2902.2004
През миналата година само един от над 150-те алпинисти, успели да стигнат до 8848 м - връхната точка на Еверест, направи това без кислород. Това беше руснакът от Санкт-Петербург Николай Тотмянин. Как изглежда статистиката на подобните постижения?
До края на 1996 г. са направени 79 изкачвания без кислород от 60 алпинисти. В следващите години към тях се прибавят още 32, дело на 29 души. Анг Рита Шерпа е автор на невероятен рекорд - той е стигал до върха без кислород десет пъти! Най-възрастен е словакът Йозеф Псотка (Josef Psotka, 50 г.), загинал на слизане. Най-млади са двама – баскът Алберто Инюратеги и шерпът Лобсанг Джангбу – на 23 г. Средната възраст на изкачилите Еверест без кислород е 34 г. Тя е с една година по-малка от средната за всички стъпили на “Третия полюс”.
С любезното съгласие на испанския експерт, баска Хавиер Егускица (Xavier Eguskitza), Питър Гилмън (Peter Gillman) и Еберхард Юргалски (Eberhard Jurgalski) публикуваме списък на всички изкачвания и слизания без кислород от най-високия връх в света.
1. Райнхолд Меснер (Италия), 33 г., 8 май 1978 г., Класически маршрут откъм Непал.
2. Петер Хабелер (Австрия), 33 г., 8 май 1978 г., Класически маршрут откъм Непал.
3. Ханс Енгл (Германия), 34 г., 14 октомври 1978 г., Класически маршрут откъм Непал.
4. Мингма Нуру (Непал), 24 г., 16 октомври 1978 г., Класически маршрут откъм Непал.
5. Анг Дорджи (Непал), 27 г., 16 октомври 1978 г., Класически маршрут откъм Непал.
6. (5) Райнхолд Меснер (Италия), 35 г., 20 август 1980 г., нов маршрут от север (от Северното седло по Северната стена).
7. (6) Лари Нилсън (САЩ), 36 г., 7 май 1983 г., Класически маршрут откъм Непал.
8. (7) Анг Рита (Непал), 36 г., 7 май 1983 г., Класически маршрут откъм Непал.
9. (8) Харуичи Кавамура (Япония), 35 г., 8 октомври 1983 г., по Южното ребро до Южното седло, по-нататък по Класическия маршрут.
10. (9) Шоми Судзуки (Япония), 30 г., 8 октомври 1983 г., по Южното ребро до Южното седло, по-нататък по Класическия маршрут.
11. (10) Харуюки Ендо (Япония), 26 г., 8 октомври 1983 г., Класически маршрут откъм Непал.
12. (11) Хироши Йошино (Япония), 33 г., 8 октомври 1983 г., Класически маршрут откъм Непал.
13. (12) Хиронобу Камуро (Япония), 32 г., 8 октомври 1983 г., Класически маршрут откъм Непал.
14. (13) Христо Проданов (България), 41 г., 20 април 1984 г., Западния гребен.
15. Анг Дорджи (Непал), 33 г., 23 май 1984, Класически маршрут откъм Непал.
16. (14) Тимъти Маккартни-Снейп (Австралия), 28 г., 3 октомври 1984 г., Кулоар на Нортън (големия Кулоар) от север.
17. (15) Грег Мортимър (Австралия), 32 г., 3 октомври 1984 г., Кулоар на Нортън (големия Кулоар) от север.
18. (16) Йозеф Псотка (Словакия), 50 г., 15 октомври 1984 г., Южното ребро.
19. (17) Золтан Демян (Словакия), 29 г., 15 октомври 1984 г., Южното ребро.
20. Анг Рита (Непал), 37 г., 15 октомври 1984 г., Южното ребро.
21. Анг Рита (Непал), 38 г., 29 април 1985 г. Класически маршрут откъм Непал.
22. (18) Нобору Ямада (Япония), 35 г., 30 октомври 1985 г., Класически маршрут откъм Непал.
23. (19) Ерар Лоретан (Швейцария), 27 г., 30 август 1986 г, Кулоар на Хорнбайн от север.
24. (20) Жан Троайе (Швейцария), 38 г., 30 август 1986 г, Кулоар на Хорнбайн от север.
25. Анг Рита (Непал), 40 г., 22 декември 1987 г., Класически маршрут откъм Непал.
26. (21) Стивън Венибълз (Великобритания), 34 г., 12 май 1988 г., нов маршрут по Източната стена до Южното седло.
27. (22) Мишел Мецже (Франция), 39 г, 26 септември 1988 г., Класически маршрут откъм Непал.
28. (23) Марк Батар (Фтанция), 36 г., 26 септември 1988 г., Класически маршрут откъм Непал.
29. Анг Рита (Непал), 41 г., 14 октомври 1988 г. Класически маршрут откъм Непал.
30. (24) Нима Рита, (Непал), 29 г., 14 октомври 1988 г. Класически маршрут откъм Непал.
31. (25, първо женско) Лидия Брейди (Нова Зеландия), 27 г., 14 октомври 1988 г. Класически маршрут откъм Непал.
32. (26) Йозеф Юст (Словакия), 33 г., 17 октомври 1988 г., Маршрут на Бонингтън по Югозападната стена.
33. (27) Сонам Тсеринг (Непал), 29 г., 10 май 1989 г., Класически маршрут откъм Непал.
34. (28) Карлос Карсолио (Мексико), 27 г., 13 октомври 1989 г., Класически маршрут откъм Непал.
35. Анг Рита (Непал), 43 г., 23 април 1990 г., Класически маршрут откъм Непал.
36. (29) Сегей Арсентиев (Русия), 31 г., 7 май 1990 г. Китайски маршрут от север.
37. (30) Григорий Луняков (Казахстан), 35 г., 7 май 1990 г. Китайски маршрут от север.
38. (31) Ед Вийстърз (САЩ), 31 г., 8 май 1990 г., Китайски от север
39. (32) Андрей Целишчев (Казахстан), 26 г., 8 май 1990 г., Китайски маршрут от север.
40. (33) Анатолий Мошников (Русия), 33 г., 10 май 1990 г., Китайски маршрут от север.
41. (34) Александър Токарьов (Русия), 30 г., 10 май 1990 г., Китайски маршрут от север.
42. Тим Маккартни-Снейп (Австралия), 34 г., 11 май 1990 г., Класически маршрут откъм Непал.
43. Марк Батар (Франция), 38 г., 5 октомври 1990 г., Класически маршрут откъм Непал.
44. (35) Батиста Бонали (Италия), 28 г., 17 май 1991 г., Кулоара на Нортън от север.
45. (36) Леполд Суловски (Чехия), 37 г., 17 май 1991 г., Кулоара на Нортън от север.
46. (37) Владимир Балибердин (Русия), 41 г., 7 октомври 1991 г., Класически маршрут откъм Непал.
47. (38) Анатолий Букреев (Казахстан), 33 г., 7 октомври 1991 г., Класически Непал.
48. Анг Рита (Непал), 45 г., 15 май 1992 г., Класически маршрут откъм Непал.
49. (39) Алберто Инюратеги (Испания, баск), 23 г., 25 септември 1992 г., Класически маршрут откъм Непал.
50. (40) Феликс Инюратеги (Испания, баск), 25 г., 25 септември 1992 г., Класически маршрут откъм Непал.
