граници през 1949 г. позволява на геодезистите от Survey of India да приближат измервателните пунктове до върха и да ги разположат на още по-голяма височина. Първоначалните географски координати на Маунт Еверест се преместват с 16 метра на югозапад. За новото му положение е изчислена височина 8848 м (по-точно 8848,3 плюс/ минус 0,35 м). Измерванията са извършени през декември-март, т. е. при минимална снежна покривка. И въпреки че в периода 1952-1955 г. за официална се смята котата от 8840 м, различни източници посочват стойностите 8854 и 8881 м.
Китайските проучвания през 1975 г. потвърждават стойността 8848,3 плюс/ минус 0,35 м. През 1986 г. професор Ардито Десио от Университета в Милано (доайен на хималаизма и на хималайската наука, ръководител на италианската експедиция, изкачила за първи път К-2, 8611 м, през 1954 г.) първи използва GPS (Global Positioning System) и привежда кота 8872 метра. Значителната корекция се дължи на допускането, че заради тектоничната активност в района височината на Еверест расте с по 17,5 см на година. Шест години след това (1992 г.) Брадфорд Уошбърн от Бостънския университет след мащабна програма за измерване на Еверест и за събиране на материали за нова карта на Соло Кхумбу, при която е използвана най-съвременна техника и специално оборудван изследователски самолет, привежда 8846 м (без отчитане на снежната покривка).
Несъответствията в резултатите от поредните измервания се обясняват с различното пречупване на светлината в атмосферата през отделните сезони. Освен това се приемат различни стойности за годишния “растеж” на Еверест поради разместване на земните пластове – от 5-8 мм до 3,5-4,1 см. Последните са според китайските проучвания от 1966 до 1992 г. Според тях за тези 27 години върхът е пораснал с 96 см.
И една любопитна подробност. Еверест отстои на 6 382 213 метра от центъра на Земята (с отчитане на нейната сплеснатост между Северния и Южния полюс), а споменатият вулкан Чимборасо – на 6 384 422 метра. Т. е. Еверест е най-висок на Земята спрямо морското равнище, а Чимборасо – спрямо центъра на Земята.
Периодически около височината на Еверест и неговото първо място възникват спорове, но нещата се движат според българската поговорка “всяко чудо – за три дни”. И така, през 1950 г. Хималаите са засегнати от земетресение. Неговият епицентър е в днешния индийски щат Асам и поради това е влязло в историята като Асамско. Това е един от най-силните трусове до този момент. Веднага е изказано предположение, че се дължи на планинообразуващи процеси и височината на Еверест се е увеличила – дори над 9000 м. Една от измервателните станции в Индия сигнализира, че върхът е пораснал със 65 метра. Но всички проверки я опровергават.
През ХХ век има още две фалшиви “тревоги” около лидерската позиция на Еверест. През 1929 г. американска експедиция под ръководството на Д. Рузвелт измерва Миниянг Кангкар (Миня Конгка или Гунгашан) от т. нар. Сино-Тибетски планини в днешната югозападна китайска провинция Съчуан. И съобщава, че е висок около 30 000 фута (около 9145 м). С усилията на швейцарските изследователи Хайм и Имхоф на следващата 1930 г. и на направилите първо изкачване през 1932 г. американци Ричард Лойд Бърдсъл и Тери Муур е установена котата на този връх – 7587 или 7590 м.
През 1944 г. американски летци съобщават, че при полет в околностите на Амне Мачин (Амнии Машин, Амние Мачен) от веригата Кун-Лун трябвало да се издигнат на 9300 м, за да прелетят над огромен планински масив. През 1949 г. списание “Лайф” организира експедиция за проверка на тази информация. До 1950 г. това е един от най-недостъпните и най-слабо познатите райони на Тибет. Върхът се смята за олицетворение на Мачен Помра - върховен бог на номадите от племето голок, които се славят като най-големи разбойници и обирджии. Ръководителят на американския екип Л. Ф. Кларк се връща у дома със сензационното съобщение, че височината на загадъчния връх е 9040 м! Но много скоро този резултат е отхвърлен от експертите като недостоверен поради серия от грешки при измерванията и пресмятанията. Днес Амне Мачин има две височини – 7160 и 6286 метра, които му отреждат място далеч назад в списъка на най-високите.
През 1992 г. световните средства за масово осведомяване разпространиха вестта, че според последни данни К-2 в Каракорум е по-висок от Еверест. Шумът бе толкова голям, че случаят не можеше да остане неизяснен. Използвайки сателитна и лазерна техника, международен екип начело отново с проф. Десио установи безспорното превъзходство на Еверест. В броя си, посветен на 50-годишнината от първото изкачване на Еверест (май 2003 г.) “National Geographic” посочва кота 8850 м. Експедиционната комисия на Международната федерация по алпинизъм възприема стойността 8848 м, която е общоприета и сред алпинистите.
Още по-рано според различни народи първенството са държали Олимп (2918 м), Торос (или Тавър в днешна Турция, 3250 м), Синай (2602 м), Етна (3313 м), Аргайос (днес Ерджиес Даг, на Анадолското плато в Турция, 3916 м), Фуджи (Фуджияма, 3780 м), Арарат (5165 м), Попокатепетъл (Мексико, 5452 м), Демавенд (Иран, 5670 м), Кайлаш (Тибет, 6713 м).
