1802.2004
Курсова разработка относно субкултурата на скалните катерачи. Вижте я! Приемам всякакви забележки, предложения и коментари. *
СУБКУЛТУРАТА НА СКАЛНИТЕ КАТЕРАЧИ*
Наименованието на изследваната от мен субкултура са скалните катерачи. Названието произлиза от английски (climbing - качвам, изкачвам се, катеря се) или alpine\mountain climbing, а оттам climber- катерач (mountain climber). Грешно е да се смята, че катерач и алпинист са едно и също нещо. Алпинистите и катерачите се занимават с различни неща, като общото е катеренето. Алпинистите (от английски mountaineer - планинар, алпинист, а като глагол катеря се (по планини), от където следва и mountaineering - планинарство или алпинизъм) изкачват върхове на планини като Алпите (всъщност алпинист идва дословно от там) и по-високи, и разбира се голямата цел на височинния алпинизъм – Еверест. Алпинистите се сблъскват със съществени природни явления. Планинското катерене включва живеене във високата планина за периоди от време, активни взаимоотношения с вода, лавини и какво ли не. Изискват се задълбочени познания за алпийските условия и много високо техническо майсторство. Става дума колкото за спорт, толкова и за приключение, тъй като катерачите понасят естествените опасности заради красотата на местата, които катерят, и за физическите и емоционални предизвикателства.
Скалните катерачи не са една голяма неделима общност, а малки групи от хора, които се катерят на определена място или маршрут. Например хората, които аз изследвам се катерят на “Вражите дупки” част от лакатнишките скали и от там идва името им “вражари”. По принцип няма вражда между тези групи, но хората в тях в повечето случаи сами си създават туровете на мястото, на което се катерят и ако някой от друга група реши да го пробва не го гледат с добро око. Много труд се иска, за да може някой да ти покаже ново място ако не си в съответната група. Чужденците, които идват да се катерят у нас дават пари, за да може някои да им покаже нов тур. С две думи границата вътре/вън от групата е много голяма. За да може един човек да влезе в някоя група трябва де се катери минимум една година и разбира се да е много добър, ако все пак не го приемат никъде може да си създаде своя група. Друго условие, което е създадено от самата група е да става за “раздувки”.
Възрастовата граница е от 13 до 35 максимум 40 години като хората над 35 спират да се катерят, защото все по-трудно им се отдава или поради други причини се оттеглят от групата. Половият състав е разнообразен. Катерят се както мъже така и жени, но като всеки силов и екстремен спорт и тук мъжете преобладават. Култовите места, на които се катерят софийските катерачи са Лакатнишките скали и Врачанските скали. Ето и подробности за тези обекти.
Гара Лакатник се намира на 400 м.н.в. в Искърското дефиле на Стара планина и е на 50 км от София по железопътната линия за Мездра. С влак се пътува час и половина, а с кола по множеството завои за един час. Туристите и алпинистите наричат отвесните стени срещу гарата с общото име Лакатнишки скали. Всъщност, има няколко самостоятелни катерачни обекта. Нещо повече - някои от неразработените стени предлагат условия за катерене не по-лоши от останалите. Може да се каже, че при гара Лакатник повече предстои да се направи отколкото е направено, независимо, че скалите са привлекли вниманието още от самото зараждане на алпинизма у нас. На Лакатник има турове за всички – начинаещи и майстори.
Както споменах на Лакатнишките скали има няколко основни катерачни района - Вражите дупки , Алпийска поляна и Септември и Кръста.
Вражите дупки
Вражите дупки (500 м.н.в.) не се виждат от гарата. Представляват скална верига, разположена в каньона на река Пробойница, приток на р. Искър. Под веригата от скали има изсечена широка пътека, от която започват маршрутите за катерене. Походът от гарата е около 25 минути.
Алпийска поляна (около 600 м.н.в.) е масивът с малката къщичка, които се виждат най-добре от гарата. Стената откъм реката се нарича Черната стена. Надясно веригата продължава около километър. Част от маршрутите започват направо от поляната, а за туровете по Черната стена се изкачват 3 м под Идеалния ръб (с къщичката). От там започва тясна пътечка на 20 м над земята.