51. (41) Марио Панцери (Италия), 28 г., 28 септември 1992 г., Класически маршрут откъм Непал.
52. (42) Майкъл Груум (Австралия), 34 г., 10 май 1993 г., Класически маршрут откъм Непал.
53. Анг Рита (Непал), 45 г., 16 май 1993 г., Класически маршрут откъм Непал.
54. (43) Владимир Башкиров (Русия), 41 г., 16 май 1993 г., Класически маршрут откъм Непал.
55. (44) Оскар Кадиах (Испания, каталонец), 40 г., 17 май 1993 г., Класически маршрут откъм Непал.
56. (45) Ерик Грамон (Франция), 6 октомври 1993 г., Класически маршрут откъм Непал.
57. (46) Юбер Гийо (Франция), 39 г., 9 октомври1993 г., Класически маршрут откъм Непал.
58. (47) Лобсанг Джангбу (Непал), 23 г., 9 май 1994 г., Класически маршрут откъм Непал.
59. (48) Роб Хес (САЩ), 9 май 1994 г., Класически маршрут откъм Непал.
60. (49) Скот Фишър (САЩ), 39 г., 9 май 1994 г., Класически маршрут откъм Непал.
61. (50) Стийв Суенсън (САЩ), 25 май 1994 г., Китайски маршрут от север.
62. Лобсанг Джангбу (Непал), 24 г., 7 май 1995 г., Класически маршрут откъм Непал.
63. (51) Лхакпа Дорджи III (Непал), 26 г., 12 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
64. (52) Тензинг Нуру (Непал), 25 г., 12 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
65. (53) Марко Бианчи (Италия), 32 г., 13 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
66. (54) Кристиан Кунтнер (Италия), 33 г., 13 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
67. (55, второ женско) Алисън Харгрийвз (Великобритания), 13 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
68. Анг Рита (Непал), 47 г., 13 май 1995 г., Китайски маршрут от север
69. (56) Райнхард Патшайдер (Италия), 14 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
70. (57) Йозеф Хиндинг (Австрия), 14 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
71. Анатолий Букреев (Казахстан), 37 г., 17 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
72. Анатолий Букреев (Казахстан), 38 г., 10 май 1996 г., Класически маршрут откъм Непал.
73. Лобсанг Джангбу (Непал), 25 г., 10 май 1996 г., Класически маршрут откъм Непал.
74. Ед Вийстърз (САЩ), 36 г., 23 май 1996 г., Класически маршрут откъм Непал.
75. Лхакпа Дорджи (Непал), 27 г., 23 май 1996 г., Класически маршрут откъм Непал.
76. (58) Хесус Мартинес (Испания, галисиец), 31 г., 23 май 1996 г., Класически маршрут откъм Непал.
77. (59) Гьоран Кроп (Швеция), 29 г., 23 май 1996 г., Класически маршрут откъм Непал.
78. Анг Рита (Непал) 48 г., 23 май 1996 г., Класически маршрут откъм Непал.
79. (60) Ханс Камерландер (Австрия), 40 г., 23 май 1996 г., Китайски маршрут от север.
80. (61) Владимир Сувига (Казахстан), 2 май 1997, Китайски маршрут от север.
81. (62) Антоан дьо Шудан (Франция), 8 май 1997 г, Китайски маршрут от север.
82. (63) Вейка Густафсон (Финландия), 23 май 1997 г, Класически маршрут откъм Непал
83. (64) Павле Козйек (Словения), 23 май 1997 г., Китайски маршрут от север.
84. (65) Владимир Прулик (Словакия), 19 май 1998 г., Китайски маршрут от север.
85. (66) Радек Ярош (Чехия), 19 май 1998 г., Китайски маршрут от север.
86. (67) Владимир Носек (Чехия), 19 май 1998 г., Китайски маршрут от север.
87. (68, трето женско) Франсис ди Стефано-Арсентиев (САЩ), 22 май 1998 г., Китайски маршрут от север, загинала на слизане.
88. Сергей Арсентиев (Русия), 22 май 1998 г., Китайски маршрут от север, загинал на слизане.
89. (69) Бабу Чири Шерпа (Непал), 6 май 1999 г., Класически маршрут откъм Непал.
90. (70) Василий Копитко (Украйна), 8 май 1999 г., Китайски маршрут от север, загинал на слизане.
91. (71) Владислав (Слава) Терзеул (Украйна), 8 май 1999 г., Китайски маршрут от север.
92. (72) Владимир Горбач (Украйна), 8 май 1999 г., Китайски от маршрут север.
93. (73) Жоао Гарсия (Португалия), 18 май 1999 г., Китайски от маршрут север.
94. Бабу Чири Шерпа (Непал), 26 май 1999 г., Класически маршрут откъм Непал.
95. (74) Иван Валехо (Еквадор), 27 май 1999 г., Китайски от маршрут север.
96. (75) Ебере Орона (Аржентина), 27 май 1999 г., Китайски от маршрут север.
97. (76) Джордже Димяреску (САЩ, румънец), 19 май 2000 г., Китайски маршрут от север.
98. (77) Денис Урубко (Казахстан), 24 май 2000 г., Класически маршрут откъм Непал.
99. (78) Марк Макдермот (Великобритания), 22 май 2001 г., Китайски маршрут от север.
100. (79) Тео Фриче (Австрия), 22 май 2001 г., Китайски от маршрут север.
101. (80) Кристиян Тромсдорф (Франция), 22 май 2001 г., Китайски маршрут от север.
102. (81) Щефан Гат (Австрия), 22 май 2001, Китайски от маршрут север.
103. (82) Йорг Щингл (Германия), 22 май 2001 г., Класически маршрут откъм Непал.
104. (83) Хуан Валехо (Испания), 23 май 2001 г., Китайски от маршрут север.
105. (84) Хуанито Оиарсабал (Испания), 23 май 2001 г., Китайски маршрут от север.
106. (85) Силвио Мондинели (Италия), 23 май 2001 г., Класически маршрут откъм Непал.
107. Иван Валехо (Еквадор), 23 май 2001 г., Класически маршрут откъм Непал.
108. (86) Алексей Болотов (Русия), 16 май 2002 г., Китайски от маршрут север.
109. (87) Мирослав Чабан (Чехия), 17 май 2002 г., Китайски от маршрут север.
110. (88) Ханс ван дер Мьолен (Холандия), 30 май 2002 г., Китайски маршрут от север.
111. (89) Николай Тотмянин (Русия, 08.12.1958), 22 май 2003 г., Китайски маршрут от север.
България е седмата страна в света, която е изпратила свой представител на Еверест без кислород, при това по един от най-трудните маршрути към върха на върховете. И в това отношение изпреварва такива страни като Франция, Швейцария, Великобритания, Русия и много други. А пред нея са само Италия, Австрия, Непал, Германия, САЩ и Япония. Това е 14-то по ред постижение от този род в историята и най-ранно в предмусонния (пролетния) сезон – на 20 април. За съжаление Христо Проданов остава завинаги по склоновете на “третия полюс”.
Ето и страните, чиито представители са стъпили на Еверест без кислород към 20 февруари 2004 г.(по реда на първото за дадена нация изкачване):
1. Италия – 8 изкачвания: 1978 г., 1980 г., 1992 г., 1995 г. (3 изкачвания), 1996 г., 2001 г.
