Отиде си една от ярките фигури в българския алпинизъм – Петър Малов. Планинар до мозъка на костите, човек със златни и ръце и със златно сърце – такъв ще го запомнят всички, които са имали щастието да бъдат приятели с него или просто да го познават.


Роден на 9 януари 1951 г., Пепи бе член последователно на алпийските клубове при туристическите дружества “Черни връх” и “Искър”. Катерил бе практически навсякъде в България, където може да се катери. Автор бе на редица премиерни изкачвания – на Черната скала, Камилата, Додов връх в Рила, на Враца (туровете “Изгрев” и “Средец”). В Кавказ бе стъпил на Елбрус, Виа-тау и пик Щуровски, в Алпите – на Монблан, Матерхорн и Вилдер Кайзер, в Памир – на трите му седемхилядника: пик Ленин (7134 м), пик Комунизъм (7495 м) и пик Евгения Корженевска (7104 м).

Гениален гравьор върху стъкло, Пепи е изработил хиляди сувенири и украшения, чиято красота ще топли вечно сърцата на техните притежатели (едва ли има човек от алпийските среди, чиито венчални чаши да не са украсени от него). Огромен е броят на наградите, призовете и отличията за различни алпиниади, състезания по спортно катерене, ски-рали, ориентиране и други прояви, дело на неговите ръце. Той е автор и на други реализации, една от които – стъклена икона – краси западната фасада на историческата църква “Света Петка Самарджийска” в подлеза до ЦУМ в София.

Пепи бе изключително широко скроен човек, с рядка доброта и добронамереност, живо отрицание на лошотията и злото. Затова загубата на такива хора е тежка. Но паметта за тях е вечна.

Почивай в мир, адаш.

--------------------
Погребението на Пепи Малов е утре, 25 септември, от 12.30 часа на Централните софийски гробища.