Септември и Кръста (около 750 м.н.в.) Септември е иглата с паметника (построен в памет на антифашистите от 1923 г., хвърлени от скалите). Кръста е първата голяма кула вляво от Септември. Походът до там е по хубава пътека. Туровете на Септември започват в ляво от Ръжишката пещера.
Врачанските скали са най-голямото и пълно с турове място за катерене. То се намира на 5 минути с кола от град Враца. Централната стена е висока 450 м и почти вертикална, тя е огромна и има от всички видове скални образувания. “Вратцата” открива големи възможности за катерене на различни по трудност маршрути и създаването на нови. Най-добрите сезони за катерене на Враца са март-юни и септември-октомври.
Иска ми се да разгранича различните дейности – спортно и състезателно катерене, стенен и височинен алпинизъм, big wall, изкуствени стени, ледено и микстово катерене и т.н.
Спортно е катеренето по къси (20-30 м), добре обезопасени маршрути. Основното е, че последните се преминават свободно - за да стигне до върха, катерачът използва единствено скалния релеф. Всички технически приспособления се използват за осигуровка – за да не паднеш от няколко метра на земята.:) Катеренето обикновено е на границата на падането, което е нещо нормално. Както казах, при спортното катерене маршрутите са добре обезопасени. Това е и една от разликите с алпинизма. Алпийските турове са доста по-дълги, понякога стигат до 1500 метра. Но може би най-важната разлика е в начина за прокарване на маршрутите. При спортното катерене е почти винаги чрез спускане отгоре, докато етиката в алпинизма не допуска такова нещо. Естественото развитие на свободното катерене неизбежно дава отражение и върху алпийските маршрути. Старите, които са преминавани изкуствено (с използване на инвентар за стъпване и хващане), започват да се катерят свободно. Започва да се говори за алпийско спортно катерене.
Катеренето по изкуствени стени излезе на мода в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години. То се практикува обикновено в зала. В днешно време повечето състезания по катерене се провеждат на такива стени. Залите на закрито са чудесни места за овладяване на работата с въжета и на основните движения. Повечето печени катерачи обаче, са на мнение, че нищо не може да замени естествените скали.
“Big wall” катеренето е технически трудни изкачвания (със свободно и изкуствено катерене) и обикновено продължават повече от два дни. ”Меката” на Big wall катеренето е Ел Капитен (националния парк “Юсемити” в Калифорния). В последните години най-впечатляващите постижения на алпинизма са в тази област. Само, че действието се пренася на голяма надморска височина Транго Тауър (6251 м), Латок-2 (7108 м) в Каракорум, Шивлинг (6543 м), Тхалай Сагар (6907 м) в Гархвалските (Индийските) Хималаи и др.
Според съвременните разбирания височинен алпинизъм не е изкачването на някой висок връх (6000-8000м) по неговия класически маршрут. Използването на кислород и на експедиционен стил е в разрез със същите съвременни разбирания.
Болдър катерене. Запалянковците по боулдъринг катерят малки скални струпвания, често не по-високи от два-три метра. Номерът тук е връзката между отделните движения: поради малката височина проблемите при боулдъринг са интензивни във времето и от технически характер. Това е все едно стотици метри трудности, сгъстени в 5-10 движения. Освен ако не катериш с главата надолу и на по-високи скали, катеренето става без въжета и на сравнително малка височина. През деветдесетте години на миналия век интересът към този спорт се възобнови и по света изникнаха хиляди места за практикуване.
Традиционно катерене. При него катерачите използват собствен инвентар за осигуровка, докато при свободното катерене се използват предварително забити клинове и спитове. Вместо това традиционните катерачи използват френдове, клеми, ексцентрици и подобни. Tова са приспособления с различни форми, които се поставят в скалните пукнатини и дупки за осигуряване, без да се наранява скалата. Нарича се чисто катерене и е единственият разрешен начин на катерене на някои места по света. Поради специалните си техники, това катерене е достъпно само за напреднали катерачи.