2. Австрия – 5 изкачвания: 1978 г., 1995 г., 1996 г., 2001 г. (две изкачвания)
3. Германия – 2 изкачвания: 1978 г., 2001 г.,
4. Непал – 23 изкачвания : 1978 г. (2 изкачвания), 1983 г., 1984 г. (2 изкачвания), 1985 г., 1987 г., 1988 г. (2 изкачвания), 1989 г., 1990 г., 1992 г., 1993 г., 1994 г., 1995 (четири изкачвания), 1996 г. (три изкачвания), 1999 г. (2 изкачвания),
5. САЩ – 8 изкачвания, 1983 г., 1990 г., 1994 г. (три изкачвания), 1996 г., 1998 г., 2000 г.,
6. Япония – 6 изкачвания: 1983 г. (пет изкачвания), 1985 г.,
7. България – 1 изкачване: 1984 г.
8. Австралия – 4 изкачвания: 1984 г. (две изкачвания), 1990 г., 1993 г.,
9. Словакия – 4 изкачвания, 1984 г. (две изкачвания), 1988 г., 1998 г.,
10. Швейцария – 2 изкачвания: 1986 г.,
11. Великобритания – 3 изкачвания: 1988 г., 1995 г., 2001 г.,
12. Франция – 7 изкачвания: 1988 г. (две изкачвания), 1990 г., 1993 г. (две изкачвания), 1997 г., 2001 г.,
13. Нова Зеландия – 1 изкачване: 1988 г.,
14. Мексико – 1 изкачване: 1989 г.,
15. Русия – 8 изкачвания: 1990 г. (три изкачвания), 1991 г., 1993 г., 1998 г., 2002 г., 2003 г.,
16. Казахстан – 7 изкачвания: 1990 г. (две изкачвания), 1991 г., 1995 г., 1996 г., 1997 г., 2000 г.,
17. Чехия – 4 изкачвания: 1991 г., 1998 г. (две изкачвания), 2002 г.,
18. Испания – 6 изкачвания: 1992 г. (две изкачвания), 1993 г., 1996 г., 2001 г. (две изкачвания)
19. Швеция – 1 изкачване: 1996 г.
20. Финландия – 1 изкачване: 1997 г.
21. Словения – 1 изкачване: 1997 г.,
22. Украйна – 3 изкачвания: 1999 г.,
23. Португалия – 1 изкачване: 1999 г.
24. Еквадор – 2 изкачвания: 1999 г., 2001 г.
25. Аржентина – 1 изкачване: 1999 г.
26. Холандия – 1 изкачване: 2002 г.
По маршрути безкислородните изкачвания се разпределят така:
Класически откъм Непал – 54,
Китайски от север – 42,
Австралийски по Кулоара на Нортън от север – 4,
Южното ребро – 3,
Японски (комбинация от Южното ребро и Класическия маршрут) – 2,
Кулоара на Хорнбайн от север – 2,
На Меснер от север- 1,
Източната стена – 1,
Западния гребен – 1,
Югозападната стена – 1.
Изкачванията на Еверест без кислород по сезони изглеждат така:
78 – преди мусона,
29 - след мусона,
3 през мусонния сезон,
1 – в първия ден на календарната зима, след есенна експедиция (късноесенно),
От 1994 г. нататък – всички изкачвания без кислород са през предмусонния
(пролетния) сезон.
Дванадесет алпинисти имат повече от едно безкислородно изкачване на Еверест:
1. Анг Рита (Непал) – 10,
2. Анатолий Букреев (Казахстан), Лобсанг Джангбу Шерпа (Непал) – 3,
3. Райнхолд Меснер (Италия), Анг Дорджи (Непал), Тимъти Маккартни-Снейп (Австралия), Марк Батар (Франция), Сергей Арсентиев (Русия-САЩ), Ед Вийстърз (САЩ), Лхакпа Дорджи Шерпа (Непал), Бабу Чири Шерпа (Непал), Иван Валехо (Еквадор) – 2.
Ето и допълнителна информация за хората с повече от едно изкачване, подредени по датата на първото им стигане до Еверест без кислород:
1. Райнхолд Меснер (Италия), 33 г.:
- 8 май 1978 г., Класически Непал,
- Райнхолд Меснер (Италия), 35 г., 20 август 1980 г., нов маршрут от север (от Северното по Северната стена).
2. Анг Дорджи (Непал), 27 г.:
- 16 октомври 1978 г., Класически откъм Непал,
- 23 май 1984, Класически откъм Непал.
3. Анг Рита (Непал), 36 г.:
- 7 май 1983 г., Класически откъм Непал,
- 15 октомври 1984 г., Южното ребро,
- 29 април 1985 г., Класически откъм Непал,
- 22 декември 1987 г., Класически откъм Непал,
- 14 октомври 1988 г. Класически откъм Непал,
- 23 април 1990 г., Класически откъм Непал,
- 15 май 1992 г., Класически откъм Непал,
- 16 май 1993 г., Класически откъм Непал,
- 13 май 1995 г., Китайски от север,
- 23 май 1996 г., Класически откъм Непал.
4. Тимъти Маккартни-Снейп (Австралия), 28 г.:
- 3 октомври 1984 г., Кулоар на Нортън (големия Кулоар) от север,
- 11 май 1990 г., Класически откъм Непал.
5. Марк Батар (Франция), 36 г.:
- 26 септември 1988 г., Класически откъм Непал,
- 5 октомври 1990 г., Класически откъм Непал.
6. Сергей Арсентиев (Русия), 31 г.:
- 7 май 1990 г. Китайски от север,
- 22 май 1998 г., Китайски от север, загинал на слизане.
7. Ед Вийстърз (САЩ), 31 г.:
- 8 май 1990 г., Китайски от север,
- 23 май 1996 г., Класически откъм Непал.
8. Анатолий Букреев (Казастан), 33 г.:
- 7 октомври 1991 г., Класически откъм Непал,
- 17 май 1995 г., Китайски от север,
- 10 май 1996 г., Класически Непал.
9. Лобсанг Джангбу (Непал), 23 г.:
- 9 май 1994 г., Класически откъм Непал,
- 7 май 1995 г., Класически откъм Непал,
- 10 май 1996 г., Класически откъм Непал.
10. Лхакпа Дорджи (Непал), 26 г.:
- 12 май 1995 г., Китайски от север,
- 23 май 1996 г., Класически откъм Непал.
11. Бабу Чири Шерпа (Непал):
- 6 май 1999 г., Класически откъм Непал,
- 26 май 1999 г., Класически откъм Непал.
12. Иван Валехо (Еквадор):
- 27 май 1999 г., Китайски от север,
- 23 май 2001 г., Класически откъм Непал.
Досега само три жени са стигали до “Третия полюс” без кислород:
1. Лидия Брейди (Нова Зеландия), 27 г., 14 октомври 1988 г., Класически маршрут откъм Непал 25-то изкачване без кислород, първо женско.
2. Алисън Харгрийвз (Великобритания), 13 май 1995 г., Китайски маршрут от север – 55-то, второ женско.
3. Франсис ди Стефано-Арсентиев (САЩ), 22 май 1998 г., Китайски маршрут от север, загинала на слизане - 68-мо, трето женско.
