0809.2012
Известният австрийски колоездач, триатлонист и алпинист Волфганг Фашинг (Wolfgang Fasching) изкачи скоростно най-високите върхове на седемте алпийски страни, като премина разстоянията между тях с велосипед.
Волфганг Фашинг
Така за девет дни през август тази година, в рамките на проекта "Seven Summits - for theAlps”, той стъпи на Монблан (4810 м) във Франция), Гран Парадизо (4061 м) в Италия, Дюфуршпице или Монте Роза (4634 м) в Швейцария), Граушпице (2599 м), Лихтенщайн, Цугшпице (2962 м) в Германия, Гросглокнер (3798 м) в Австрия, Триглав (2864 м) в Словения), като премина 1100 км с колело и 16 600 метра денивелация.
Фашинг е бивш световен рекордьор по колоездене в екстремните дисциплини 12 и 24 часа. Три пъти (1997, 2000, 2002 г.) е победител в колоездачното прекосяване на Съединените щати от Атлантическия до Тихия океан (или обратно) Race Across America (RAAM), и никога при осемте си участия в това най-популярно в Съединените щати колоездачно състезание не се е класирал след трето място.
На 23 май 2001 г. Фашинг стъпи на Еверест. Завърши колекцията “Seven Summits” от изкачвания на най-високите върхове на седемте континента на Земята, като през 2009 г. бе на Маунт Винсън (2 януари), Аконкагуа (15 януари), Маккинли (16 юни) и Карстенс Пирамид (Ириан Джайя, 5 декември).
Маршрутът на "Seven Summits - for theAlps”
Волфганг Фашинг
Така за девет дни през август тази година, в рамките на проекта "Seven Summits - for theAlps”, той стъпи на Монблан (4810 м) във Франция), Гран Парадизо (4061 м) в Италия, Дюфуршпице или Монте Роза (4634 м) в Швейцария), Граушпице (2599 м), Лихтенщайн, Цугшпице (2962 м) в Германия, Гросглокнер (3798 м) в Австрия, Триглав (2864 м) в Словения), като премина 1100 км с колело и 16 600 метра денивелация.
Фашинг е бивш световен рекордьор по колоездене в екстремните дисциплини 12 и 24 часа. Три пъти (1997, 2000, 2002 г.) е победител в колоездачното прекосяване на Съединените щати от Атлантическия до Тихия океан (или обратно) Race Across America (RAAM), и никога при осемте си участия в това най-популярно в Съединените щати колоездачно състезание не се е класирал след трето място.
На 23 май 2001 г. Фашинг стъпи на Еверест. Завърши колекцията “Seven Summits” от изкачвания на най-високите върхове на седемте континента на Земята, като през 2009 г. бе на Маунт Винсън (2 януари), Аконкагуа (15 януари), Маккинли (16 юни) и Карстенс Пирамид (Ириан Джайя, 5 декември).
Маршрутът на "Seven Summits - for theAlps”
Показани от 1 до 4 от 4 (1 страници)
4 коментар(а)
Че защо пък "Гран Парадизо (4061 м) в Италия"?
Волфганг Фашинг обяснява това с факта, че Гран Парадизо е най-високият ИЗЦЯЛО разположен в Итралия.
П. А,
Здравейте. Не искам да омаловажавам постижението на Фашинг по никакъв начин. Подборът на седемте върха обаче ми се струва малко тенденциозен. Изборът на критерий е непоследователен. Отхвърля някои гранични върхове, докато други запазва в списъка. Ето какво имам предвид. Известно е твърдението на Франция, че най-високата точка на Мон Блан е на нейна територия, докато Италия приема границата да минава именно през нея. Също се знае, че най-високата точка на масива Монте Роза - Дюфуршпице е на швейцарска територия, докато на границата с Италия в същия масив, няколко стотин метра встрани е Гренцгипфел, едва с 16 метра по-нисък. Приемайки все пак тези спорни факти за верни, можем да потърсим за Италия друг връх, с най-висока кота на нейна територия. Не е нужно обаче целият масив да лежи в границите и - нито Мон Блан, нито Монте Роза спазват такова условие, каквото е валидно за Гран Парадизо например. Бихме имали голям избор - Мон Блан де Курмайор, Пико Луиджи Амедео, Шварцхорн (Корно Неро), Grand Pilier d'Angle, Vincent Pyramid... Всички те са върхове сателити, над 4200 м., и са точно толкова италиански, колкото са френски и швейцарски споменатите връхни точки на двата масива. Ако не искаме да е връх от тези масиви, то тогава Гран Парадизо отговаря на условието - "най-висок връх в масив, изцяло на (италианска) територия, без той да е част от масивите на Мон Блан или Монте Роза". Не можем да ползваме този критерий за първите два първенеца, обаче, по очевидни причини. Нещо повече - Цугшпице и Граушпиц, първенци на Германия и Лихтенщайн съответно, са също гранични върхове, т.е. техните най-високи коти не лежат ИЗЦЯЛО на тяхна територия. Ако бихме искали да спазим такова правило и тук, то следва и за тези две страни да подберем други, по-ниски върхове. Ако решим да запазим тези два първенци, то следва да изберем за Италия или Лискам (4527 м), който някои смятат за придатък на масива на Монте Роза, или пък в краен случай Матерхорн (4478 м). Бихме могли да приемем и че Мон Блан е граничен, а не френски. Тогава, нищо не ни пречи да го обявим за италиански първенец, и за да няма повторение да търсим френски такъв - граничен, или пък изцяло на френска територия. В първия случай такъв би могъл да е Гран Жорас (4208 м, еднакво валиден и за Италия, между другото), а във втория - Егюй Верт (4122 м), или пък ако не искаме да е в същия масив, то Бар дез Екрен (4102 м). Последният е и най-южният алпийски четирихилядник, и поради това е далеч по-удачен избор от Гран Парадизо, поне според мен. Има и доста сателити на Мон Блан изцяло на френска територия. Ако пък не искаме първенците изобщо да са гранични, то от седемте биха останали само Гран Парадизо, Гросглокнер и Триглав. Тогава за Швейцария първенец би бил Дом (4545 м). Както се вижда, голяма бъркотия настъпва, ако речем да ползваме множество критерии - по наше усмотрение. Това ни дава свобода тенденциозно да си набележим седем удобни за нас върха - разбира се че Гран Парадизо не е по-труден от Гран Жорас, Егюй Верт, Лискам, или Бренва. Съвсем друго, ясно и подредено би било, ако ползваме единствено условие за първенци на алпийските страни.
Всичко това, разбира се, е само мое мнение. Предполагам обаче, че при това постижение акцентът е поставен към скоростното придвижване между върховете на велосипед, а не толкова към техническата трудност на върховете. :)
Добави коментар