Ледено катерене. Катерачите по лед използват “ледени ръце” за придвижване по заледени водопади. В последно време е популярно смесено зимно катерене (микст, микстово), което включва катерене на комбинации от скала и лед и изисква много добра техника за обикновено скално катерене, както и умения за катерене на лед.
След като ви запознах с местата, на които се катерят и видовете, нека ви обясня и необходимата екипировка за тях. За да се започне катерене, са нужни обувки (еспадрили) , въже , седалка (сбруя), карабинери с примки, карабинери без примки, устройство за осигуряване, френдове, каска и умения да се използват.
Еспадрилите се използват за по-добро стъпване върху скалата. Най-често се избират еспадрили, които са по-малки от градския номер на обувките. Така се постига по-голяма прецизност и чувствителност при стъпване.
Седалката е връзката на катерача с въжето. Тя разпределя равномерно тежестта при увисване. В зависимост от това дали ще се катери спортни или алпийски маршрути, през зимата или през лятото трябва да се ползва различна седалка. Важното е, че крачолите й трябва да са плътно (но не стегнато) около бедрата. Кръстния колан да е на талията, не около ханша или да се повдига до ребрата.
Карабинерите служат за включване на въжето към местата за осигуровка.
Устройството за осигуряване служи за редуциране (чрез триене между въжето и устройството) на усилието, което трябва да положи осигуряващия, за да задържи евентуалното падане на катерещия член на свръзката.
При катеренето разнообразието на скалите за оценка на трудността е огромно. Основни са системите за оценка на UIAA (Международната федерация по алпинизъм например V-,VІІ+ или 5-,7+), френската (например 7а,9а+),американската (например 5.9d, 5.14b+). Има сравнителни таблици между различните системи, като например тази тук.
Системата за оценка на трудността при изкуственото катерене е с букви и цифри от А1 до А5 на отделните изкуствени пасажи.
А ето и малко информация за различните стилове при катеренето. Те са най разнообразни и биват:
“TOP ROPE” - от името се подразбира, че въжето идва отгоре на катерещия и при невъзможност за преминаване на маршрута той просто увисва на него. Използва се единствено за тренировка.
“ALL FREE” - осигуряващото въже вече идва отдолу (катерачът води). При достигане до постоянна точка за осигуряване, той включва въжето. Дължината на евентуалното падане е два пъти разстоянието от последната точка на осигуряване до катерача плюс разтягането на въжето. Катеренето започва отново от мястото, до което е паднал. Това е най-често използвания стил при алпийски изкачвания.
“YO-YO” - след падане катеренето се подновява от последното място, където може да стои без използване на ръцете (no hand rest).
“RED POINT” – при евентуално падане катерачът се спуска до началната точка, издърпва въжето и започва отначало.
“FLASH” – изкатерване на маршрута от първи път, но след получаване на информация за тура или е наблюдавано изкачване на друг катерач.
"ON SIGHT" - когато катерачът преминава по маршрута за първи път без да е наблюдавал други катерачи на същото място и достига до края без да падне или да прибегне до инвентар. Ако тези условия не са изпълнени, катеренето трябва да започне отначало до завършването му.
“SOLO” – Соло катеренето е определено най-опасно и е запазена територия за най-опитните. Тъй като катеренето става без всякаква осигуровка, за падане просто не може да става и дума. Повечето катерачи избягват да го правят без въжета или за да се докажат. Или най-малкото тези, които го правят с такава мотивация, не оцеляват дълго. При соло катеренето става дума за познаване предела на собствените възможности и за осланяне на добрата собствена преценка. Малко са тези, които катерят без осигуровка, а ако го правят, то е въпрос на личен съзнателен избор.
Ето и някои основни катерачни техники:
Плочи - за преодоляването им е нужно добро чувство за баланс. Преминават се при спазване на правило 1. Най-добрата тренировка е на изкуствена стена.
Правило 1 - захват с лява ръка, стъпване с външният десен борд на еспадрилата, вкарване на дясното рамо и изнасяне на тежестта.
Правило 2 - катерачът трябва да има три опорни точки във всеки момент (два крака и ръка или две ръце и крак).