На 26 май 1999 г. галисийката Мария Хесус (“Хус”)-Лаго става 49-тата жена, стъпила на Еверест (50 изкачване). Ще разкажа малко по-подробно за нея, за да илюстрирам строгостта на критериите за “безкислородност” на изкачванията не само на Еверест, но и в Хималаите. Тя се движи по Китайския маршрут от север (в рамките на международна експедиция под ръководството на Серджо Мартини) в компанията на Санду Шерпа и става четвъртата жена (втората жива, след Лидия Брейди) с безкислородно изкачване на Еверест. 34-годишната инструкторка по фитнес, чието ниво на скала е F6c, финансира участията си в експедиции с помощта на местни спонсори. Тя прави дебют в Хималаите на Анапурна (8091 м, от север), когато е едва 26-годишна. Още на следващата година се отправя към Еверест. После постоянно се връща към Хималаите, като междувременно катери в Перуанските Анди (Cordillera Blanca) и изкачва пик Кауфман (някога пик Ленин, 7134 м) в Памир. През 1995 г. прави опит на Чо Ойю (8201 м). След като непрекъснато е участничка в експедиции с преобладаващо мъжко участие, този път сменя тактиката. Включва се в комерсиално начинание, като има на разположение персонален шерп. И успява да стъпи на върха. През 1998 г. прави втория си опит на Еверест и стига много високо от север без кислород.
През 1999 г. Лаго започва финалната си атака към Еверест на 22 май, когато се изкачва до лагер 1 (7000 м) на Северното седло. Втората и третата си нощ прекарва в лагер 2 (7700 м), където е блокирана от лошо време. На четвъртия ден стига до лагер 3 (8300 м). Тръгвайки в 1:00 часа след полунощ на следващия ден, тя стъпва на върха в 12:30, един час след Серджо Мартини. За съжаление на слизане Мария Лаго изпитва последиците от дългото пребиваване на голяма височина без употреба на кислороден апарат (high altitude deterioration). Изправена е пред дилемата да продължи надолу без кислород и да рискува здравето и живота си, или да сложи маската, за да търси спасение. Избира второто решение. В продължение на три часа слиза с кислород от 8500 м до лагер 3. Там прекарва тежка нощ с трудности в дишането. На следващия ден се спуска до лагер 2 (без кислород). В крайна сметка се добира до базовия лагер без сериозни усложнения. И поради това нейното изкачване не се смята за направено без кислород както от статистиците и специализираните медии, така и от алпийската общност.
И още един пример. Сред британците за стигнали до Еверест без кислород се смятат Стивън Венибълз (12 май 1988 г.), Алисън Харгрийвз (13 май 1995 г.) и Марк Макдермот (22 май 2001 г.). Но не и Хари Тейлър, който стъпва на върха без кислороден апарат на 10 май 1993 г. по Класическия маршрут откъм Непал. На слизане той става жертва на изтощение и снежна слепота, които го принуждават да слезе с кислород до базовия лагер.
И накрая - един цитат от http://journal.spbu.ru/2003/22/17.shtml :
“През тази (2003-а) година Еверест беше достъпен само за професионалисти. Изключително силен, ураганен вятър (до 200 км/ час) се стовари върху склоновете в началото на май и разруши всички лагери. Арктическите студове (до минус 30-50 градуса), липсата на кислород на космическата височина, огромните физически и емоционални натоварвания правеха всякакво изкачване почти невъзможно.
- Представете си, че се намирате в каросерията на камион, който се движи със скорост 70-80 км/ час. Зима е и студът е минус 30 градуса. И вие стоите срещу ураганния вятър в продължение на цяло денонощие. Ето така се чувствахме по склоновете на Еверест – заявява Анатолий Мошников, ръководител на хималайската експедиция (от Санкт-Петербург по случай 50-годишнината от първото изкачване на Еверест – бел. П. А.). Луксозните западни палатки (по 600 долара всяка) се разпорваха и плющяха на вятъра като флагчета. Когато стигнахме до лагер 2 (7800 м), там нямаше нито една здрава палатка – всички бяха разкъсани и повалени. При такова лошо време са необходими свръхчовешки усилия, но момчетата работеха по график, а вятърът внасяше своите корекции. Видях с очите си – практически всички, които се изкачиха на Еверест през първите два дни, имаха измръзвания от различна степен, включително и такива, след които следваха ампутации на пръстите на ръцете и краката.
В началото на април групата от Петербург пристигна в базовия лагер на ледника Ронгбук, на 5200 м. За изкачване беше избран класическият маршрут от север, по пътя на първопокорителите (т.е. Китайския маршрут – бел. П. А.). В състава имаше четирима души от Петербург (за толкова можаха да заплатят Федерацията по алпинизъм, Спортният комитет и спонсорите) – Анатолий Мошников, Николай Тотмянин, Марина Ершова и лекарят Дмитрий Прютц. Към тях се прибавиха още петима (от Иркутск, Братск, Москва, Германия и Канада) – със свои средства. Изкачването на Еверест е скъпоструващо начинание и трябва да се платят около 10 000 щатски долара.
Но проектът беше трудноосъществим не само заради финансите. Еверест е не само култов (за алпинистите) и свещен (за тибетците) връх. Имаше и психологически трудности. Ураганът измете снега от склона и на гребена се показаха над 15 мъртви тела. Алпинистите крачеха през трупове към върха... Човек трябва да има много добра физическа подготовка, за да живее два месеца над 5000 метра. А над 8000 метра въобще не може да се живее – заради разредения въздух и силното ултравиолетово лъчение. Но нашите алпинисти имаха опит. През последните две години Марина Ершова е била на два осемхилядника, а Николай Тотмянин има в актива си 35 изкачвания на седемхилядници в последните 15 години!
- Нашата група единствена изкачи върха – смята Николай Тотмянин – защото ние правехме всичко сами. Останалите бяха на върха, но не го изкачиха. За тях работеха шерпите – опъваха палатки, изнасяха екипировка, гориво, кислород, опъваха парапети.”
P. S. Сигурно се питате “Защо такъв неочакван край на материал за безкислородните изкачвания на Еверест?” В отговор на коментарите около целите и трудността на бъдещата българска експедиция. Само още едно допълнение – част от визитната картичка на Анатолий Мошников, взета от www.russianclimb.com/russian/evrst.html
Born in 1953, St. Petersburg (Russia).
High-altitude climbs including:
1983 - Korzhenevskaya Peak (7105 m), Communism Peak (7495 m),
1987 - Korzhenevskaya Peak (7105 m), Communism Peak (7495 m, two climbs),
1988 - Pobeda East Peak (7060 m), traverse Pobeda West Peak (6918 m) – Pobeda, Peak (7439 m) - Voennykh Topografov Peak (6873 m),
1990 - Everest (8848 m, without oxygen),
1993 - Korzhenevskaya Peak (7105 m), Khan-Tengri Peak (6995 m, three climbs),
1994 - Korzhenevskaya Peak (7105 m), Communism Peak (7495 m),
1996 - Korzhenevskaya Peak (7105 m), Communism Peak (7495 m), Dhaulagiri (8167, without oxygen),
1998 - Everest (8848 m, without oxygen), Lenin Peak (7134 m),
1999 - Korzhenevskaya Peak (7105 m).
