"Откривателите" на новият термин го определят като: грийнпоинт (greenpoint, зелена точка) = преминаване на съществуващ спортен маршрут в трад стил със собственоръчно поставяне на джаджи (клеми/френдове) за осигуряване.
Този "нов" стил в катеренето така или иначе се практикува отдавна, вкл. и в България, където доста цепки се наковаха като спортни маршрути. Скоро се появи една кратка статия по темата на Андрю Бишарад (Andrew Bisharat):
“Contingent Ascents: Sport Routes on Trad Gear”
След това се появи видео с Arnaud Petit, който "greenpointed" едно 8b, Black Bean в Сеюз (Ceuse), Франция:
А след това и видеото отдолу, на което е показано първото трад преминаване от Heiko Queitsch на историческия тур на Джон Байчър (John Bachar, произнася се Бакар но у нас от десетилетия му казваме Бейчър) "Chasin the Train", Франкенюра, Германия.
За да станат по ясни нещата, нека припомним, че в началото на (спортното) катерене е Курт Алберт и неговата "червена точка", или "rotpunkt" (на англ. redpoint), RP. Така той отбелязвал маршрутите, които е успял да "изчисти", т.е. да ги премине без да използва клиновете за опорни точки за преминаване. Това се случва в началото на 70-те години на миналия век. После този стил става основен както за спортното катерене, така и за трад катеренето. Разликата между тях е в използваните средства за осигуряване:
- "естествени" при трад катеренето (поставят се и махат лесно без чук - т.н. джаджи - клеми, френдове и др.) и
- "постоянни" при спортното катерене (болтове, лепени клинове).
После се появи термина "пинкпоинт" (pinkpoint) - подобно на редпоинт, но точките за осигуряване са поставени предварително. Терминът се използва както в трад катеренето, така и в спортното катерене. В последното обаче става дума за примките - закачени са предварително към болтовете. Преди години, когато преминавахме даден спортен маршрут RP, чистият стил изискваше примките да си ги нареждаш по време на катеренето. Към днешна дата също всеки цени собственото поставяне на примки при преминаване, но за "минат" (RP) се счита и тур, на който примките са му били наредени предварително, даже възникна термина "нареждам" (за тур). Т.е.:
- Отивам да наредя онова 7c, като междувременно ще загрея ...
О времена, о нрави. И тъй като и аз го правя, т.е. съм го възприел, нека да преминем по-нататък. :-)
И ето сега "Грийнпоинт". Първото което минава на човек на ум (поне на мен), е че е нещо свързано с екологията. Интересна теза, но не издържа на критика, тъй като не е ясно кое е по-екологично
- еднократно поставяне на болтовете, или
- многократно слагане и махане на джаджи.
Така че "по-естествено" - да, но "по-екологично"? Играта наречена "катерене" очевидно все още е в юношестката си възраст, защото правилата продължават да се променят. Вместо "грийнпоинт" в този смисъл може би по-подходящо ще е "блупоинт"? А защо въобще трябва да слагаме точки, защо не просто "трад преминаване" на еди-кой-си маршрут? А може би трябва да поставяме "браунпоинт" (brownpoint, кафява точка)? Така можем да маркираме традиционните маршрути, които някой е наковал за спортни. Т.е. е осрал.
Дали новият термин ще се утвърди и възприеме? Дали ще започнат един по един да се маркират спортните маршрути със зелени точки? Отговорите ще даде самото катерене, практиката и естествено - бъдещето.
Към тема във форума на сайта

Arnaud Petit катери по "Black Bean" 8b на джаджи
Добави коментар