Цепки – ръцете се поставят с палците надолу в цепката и се прави опит тя да бъде “разтворена”.
Hand jamming - ръката се заклещва в цепката. Това се постига като се бръкне вътре, палецът се поставя в дланта и ръката се извива във формата на дъга.
Fist jamming – когато цепката е по-широка се заклещва юмрукът. Горните две техники обикновено се свързват с турове като “Къвавата ръка” и “Кървавата цепка”.
Dulfer – от името на Ханс Дюлфер. Това е може би най-вълнуващата катерачна техника. Винаги е свързана с голяма умора на ръцете. Те “дърпат”цепката на едната страна, а краката натискат на другата точка.
Камини - това са широки цепнатини, в които може да се побере тялото на катерача. Към тях има две техники. Първата е когато катерачът застане в разкрач – единият крак на едната страна, а другият – на другата. Тежестта се пренася на единият крак. С дланите на двете ръце се натиска и се повдига другият крак. Вторият начин е, когато гърбът натиска едната страна на камината, а краката другата.
Винкел (вътрешен ъгъл) – при първия начин (на името на великият катерач Диедро) едната ръка е в цепката на винкела, а с другата се търсят хватки по едната стена. Краката са разкрачени на двете му стени. Вторият е на името на друг велик катерач – Емилио Коничи (1901-1940). Двете ръце са в цепката ( разтворени или заклещени). Краката са поставени на стените на винкела.
След като ви запознах с видовете и екипировката ето и как се координира самото катерене между катерачите.
Начините, по които катерачите установяват връзката по между си не са много. Използва се главно един. Тъй нареченото “пау” е звуков сигнал, който е познат както на наши така и на чуждестранни катерачи и ако някой го изрече на пълно с хора място ще се обърнат всички хора, които малко или много се занимават с катерене. Той може да означава коренно различни неща в различните контексти:
· край на въже
· начало и край на тур
· “тръгвай” или “стигнах” на върха на даден тур и други.
Както може би сте забелязали голяма част от термините, речника и техниките произлизат от английски. За по-голяма яснота ето един превод на голяма част от тях в английско-български катерачен речник.
След като стана ясна терминологията, ще ви дам и някои други детайли. Няма строго разграничение между катерачите и хората, които не се занимават с алпинизъм или катерене под никаква форма. Нещата, за които си говорят най-често са:
· турове минати или такива, които им е трудно да минат
· екипировка
· нов тур - къде се намира и каква категория е
· диети
· и разбира се и за неща, които ги интересуват въобще
Времето се разпределя така : 7 - ставане, 8 - кафе, от 9 до 21 катерене и после раздувка.
Както сте забелязали животът им е много динамичен и интересен. В материала си съм приложила снимки, с които ми се иска и вие като мен да преживеете това удоволствие от срещите ми с катерачите. По мое мнение те са много весели хора, които освен спорта умеят и да се забавляват.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. www.BlackDiamondEqipment.com
2. www.clubextreme.org
3. www.bac.netbg.com
4. www.climbing.com
5. www.picamtn.com/Rock_Climbing_Gear
6. www.citywall-sp.si
7. www.mrcclimbing.com
8. www.ice-x.com
9. www.bgmountains.hit.bg
10. www.extremno.com
11. www.stenata.com
12. www.verticalworld.goto.bg
13. www.petzl.com
14. сп. “На ръба” бр.6 юни-юли 2001
15. сп. “На ръба” бр.7 август 2001
16. сп. “На ръба” бр.8 септември 2001
17. сп. “На ръба” бр.9 октомври 2001
18. сп. “На ръба” бр.10 ноември 2001
19. сп. “На ръба” бр.11 декември 2001
20. сп. “На ръба” бр.12 януари 2002
21. “Лакатнишки скали”- гидовник Н. Петков и В. Нешев
22. интервюта
23. снимки
Боряна Кирилова
Нов български университет
Бележка:
Climbing Guide счита за интересен погледа на външен човек върху сравнително затворената общност на катерачите, и затова публикува тази курсова работа. Материалът е написан от неспециалист и няма за цел обучение в катерене.