Петър Атанасов
До края на 1996 г. са направени 79 изкачвания без кислород от 60 алпинисти. В следващите години към тях се прибавят още 32, дело на 29 души. Анг Рита Шерпа е автор на невероятен рекорд - той е стигал до върха без кислород десет пъти! Най-възрастен е словакът Йозеф Псотка (Josef Psotka, 50 г.), загинал на слизане. Най-млади са двама – баскът Алберто Инюратеги и шерпът Лобсанг Джангбу – на 23 г. Средната възраст на изкачилите Еверест без кислород е 34 г. Тя е с една година по-малка от средната за всички стъпили на “Третия полюс”.
С любезното съгласие на испанския експерт, баска Хавиер Егускица (Xavier Eguskitza), Питър Гилмън (Peter Gillman) и Еберхард Юргалски (Eberhard Jurgalski) публикуваме списък на всички изкачвания и слизания без кислород от най-високия връх в света.
1. Райнхолд Меснер (Италия), 33 г., 8 май 1978 г., Класически маршрут откъм Непал.
2. Петер Хабелер (Австрия), 33 г., 8 май 1978 г., Класически маршрут откъм Непал.
3. Ханс Енгл (Германия), 34 г., 14 октомври 1978 г., Класически маршрут откъм Непал.
4. Мингма Нуру (Непал), 24 г., 16 октомври 1978 г., Класически маршрут откъм Непал.
5. Анг Дорджи (Непал), 27 г., 16 октомври 1978 г., Класически маршрут откъм Непал.
6. (5) Райнхолд Меснер (Италия), 35 г., 20 август 1980 г., нов маршрут от север (от Северното седло по Северната стена).
7. (6) Лари Нилсън (САЩ), 36 г., 7 май 1983 г., Класически маршрут откъм Непал.
8. (7) Анг Рита (Непал), 36 г., 7 май 1983 г., Класически маршрут откъм Непал.
9. (8) Харуичи Кавамура (Япония), 35 г., 8 октомври 1983 г., по Южното ребро до Южното седло, по-нататък по Класическия маршрут.
10. (9) Шоми Судзуки (Япония), 30 г., 8 октомври 1983 г., по Южното ребро до Южното седло, по-нататък по Класическия маршрут.
11. (10) Харуюки Ендо (Япония), 26 г., 8 октомври 1983 г., Класически маршрут откъм Непал.
12. (11) Хироши Йошино (Япония), 33 г., 8 октомври 1983 г., Класически маршрут откъм Непал.
13. (12) Хиронобу Камуро (Япония), 32 г., 8 октомври 1983 г., Класически маршрут откъм Непал.
14. (13) Христо Проданов (България), 41 г., 20 април 1984 г., Западния гребен.
15. Анг Дорджи (Непал), 33 г., 23 май 1984, Класически маршрут откъм Непал.
16. (14) Тимъти Маккартни-Снейп (Австралия), 28 г., 3 октомври 1984 г., Кулоар на Нортън (големия Кулоар) от север.
17. (15) Грег Мортимър (Австралия), 32 г., 3 октомври 1984 г., Кулоар на Нортън (големия Кулоар) от север.
18. (16) Йозеф Псотка (Словакия), 50 г., 15 октомври 1984 г., Южното ребро.
19. (17) Золтан Демян (Словакия), 29 г., 15 октомври 1984 г., Южното ребро.
20. Анг Рита (Непал), 37 г., 15 октомври 1984 г., Южното ребро.
21. Анг Рита (Непал), 38 г., 29 април 1985 г. Класически маршрут откъм Непал.
22. (18) Нобору Ямада (Япония), 35 г., 30 октомври 1985 г., Класически маршрут откъм Непал.
23. (19) Ерар Лоретан (Швейцария), 27 г., 30 август 1986 г, Кулоар на Хорнбайн от север.
24. (20) Жан Троайе (Швейцария), 38 г., 30 август 1986 г, Кулоар на Хорнбайн от север.
25. Анг Рита (Непал), 40 г., 22 декември 1987 г., Класически маршрут откъм Непал.
26. (21) Стивън Венибълз (Великобритания), 34 г., 12 май 1988 г., нов маршрут по Източната стена до Южното седло.
27. (22) Мишел Мецже (Франция), 39 г, 26 септември 1988 г., Класически маршрут откъм Непал.
28. (23) Марк Батар (Фтанция), 36 г., 26 септември 1988 г., Класически маршрут откъм Непал.
29. Анг Рита (Непал), 41 г., 14 октомври 1988 г. Класически маршрут откъм Непал.
30. (24) Нима Рита, (Непал), 29 г., 14 октомври 1988 г. Класически маршрут откъм Непал.
31. (25, първо женско) Лидия Брейди (Нова Зеландия), 27 г., 14 октомври 1988 г. Класически маршрут откъм Непал.
32. (26) Йозеф Юст (Словакия), 33 г., 17 октомври 1988 г., Маршрут на Бонингтън по Югозападната стена.
33. (27) Сонам Тсеринг (Непал), 29 г., 10 май 1989 г., Класически маршрут откъм Непал.
34. (28) Карлос Карсолио (Мексико), 27 г., 13 октомври 1989 г., Класически маршрут откъм Непал.
35. Анг Рита (Непал), 43 г., 23 април 1990 г., Класически маршрут откъм Непал.
36. (29) Сегей Арсентиев (Русия), 31 г., 7 май 1990 г. Китайски маршрут от север.
37. (30) Григорий Луняков (Казахстан), 35 г., 7 май 1990 г. Китайски маршрут от север.
38. (31) Ед Вийстърз (САЩ), 31 г., 8 май 1990 г., Китайски от север
39. (32) Андрей Целишчев (Казахстан), 26 г., 8 май 1990 г., Китайски маршрут от север.
40. (33) Анатолий Мошников (Русия), 33 г., 10 май 1990 г., Китайски маршрут от север.
41. (34) Александър Токарьов (Русия), 30 г., 10 май 1990 г., Китайски маршрут от север.
42. Тим Маккартни-Снейп (Австралия), 34 г., 11 май 1990 г., Класически маршрут откъм Непал.
43. Марк Батар (Франция), 38 г., 5 октомври 1990 г., Класически маршрут откъм Непал.
44. (35) Батиста Бонали (Италия), 28 г., 17 май 1991 г., Кулоара на Нортън от север.
45. (36) Леполд Суловски (Чехия), 37 г., 17 май 1991 г., Кулоара на Нортън от север.
46. (37) Владимир Балибердин (Русия), 41 г., 7 октомври 1991 г., Класически маршрут откъм Непал.
47. (38) Анатолий Букреев (Казахстан), 33 г., 7 октомври 1991 г., Класически Непал.
48. Анг Рита (Непал), 45 г., 15 май 1992 г., Класически маршрут откъм Непал.
49. (39) Алберто Инюратеги (Испания, баск), 23 г., 25 септември 1992 г., Класически маршрут откъм Непал.
50. (40) Феликс Инюратеги (Испания, баск), 25 г., 25 септември 1992 г., Класически маршрут откъм Непал.
51. (41) Марио Панцери (Италия), 28 г., 28 септември 1992 г., Класически маршрут откъм Непал.
52. (42) Майкъл Груум (Австралия), 34 г., 10 май 1993 г., Класически маршрут откъм Непал.