През 1849 и 1850 г. се извършват измервания на хималайските върхове между Непал и Тибет. Те са част от мащабна геодезична дейност, обхващаща цялата тогавашна Индия и наречена Great Trigonometrical Survey. Изчисленията продължават дълго и едва през 1852 г. се оказва, че върхът с условно обозначение Пик XV е висок 8840 м и се нарежда на първо място в света. По това време Непал и Тибет не пускат чужденци в границите си и измерванията са извършени от 11 пункта в долината на Ганг, на 66-76 метра над морското равнище (!) и на 170-190 км от върха.
Отварянето на непалските граници през 1949 г. позволява на геодезистите от Survey of India да приближат измервателните пунктове до върха и да ги разположат на още по-голяма височина. Първоначалните географски координати на Маунт Еверест се преместват с 16 метра на югозапад. За новото му положение е изчислена височина 8848 м (по-точно 8848,3 плюс/ минус 0,35 м). Измерванията са извършени през декември-март, т. е. при минимална снежна покривка. И въпреки че в периода 1952-1955 г. за официална се смята котата от 8840 м, различни източници посочват стойностите 8854 и 8881 м.
Китайските проучвания през 1975 г. потвърждават стойността 8848,3 плюс/ минус 0,35 м. През 1986 г. професор Ардито Десио от Университета в Милано (доайен на хималаизма и на хималайската наука, ръководител на италианската експедиция, изкачила за първи път К-2, 8611 м, през 1954 г.) първи използва GPS (Global Positioning System) и привежда кота 8872 метра. Значителната корекция се дължи на допускането, че заради тектоничната активност в района височината на Еверест расте с по 17,5 см на година. Шест години след това (1992 г.) Брадфорд Уошбърн от Бостънския университет след мащабна програма за измерване на Еверест и за събиране на материали за нова карта на Соло Кхумбу, при която е използвана най-съвременна техника и специално оборудван изследователски самолет, привежда 8846 м (без отчитане на снежната покривка).
Несъответствията в резултатите от поредните измервания се обясняват с различното пречупване на светлината в атмосферата през отделните сезони. Освен това се приемат различни стойности за годишния “растеж” на Еверест поради разместване на земните пластове – от 5-8 мм до 3,5-4,1 см. Последните са според китайските проучвания от 1966 до 1992 г. Според тях за тези 27 години върхът е пораснал с 96 см.
И една любопитна подробност. Еверест отстои на 6 382 213 метра от центъра на Земята (с отчитане на нейната сплеснатост между Северния и Южния полюс), а споменатият вулкан Чимборасо – на 6 384 422 метра. Т. е. Еверест е най-висок на Земята спрямо морското равнище, а Чимборасо – спрямо центъра на Земята.
Периодически около височината на Еверест и неговото първо място възникват спорове, но нещата се движат според българската поговорка “всяко чудо – за три дни”. И така, през 1950 г. Хималаите са засегнати от земетресение. Неговият епицентър е в днешния индийски щат Асам и поради това е влязло в историята като Асамско. Това е един от най-силните трусове до този момент. Веднага е изказано предположение, че се дължи на планинообразуващи процеси и височината на Еверест се е увеличила – дори над 9000 м. Една от измервателните станции в Индия сигнализира, че върхът е пораснал със 65 метра. Но всички проверки я опровергават.
През ХХ век има още две фалшиви “тревоги” около лидерската позиция на Еверест. През 1929 г. американска експедиция под ръководството на Д. Рузвелт измерва Миниянг Кангкар (Миня Конгка или Гунгашан) от т. нар. Сино-Тибетски планини в днешната югозападна китайска провинция Съчуан. И съобщава, че е висок около 30 000 фута (около 9145 м). С усилията на швейцарските изследователи Хайм и Имхоф на следващата 1930 г. и на направилите първо изкачване през 1932 г. американци Ричард Лойд Бърдсъл и Тери Муур е установена котата на този връх – 7587 или 7590 м.
През 1944 г. американски летци съобщават, че при полет в околностите на Амне Мачин (Амнии Машин, Амние Мачен) от веригата Кун-Лун трябвало да се издигнат на 9300 м, за да прелетят над огромен планински масив. През 1949 г. списание “Лайф” организира експедиция за проверка на тази информация. До 1950 г. това е един от най-недостъпните и най-слабо познатите райони на Тибет. Върхът се смята за олицетворение на Мачен Помра - върховен бог на номадите от племето голок, които се славят като най-големи разбойници и обирджии. Ръководителят на американския екип Л. Ф. Кларк се връща у дома със сензационното съобщение, че височината на загадъчния връх е 9040 м! Но много скоро този резултат е отхвърлен от експертите като недостоверен поради серия от грешки при измерванията и пресмятанията. Днес Амне Мачин има две височини – 7160 и 6286 метра, които му отреждат място далеч назад в списъка на най-високите.
През 1992 г. световните средства за масово осведомяване разпространиха вестта, че според последни данни К-2 в Каракорум е по-висок от Еверест. Шумът бе толкова голям, че случаят не можеше да остане неизяснен. Използвайки сателитна и лазерна техника, международен екип начело отново с проф. Десио установи безспорното превъзходство на Еверест. В броя си, посветен на 50-годишнината от първото изкачване на Еверест (май 2003 г.) “National Geographic” посочва кота 8850 м. Експедиционната комисия на Международната федерация по алпинизъм възприема стойността 8848 м, която е общоприета и сред алпинистите.
Добави коментар