СУБКУЛТУРАТА НА СКАЛНИТЕ КАТЕРАЧИ*
| -Какво да направя за теб дете мое? – попитал Господ. -Искам да има повече добри катерачи и много нови маршрути, и никой да не пипа старите; искам клиновете да са здрави и туровете да са чисти. Искам през дългите дни и уханните нощи на лятото да съм винаги на Враца; искам да се катеря по-добре, и когато се кача на Централна стена да е точно по залез слънце, и залеза да е като разтопено злато, и точно в този момент над мен да прелети едно синигерче и да изчурулика, и на върха да ме чака една бира, и тя да е ледено студена. - каза Джейн. От сайта www.climbingstory.com |
Наименованието на изследваната от мен субкултура са скалните катерачи. Названието произлиза от английски (climbing - качвам, изкачвам се, катеря се) или alpine\mountain climbing, а оттам climber- катерач (mountain climber). Грешно е да се смята, че катерач и алпинист са едно и също нещо. Алпинистите и катерачите се занимават с различни неща, като общото е катеренето. Алпинистите (от английски mountaineer - планинар, алпинист, а като глагол катеря се (по планини), от където следва и mountaineering - планинарство или алпинизъм) изкачват върхове на планини като Алпите (всъщност алпинист идва дословно от там) и по-високи, и разбира се голямата цел на височинния алпинизъм – Еверест. Алпинистите се сблъскват със съществени природни явления. Планинското катерене включва живеене във високата планина за периоди от време, активни взаимоотношения с вода, лавини и какво ли не. Изискват се задълбочени познания за алпийските условия и много високо техническо майсторство. Става дума колкото за спорт, толкова и за приключение, тъй като катерачите понасят естествените опасности заради красотата на местата, които катерят, и за физическите и емоционални предизвикателства.
Скалните катерачи не са една голяма неделима общност, а малки групи от хора, които се катерят на определена място или маршрут. Например хората, които аз изследвам се катерят на “Вражите дупки” част от лакатнишките скали и от там идва името им “вражари”. По принцип няма вражда между тези групи, но хората в тях в повечето случаи сами си създават туровете на мястото, на което се катерят и ако някой от друга група реши да го пробва не го гледат с добро око. Много труд се иска, за да може някой да ти покаже ново място ако не си в съответната група. Чужденците, които идват да се катерят у нас дават пари, за да може някои да им покаже нов тур. С две думи границата вътре/вън от групата е много голяма. За да може един човек да влезе в някоя група трябва де се катери минимум една година и разбира се да е много добър, ако все пак не го приемат никъде може да си създаде своя група. Друго условие, което е създадено от самата група е да става за “раздувки”.
Възрастовата граница е от 13 до 35 максимум 40 години като хората над 35 спират да се катерят, защото все по-трудно им се отдава или поради други причини се оттеглят от групата. Половият състав е разнообразен. Катерят се както мъже така и жени, но като всеки силов и екстремен спорт и тук мъжете преобладават. Култовите места, на които се катерят софийските катерачи са Лакатнишките скали и Врачанските скали. Ето и подробности за тези обекти.
Гара Лакатник се намира на 400 м.н.в. в Искърското дефиле на Стара планина и е на 50 км от София по железопътната линия за Мездра. С влак се пътува час и половина, а с кола по множеството завои за един час. Туристите и алпинистите наричат отвесните стени срещу гарата с общото име Лакатнишки скали. Всъщност, има няколко самостоятелни катерачни обекта. Нещо повече - някои от неразработените стени предлагат условия за катерене не по-лоши от останалите. Може да се каже, че при гара Лакатник повече предстои да се направи отколкото е направено, независимо, че скалите са привлекли вниманието още от самото зараждане на алпинизма у нас. На Лакатник има турове за всички – начинаещи и майстори.
Както споменах на Лакатнишките скали има няколко основни катерачни района - Вражите дупки , Алпийска поляна и Септември и Кръста.