53. Анг Рита (Непал), 45 г., 16 май 1993 г., Класически маршрут откъм Непал.
54. (43) Владимир Башкиров (Русия), 41 г., 16 май 1993 г., Класически маршрут откъм Непал.
55. (44) Оскар Кадиах (Испания, каталонец), 40 г., 17 май 1993 г., Класически маршрут откъм Непал.
56. (45) Ерик Грамон (Франция), 6 октомври 1993 г., Класически маршрут откъм Непал.
57. (46) Юбер Гийо (Франция), 39 г., 9 октомври1993 г., Класически маршрут откъм Непал.
58. (47) Лобсанг Джангбу (Непал), 23 г., 9 май 1994 г., Класически маршрут откъм Непал.
59. (48) Роб Хес (САЩ), 9 май 1994 г., Класически маршрут откъм Непал.
60. (49) Скот Фишър (САЩ), 39 г., 9 май 1994 г., Класически маршрут откъм Непал.
61. (50) Стийв Суенсън (САЩ), 25 май 1994 г., Китайски маршрут от север.
62. Лобсанг Джангбу (Непал), 24 г., 7 май 1995 г., Класически маршрут откъм Непал.
63. (51) Лхакпа Дорджи III (Непал), 26 г., 12 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
64. (52) Тензинг Нуру (Непал), 25 г., 12 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
65. (53) Марко Бианчи (Италия), 32 г., 13 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
66. (54) Кристиан Кунтнер (Италия), 33 г., 13 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
67. (55, второ женско) Алисън Харгрийвз (Великобритания), 13 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
68. Анг Рита (Непал), 47 г., 13 май 1995 г., Китайски маршрут от север
69. (56) Райнхард Патшайдер (Италия), 14 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
70. (57) Йозеф Хиндинг (Австрия), 14 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
71. Анатолий Букреев (Казахстан), 37 г., 17 май 1995 г., Китайски маршрут от север.
72. Анатолий Букреев (Казахстан), 38 г., 10 май 1996 г., Класически маршрут откъм Непал.
73. Лобсанг Джангбу (Непал), 25 г., 10 май 1996 г., Класически маршрут откъм Непал.
74. Ед Вийстърз (САЩ), 36 г., 23 май 1996 г., Класически маршрут откъм Непал.
75. Лхакпа Дорджи (Непал), 27 г., 23 май 1996 г., Класически маршрут откъм Непал.
76. (58) Хесус Мартинес (Испания, галисиец), 31 г., 23 май 1996 г., Класически маршрут откъм Непал.
77. (59) Гьоран Кроп (Швеция), 29 г., 23 май 1996 г., Класически маршрут откъм Непал.
78. Анг Рита (Непал) 48 г., 23 май 1996 г., Класически маршрут откъм Непал.
79. (60) Ханс Камерландер (Австрия), 40 г., 23 май 1996 г., Китайски маршрут от север.
80. (61) Владимир Сувига (Казахстан), 2 май 1997, Китайски маршрут от север.
81. (62) Антоан дьо Шудан (Франция), 8 май 1997 г, Китайски маршрут от север.
82. (63) Вейка Густафсон (Финландия), 23 май 1997 г, Класически маршрут откъм Непал
83. (64) Павле Козйек (Словения), 23 май 1997 г., Китайски маршрут от север.
84. (65) Владимир Прулик (Словакия), 19 май 1998 г., Китайски маршрут от север.
85. (66) Радек Ярош (Чехия), 19 май 1998 г., Китайски маршрут от север.
86. (67) Владимир Носек (Чехия), 19 май 1998 г., Китайски маршрут от север.
87. (68, трето женско) Франсис ди Стефано-Арсентиев (САЩ), 22 май 1998 г., Китайски маршрут от север, загинала на слизане.
88. Сергей Арсентиев (Русия), 22 май 1998 г., Китайски маршрут от север, загинал на слизане.
89. (69) Бабу Чири Шерпа (Непал), 6 май 1999 г., Класически маршрут откъм Непал.
90. (70) Василий Копитко (Украйна), 8 май 1999 г., Китайски маршрут от север, загинал на слизане.
91. (71) Владислав (Слава) Терзеул (Украйна), 8 май 1999 г., Китайски маршрут от север.
92. (72) Владимир Горбач (Украйна), 8 май 1999 г., Китайски от маршрут север.
93. (73) Жоао Гарсия (Португалия), 18 май 1999 г., Китайски от маршрут север.
94. Бабу Чири Шерпа (Непал), 26 май 1999 г., Класически маршрут откъм Непал.
95. (74) Иван Валехо (Еквадор), 27 май 1999 г., Китайски от маршрут север.
96. (75) Ебере Орона (Аржентина), 27 май 1999 г., Китайски от маршрут север.
97. (76) Джордже Димяреску (САЩ, румънец), 19 май 2000 г., Китайски маршрут от север.
98. (77) Денис Урубко (Казахстан), 24 май 2000 г., Класически маршрут откъм Непал.
99. (78) Марк Макдермот (Великобритания), 22 май 2001 г., Китайски маршрут от север.
100. (79) Тео Фриче (Австрия), 22 май 2001 г., Китайски от маршрут север.
101. (80) Кристиян Тромсдорф (Франция), 22 май 2001 г., Китайски маршрут от север.
102. (81) Щефан Гат (Австрия), 22 май 2001, Китайски от маршрут север.
103. (82) Йорг Щингл (Германия), 22 май 2001 г., Класически маршрут откъм Непал.
104. (83) Хуан Валехо (Испания), 23 май 2001 г., Китайски от маршрут север.
105. (84) Хуанито Оиарсабал (Испания), 23 май 2001 г., Китайски маршрут от север.
106. (85) Силвио Мондинели (Италия), 23 май 2001 г., Класически маршрут откъм Непал.
107. Иван Валехо (Еквадор), 23 май 2001 г., Класически маршрут откъм Непал.
108. (86) Алексей Болотов (Русия), 16 май 2002 г., Китайски от маршрут север.
109. (87) Мирослав Чабан (Чехия), 17 май 2002 г., Китайски от маршрут север.
110. (88) Ханс ван дер Мьолен (Холандия), 30 май 2002 г., Китайски маршрут от север.
111. (89) Николай Тотмянин (Русия, 08.12.1958), 22 май 2003 г., Китайски маршрут от север.
България е седмата страна в света, която е изпратила свой представител на Еверест без кислород, при това по един от най-трудните маршрути към върха на върховете. И в това отношение изпреварва такива страни като Франция, Швейцария, Великобритания, Русия и много други. А пред нея са само Италия, Австрия, Непал, Германия, САЩ и Япония. Това е 14-то по ред постижение от този род в историята и най-ранно в предмусонния (пролетния) сезон – на 20 април. За съжаление Христо Проданов остава завинаги по склоновете на “третия полюс”.
Ето и страните, чиито представители са стъпили на Еверест без кислород към 20 февруари 2004 г.(по реда на първото за дадена нация изкачване):
1. Италия – 8 изкачвания: 1978 г., 1980 г., 1992 г., 1995 г. (3 изкачвания), 1996 г., 2001 г.
