Декларацията от Тирол - The Tyrol Declaration of Best Practice in Mountain Sports, фрагмент от която ви предлагаме, беше подготвена от Deutscher Alpenverein (Немския алпийски съюз). Тя беше дълго дискутирана и приета на конференцията “Бъдещето на планинарските спортове” в Инсбрук на 6-8 септември 2002 г.

Подписаха я над 100 от най-добрите катерачи в света (Том Фрост, Райнхолд Меснер, Крис Бонингтън, Дъг Скот, Алекс Хубер, Хайнц Цак и много други). Ако перифразираме знаменития монолог на Хамлет от едноименната драма на Шекспир, въпросът не е “To bolt or not to be”, a “To bolt or not to bolt”.

Алинея 8 – Стилът

Принцип: Силата на преживяванията, както и начинът за решаване на даден проблем, са по-важни от това дали въобще ще можем да решим този проблем.

1.     Нека се стремим да запазваме първородния характер на всички катерачни маршрути, особено на тези с историческо значение. Това означава, че катерачите не трябва да увеличават броя на постоянните пунктове за осигуровка. Изключение може да представлява само регионалният консенсус – включително и съгласието на тези, които първи са го преминали – за да се променя характерът на старите осигуровки чрез разполагане на нови пунктове или ликвидиране на вече съществуващи.

2.     Нека уважаваме своеобразието на регионалните традиции и да не се опитваме да налагаме нашата гледна точка – по същия начин, по който не възприемаме някой да ни налага своите възгледи.

3.     Скалите и планините, които позволяват приключенско катерене, са ограничени и катерачите с различни виждания трябва да ги пазят, също така и с мисъл за идните поколения.

4.     В районите, където се възприема дупчене на скалите, е наложително запазването на определени маршрути и цели скални масиви без поставяне на спитове, за да се запази територия за традиционното катерене, за да се съхрани зона за преживяване на по-силни усещания и за да се уважават вижданията, които са различни от общоприетите.

5.     Маршрутите, по които се използват временни средства за осигуряване, могат да бъдат приятни за катерачите, които катерят за удоволствие, и безопасни както туровете, които са наковани със спитове. Болшинството от катерачите трябва да се убедят и да изпитат допълнителни преживявания на маршрути, по които се налага естествено осигуряване, което в допълнение – при правилно обучение – ще им осигури сравнима безопасност.

6.     В случаите на конфликт на интереси, катерачите трябва да стигат до споразумение по пътя на диалог и дискусия, за да не се предизвиква затваряне на катерачни райони.

7.     Натискът от комерсиален тип по никой начин и никога не бива да влияе върху етиката както на отделния катерач, така и на целия катерачен район.

8.     Добрият стил във високите планини означава отказ от употреба на парапети и субстанции, които увеличават физическата работоспособност, в това число и кислородна апаратура.


Алинея 9 – Първи изкачвания и първи преминавания

Принцип: Първото преминаване на даден маршрут, както и първото изкачване на даден връх, е акт на творчество. Те трябва да бъдат направени в стил, който поне да отговаря на катерачната етика, приета в даден район, с уважение към обичаите на местната катерачна общност, както и към следващите поколения.

1.     Първите изкачвания и първите преминавания трябва да се извършват по начин, който щади околната среда и съответства на местните правила, съответства на изисквания на собствениците на терена и религиозните вярвания на местните хора.

2.     Не можем да осакатяваме скалите с изчукване или разполагане на изкуствени хватки.

3.     В планините от алпийски тип първите изкачвания трябва да се правят винаги отдолу.

4.     Докато спазва в целия им обем местните традиции, авторът на нов маршрут има свободата да решава за размера на снабдяването му с технически средства (при пълно спазване на формулировките в Алинея 8).

5.     В районите, които са признати за защитени от компетентните власти или от местните природозащитни организации, разполагането на спитове трябва да бъде ограничено до необходимия минимум, за да се избегне забраната за катерене в бъдеще.

6.     Количеството на пробитите дупки и на постоянно разположените пунктове за осигуровка по време на първото изкачване с използване на изкуствени улеснения, трябва да се ограничи до абсолютния минимум (следва да се избягва поставянето на спитове на местата за осигуровка, освен в случаите, когато това е безусловно необходимо).

7.     Маршрутите с много висока трудност трябва да остават – в рамките на възможностите – в първоначалния им вид. По тези маршрути осигуровката трябва да се осъществява чрез временни пунктове навсякъде, където е възможно .

8.     Самостоятелността на съседни катерачни турове не може да бъде нарушавана.

9.     Описвайки нови маршрути и първи изкачвания на върхове, трябва да се полагат старания да се предадат максимално точно всички детайли. Честността на катерача не подлежи на съмнение до появата на еднозначни доказателства за отклонение от нормата.

10.     Резервите на високите планини са ограничени. Призоваваме алпинистите да практикуват там колкото се може по-добър стил.

Като източник са използвани двата варианта на “Тиролската декларация” – оригиналният немски и преводът на английски.

Подготвил за печат: Петър Атанасов

Към пълния текст на Тиролската декларация в Climbing Guide (на английски)

Към материала "To Bolt Or Not To Be" в Climbing Guide (на англиски)