Вражите дупки
Вражите дупки (500 м.н.в.) не се виждат от гарата. Представляват скална верига, разположена в каньона на река Пробойница, приток на р. Искър. Под веригата от скали има изсечена широка пътека, от която започват маршрутите за катерене. Походът от гарата е около 25 минути.
Алпийска поляна (около 600 м.н.в.) е масивът с малката къщичка, които се виждат най-добре от гарата. Стената откъм реката се нарича Черната стена. Надясно веригата продължава около километър. Част от маршрутите започват направо от поляната, а за туровете по Черната стена се изкачват 3 м под Идеалния ръб (с къщичката). От там започва тясна пътечка на 20 м над земята.
Септември и Кръста (около 750 м.н.в.) Септември е иглата с паметника (построен в памет на антифашистите от 1923 г., хвърлени от скалите). Кръста е първата голяма кула вляво от Септември. Походът до там е по хубава пътека. Туровете на Септември започват в ляво от Ръжишката пещера.
 |
Лакатник |
Врачанските скали са най-голямото и пълно с турове място за катерене. То се намира на 5 минути с кола от град Враца. Централната стена е висока 450 м и почти вертикална, тя е огромна и има от всички видове скални образувания. “Вратцата” открива големи възможности за катерене на различни по трудност маршрути и създаването на нови. Най-добрите сезони за катерене на Враца са март-юни и септември-октомври.
 |
Врачанските скали |
Иска ми се да разгранича различните дейности – спортно и състезателно катерене, стенен и височинен алпинизъм, big wall, изкуствени стени, ледено и микстово катерене и т.н.
Спортно е катеренето по къси (20-30 м), добре обезопасени маршрути. Основното е, че последните се преминават свободно - за да стигне до върха, катерачът използва единствено скалния релеф. Всички технически приспособления се използват за осигуровка – за да не паднеш от няколко метра на земята.:) Катеренето обикновено е на границата на падането, което е нещо нормално. Както казах, при спортното катерене маршрутите са добре обезопасени. Това е и една от разликите с алпинизма. Алпийските турове са доста по-дълги, понякога стигат до 1500 метра. Но може би най-важната разлика е в начина за прокарване на маршрутите. При спортното катерене е почти винаги чрез спускане отгоре, докато етиката в алпинизма не допуска такова нещо. Естественото развитие на свободното катерене неизбежно дава отражение и върху алпийските маршрути. Старите, които са преминавани изкуствено (с използване на инвентар за стъпване и хващане), започват да се катерят свободно. Започва да се говори за алпийско спортно катерене.
Катеренето по изкуствени стени излезе на мода в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години. То се практикува обикновено в зала. В днешно време повечето състезания по катерене се провеждат на такива стени. Залите на закрито са чудесни места за овладяване на работата с въжета и на основните движения. Повечето печени катерачи обаче, са на мнение, че нищо не може да замени естествените скали.
“Big wall” катеренето е технически трудни изкачвания (със свободно и изкуствено катерене) и обикновено продължават повече от два дни. ”Меката” на Big wall катеренето е Ел Капитен (националния парк “Юсемити” в Калифорния). В последните години най-впечатляващите постижения на алпинизма са в тази област. Само, че действието се пренася на голяма надморска височина Транго Тауър (6251 м), Латок-2 (7108 м) в Каракорум, Шивлинг (6543 м), Тхалай Сагар (6907 м) в Гархвалските (Индийските) Хималаи и др.
Според съвременните разбирания височинен алпинизъм не е изкачването на някой висок връх (6000-8000м) по неговия класически маршрут. Използването на кислород и на експедиционен стил е в разрез със същите съвременни разбирания.
Болдър катерене. Запалянковците по боулдъринг катерят малки скални струпвания, често не по-високи от два-три метра. Номерът тук е връзката между отделните движения: поради малката височина проблемите при боулдъринг са интензивни във времето и от технически характер. Това е все едно стотици метри трудности, сгъстени в 5-10 движения. Освен ако не катериш с главата надолу и на по-високи скали, катеренето става без въжета и на сравнително малка височина. През деветдесетте години на миналия век интересът към този спорт се възобнови и по света изникнаха хиляди места за практикуване.