2. Австрия – 5 изкачвания: 1978 г., 1995 г., 1996 г., 2001 г. (две изкачвания)
3. Германия – 2 изкачвания: 1978 г., 2001 г.,
4. Непал – 23 изкачвания : 1978 г. (2 изкачвания), 1983 г., 1984 г. (2 изкачвания), 1985 г., 1987 г., 1988 г. (2 изкачвания), 1989 г., 1990 г., 1992 г., 1993 г., 1994 г., 1995 (четири изкачвания), 1996 г. (три изкачвания), 1999 г. (2 изкачвания),
5. САЩ – 8 изкачвания, 1983 г., 1990 г., 1994 г. (три изкачвания), 1996 г., 1998 г., 2000 г.,
6. Япония – 6 изкачвания: 1983 г. (пет изкачвания), 1985 г.,
7. България – 1 изкачване: 1984 г.
8. Австралия – 4 изкачвания: 1984 г. (две изкачвания), 1990 г., 1993 г.,
9. Словакия – 4 изкачвания, 1984 г. (две изкачвания), 1988 г., 1998 г.,
10. Швейцария – 2 изкачвания: 1986 г.,
11. Великобритания – 3 изкачвания: 1988 г., 1995 г., 2001 г.,
12. Франция – 7 изкачвания: 1988 г. (две изкачвания), 1990 г., 1993 г. (две изкачвания), 1997 г., 2001 г.,
13. Нова Зеландия – 1 изкачване: 1988 г.,
14. Мексико – 1 изкачване: 1989 г.,
15. Русия – 8 изкачвания: 1990 г. (три изкачвания), 1991 г., 1993 г., 1998 г., 2002 г., 2003 г.,
16. Казахстан – 7 изкачвания: 1990 г. (две изкачвания), 1991 г., 1995 г., 1996 г., 1997 г., 2000 г.,
17. Чехия – 4 изкачвания: 1991 г., 1998 г. (две изкачвания), 2002 г.,
18. Испания – 6 изкачвания: 1992 г. (две изкачвания), 1993 г., 1996 г., 2001 г. (две изкачвания)
19. Швеция – 1 изкачване: 1996 г.
20. Финландия – 1 изкачване: 1997 г.
21. Словения – 1 изкачване: 1997 г.,
22. Украйна – 3 изкачвания: 1999 г.,
23. Португалия – 1 изкачване: 1999 г.
24. Еквадор – 2 изкачвания: 1999 г., 2001 г.
25. Аржентина – 1 изкачване: 1999 г.
26. Холандия – 1 изкачване: 2002 г.
По маршрути безкислородните изкачвания се разпределят така:
Класически откъм Непал – 54,
Китайски от север – 42,
Австралийски по Кулоара на Нортън от север – 4,
Южното ребро – 3,
Японски (комбинация от Южното ребро и Класическия маршрут) – 2,
Кулоара на Хорнбайн от север – 2,
На Меснер от север- 1,
Източната стена – 1,
Западния гребен – 1,
Югозападната стена – 1.
Изкачванията на Еверест без кислород по сезони изглеждат така:
78 – преди мусона,
29 - след мусона,
3 през мусонния сезон,
1 – в първия ден на календарната зима, след есенна експедиция (късноесенно),
От 1994 г. нататък – всички изкачвания без кислород са през предмусонния
(пролетния) сезон.
Дванадесет алпинисти имат повече от едно безкислородно изкачване на Еверест:
1. Анг Рита (Непал) – 10,
2. Анатолий Букреев (Казахстан), Лобсанг Джангбу Шерпа (Непал) – 3,
3. Райнхолд Меснер (Италия), Анг Дорджи (Непал), Тимъти Маккартни-Снейп (Австралия), Марк Батар (Франция), Сергей Арсентиев (Русия-САЩ), Ед Вийстърз (САЩ), Лхакпа Дорджи Шерпа (Непал), Бабу Чири Шерпа (Непал), Иван Валехо (Еквадор) – 2.
Ето и допълнителна информация за хората с повече от едно изкачване, подредени по датата на първото им стигане до Еверест без кислород:
1. Райнхолд Меснер (Италия), 33 г.:
- 8 май 1978 г., Класически Непал,
- Райнхолд Меснер (Италия), 35 г., 20 август 1980 г., нов маршрут от север (от Северното по Северната стена).
2. Анг Дорджи (Непал), 27 г.:
- 16 октомври 1978 г., Класически откъм Непал,
- 23 май 1984, Класически откъм Непал.
3. Анг Рита (Непал), 36 г.:
- 7 май 1983 г., Класически откъм Непал,
- 15 октомври 1984 г., Южното ребро,
- 29 април 1985 г., Класически откъм Непал,
- 22 декември 1987 г., Класически откъм Непал,
- 14 октомври 1988 г. Класически откъм Непал,
- 23 април 1990 г., Класически откъм Непал,
- 15 май 1992 г., Класически откъм Непал,
- 16 май 1993 г., Класически откъм Непал,
- 13 май 1995 г., Китайски от север,
- 23 май 1996 г., Класически откъм Непал.
4. Тимъти Маккартни-Снейп (Австралия), 28 г.:
- 3 октомври 1984 г., Кулоар на Нортън (големия Кулоар) от север,
- 11 май 1990 г., Класически откъм Непал.
5. Марк Батар (Франция), 36 г.:
- 26 септември 1988 г., Класически откъм Непал,
- 5 октомври 1990 г., Класически откъм Непал.
6. Сергей Арсентиев (Русия), 31 г.:
- 7 май 1990 г. Китайски от север,
- 22 май 1998 г., Китайски от север, загинал на слизане.
7. Ед Вийстърз (САЩ), 31 г.:
- 8 май 1990 г., Китайски от север,
- 23 май 1996 г., Класически откъм Непал.
8. Анатолий Букреев (Казастан), 33 г.:
- 7 октомври 1991 г., Класически откъм Непал,
- 17 май 1995 г., Китайски от север,
- 10 май 1996 г., Класически Непал.
9. Лобсанг Джангбу (Непал), 23 г.:
- 9 май 1994 г., Класически откъм Непал,
- 7 май 1995 г., Класически откъм Непал,
- 10 май 1996 г., Класически откъм Непал.
10. Лхакпа Дорджи (Непал), 26 г.:
- 12 май 1995 г., Китайски от север,
- 23 май 1996 г., Класически откъм Непал.
11. Бабу Чири Шерпа (Непал):
- 6 май 1999 г., Класически откъм Непал,
- 26 май 1999 г., Класически откъм Непал.
12. Иван Валехо (Еквадор):
- 27 май 1999 г., Китайски от север,
- 23 май 2001 г., Класически откъм Непал.
Досега само три жени са стигали до “Третия полюс” без кислород:
1. Лидия Брейди (Нова Зеландия), 27 г., 14 октомври 1988 г., Класически маршрут откъм Непал 25-то изкачване без кислород, първо женско.
2. Алисън Харгрийвз (Великобритания), 13 май 1995 г., Китайски маршрут от север – 55-то, второ женско.
3. Франсис ди Стефано-Арсентиев (САЩ), 22 май 1998 г., Китайски маршрут от север, загинала на слизане - 68-мо, трето женско.
На 26 май 1999 г. галисийката Мария Хесус (“Хус”)-Лаго става 49-тата жена, стъпила на Еверест (50 изкачване). Ще разкажа малко по-подробно за нея, за да илюстрирам строгостта на критериите за “безкислородност” на изкачванията не само на Еверест, но и в Хималаите. Тя се движи по Китайския маршрут от север (в рамките на международна експедиция под ръководството на Серджо Мартини) в компанията на Санду Шерпа и става четвъртата жена (втората жива, след Лидия Брейди) с безкислородно изкачване на Еверест. 34-годишната инструкторка по фитнес, чието ниво на скала е F6c, финансира участията си в експедиции с помощта на местни спонсори. Тя прави дебют в Хималаите на Анапурна (8091 м, от север), когато е едва 26-годишна. Още на следващата година се отправя към Еверест. После постоянно се връща към Хималаите, като междувременно катери в Перуанските Анди (Cordillera Blanca) и изкачва пик Кауфман (някога пик Ленин, 7134 м) в Памир. През 1995 г. прави опит на Чо Ойю (8201 м). След като непрекъснато е участничка в експедиции с преобладаващо мъжко участие, този път сменя тактиката. Включва се в комерсиално начинание, като има на разположение персонален шерп. И успява да стъпи на върха. През 1998 г. прави втория си опит на Еверест и стига много високо от север без кислород.
През 1999 г. Лаго започва финалната си атака към Еверест на 22 май, когато се изкачва до лагер 1 (7000 м) на Северното седло. Втората и третата си нощ прекарва в лагер 2 (7700 м), където е блокирана от лошо време. На четвъртия ден стига до лагер 3 (8300 м). Тръгвайки в 1:00 часа след полунощ на следващия ден, тя стъпва на върха в 12:30, един час след Серджо Мартини. За съжаление на слизане Мария Лаго изпитва последиците от дългото пребиваване на голяма височина без употреба на кислороден апарат (high altitude deterioration). Изправена е пред дилемата да продължи надолу без кислород и да рискува здравето и живота си, или да сложи маската, за да търси спасение. Избира второто решение. В продължение на три часа слиза с кислород от 8500 м до лагер 3. Там прекарва тежка нощ с трудности в дишането. На следващия ден се спуска до лагер 2 (без кислород). В крайна сметка се добира до базовия лагер без сериозни усложнения. И поради това нейното изкачване не се смята за направено без кислород както от статистиците и специализираните медии, така и от алпийската общност.
И още един пример. Сред британците за стигнали до Еверест без кислород се смятат Стивън Венибълз (12 май 1988 г.), Алисън Харгрийвз (13 май 1995 г.) и Марк Макдермот (22 май 2001 г.). Но не и Хари Тейлър, който стъпва на върха без кислороден апарат на 10 май 1993 г. по Класическия маршрут откъм Непал. На слизане той става жертва на изтощение и снежна слепота, които го принуждават да слезе с кислород до базовия лагер.
И накрая - един цитат от http://journal.spbu.ru/2003/22/17.shtml :
“През тази (2003-а) година Еверест беше достъпен само за професионалисти. Изключително силен, ураганен вятър (до 200 км/ час) се стовари върху склоновете в началото на май и разруши всички лагери. Арктическите студове (до минус 30-50 градуса), липсата на кислород на космическата височина, огромните физически и емоционални натоварвания правеха всякакво изкачване почти невъзможно.
- Представете си, че се намирате в каросерията на камион, който се движи със скорост 70-80 км/ час. Зима е и студът е минус 30 градуса. И вие стоите срещу ураганния вятър в продължение на цяло денонощие. Ето така се чувствахме по склоновете на Еверест – заявява Анатолий Мошников, ръководител на хималайската експедиция (от Санкт-Петербург по случай 50-годишнината от първото изкачване на Еверест – бел. П. А.). Луксозните западни палатки (по 600 долара всяка) се разпорваха и плющяха на вятъра като флагчета. Когато стигнахме до лагер 2 (7800 м), там нямаше нито една здрава палатка – всички бяха разкъсани и повалени. При такова лошо време са необходими свръхчовешки усилия, но момчетата работеха по график, а вятърът внасяше своите корекции. Видях с очите си – практически всички, които се изкачиха на Еверест през първите два дни, имаха измръзвания от различна степен, включително и такива, след които следваха ампутации на пръстите на ръцете и краката.
В началото на април групата от Петербург пристигна в базовия лагер на ледника Ронгбук, на 5200 м. За изкачване беше избран класическият маршрут от север, по пътя на първопокорителите (т.е. Китайския маршрут – бел. П. А.). В състава имаше четирима души от Петербург (за толкова можаха да заплатят Федерацията по алпинизъм, Спортният комитет и спонсорите) – Анатолий Мошников, Николай Тотмянин, Марина Ершова и лекарят Дмитрий Прютц. Към тях се прибавиха още петима (от Иркутск, Братск, Москва, Германия и Канада) – със свои средства. Изкачването на Еверест е скъпоструващо начинание и трябва да се платят около 10 000 щатски долара.
Но проектът беше трудноосъществим не само заради финансите. Еверест е не само култов (за алпинистите) и свещен (за тибетците) връх. Имаше и психологически трудности. Ураганът измете снега от склона и на гребена се показаха над 15 мъртви тела. Алпинистите крачеха през трупове към върха... Човек трябва да има много добра физическа подготовка, за да живее два месеца над 5000 метра. А над 8000 метра въобще не може да се живее – заради разредения въздух и силното ултравиолетово лъчение. Но нашите алпинисти имаха опит. През последните две години Марина Ершова е била на два осемхилядника, а Николай Тотмянин има в актива си 35 изкачвания на седемхилядници в последните 15 години!
- Нашата група единствена изкачи върха – смята Николай Тотмянин – защото ние правехме всичко сами. Останалите бяха на върха, но не го изкачиха. За тях работеха шерпите – опъваха палатки, изнасяха екипировка, гориво, кислород, опъваха парапети.”
P. S. Сигурно се питате “Защо такъв неочакван край на материал за безкислородните изкачвания на Еверест?” В отговор на коментарите около целите и трудността на бъдещата българска експедиция. Само още едно допълнение – част от визитната картичка на Анатолий Мошников, взета от www.russianclimb.com/russian/evrst.html
Born in 1953, St. Petersburg (Russia).
High-altitude climbs including:
1983 - Korzhenevskaya Peak (7105 m), Communism Peak (7495 m),
1987 - Korzhenevskaya Peak (7105 m), Communism Peak (7495 m, two climbs),
1988 - Pobeda East Peak (7060 m), traverse Pobeda West Peak (6918 m) – Pobeda, Peak (7439 m) - Voennykh Topografov Peak (6873 m),
1990 - Everest (8848 m, without oxygen),
1993 - Korzhenevskaya Peak (7105 m), Khan-Tengri Peak (6995 m, three climbs),
1994 - Korzhenevskaya Peak (7105 m), Communism Peak (7495 m),
1996 - Korzhenevskaya Peak (7105 m), Communism Peak (7495 m), Dhaulagiri (8167, without oxygen),
1998 - Everest (8848 m, without oxygen), Lenin Peak (7134 m),
1999 - Korzhenevskaya Peak (7105 m).
Петър Атанасов
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
Всъщност Христо Проданов е първия човек в света, който прави безкислородно изкачване по толкова труден технически маршрут (Западния гребен). И до днес не са преодолявани по-трудни пасажи на подобна височина. За съжаление загива на слизане.
Добави коментар