Традиционно катерене. При него катерачите използват собствен инвентар за осигуровка, докато при свободното катерене се използват предварително забити клинове и спитове. Вместо това традиционните катерачи използват френдове, клеми, ексцентрици и подобни. Tова са приспособления с различни форми, които се поставят в скалните пукнатини и дупки за осигуряване, без да се наранява скалата. Нарича се чисто катерене и е единственият разрешен начин на катерене на някои места по света. Поради специалните си техники, това катерене е достъпно само за напреднали катерачи.
Ледено катерене. Катерачите по лед използват “ледени ръце” за придвижване по заледени водопади. В последно време е популярно смесено зимно катерене (микст, микстово), което включва катерене на комбинации от скала и лед и изисква много добра техника за обикновено скално катерене, както и умения за катерене на лед.
След като ви запознах с местата, на които се катерят и видовете, нека ви обясня и необходимата екипировка за тях. За да се започне катерене, са нужни обувки (еспадрили) , въже , седалка (сбруя), карабинери с примки, карабинери без примки, устройство за осигуряване, френдове, каска и умения да се използват.
Еспадрилите се използват за по-добро стъпване върху скалата. Най-често се избират еспадрили, които са по-малки от градския номер на обувките. Така се постига по-голяма прецизност и чувствителност при стъпване.
Седалката е връзката на катерача с въжето. Тя разпределя равномерно тежестта при увисване. В зависимост от това дали ще се катери спортни или алпийски маршрути, през зимата или през лятото трябва да се ползва различна седалка. Важното е, че крачолите й трябва да са плътно (но не стегнато) около бедрата. Кръстния колан да е на талията, не около ханша или да се повдига до ребрата.
Карабинерите служат за включване на въжето към местата за осигуровка.
Устройството за осигуряване служи за редуциране (чрез триене между въжето и устройството) на усилието, което трябва да положи осигуряващия, за да задържи евентуалното падане на катерещия член на свръзката.
При катеренето разнообразието на скалите за оценка на трудността е огромно. Основни са системите за оценка на UIAA (Международната федерация по алпинизъм например V-,VІІ+ или 5-,7+), френската (например 7а,9а+),американската (например 5.9d, 5.14b+). Има сравнителни таблици между различните системи, като например тази тук.
Системата за оценка на трудността при изкуственото катерене е с букви и цифри от А1 до А5 на отделните изкуствени пасажи.
 |
Явор Панов по маршрут от 7b категория, в пещерата на Карлуково |
А ето и малко информация за различните стилове при катеренето. Те са най разнообразни и биват:
“TOP ROPE” - от името се подразбира, че въжето идва отгоре на катерещия и при невъзможност за преминаване на маршрута той просто увисва на него. Използва се единствено за тренировка.
“ALL FREE” - осигуряващото въже вече идва отдолу (катерачът води). При достигане до постоянна точка за осигуряване, той включва въжето. Дължината на евентуалното падане е два пъти разстоянието от последната точка на осигуряване до катерача плюс разтягането на въжето. Катеренето започва отново от мястото, до което е паднал. Това е най-често използвания стил при алпийски изкачвания.
“YO-YO” - след падане катеренето се подновява от последното място, където може да стои без използване на ръцете (no hand rest).
“RED POINT” – при евентуално падане катерачът се спуска до началната точка, издърпва въжето и започва отначало.
“FLASH” – изкатерване на маршрута от първи път, но след получаване на информация за тура или е наблюдавано изкачване на друг катерач.
"ON SIGHT" - когато катерачът преминава по маршрута за първи път без да е наблюдавал други катерачи на същото място и достига до края без да падне или да прибегне до инвентар. Ако тези условия не са изпълнени, катеренето трябва да започне отначало до завършването му.
“SOLO” – Соло катеренето е определено най-опасно и е запазена територия за най-опитните. Тъй като катеренето става без всякаква осигуровка, за падане просто не може да става и дума. Повечето катерачи избягват да го правят без въжета или за да се докажат. Или най-малкото тези, които го правят с такава мотивация, не оцеляват дълго. При соло катеренето става дума за познаване предела на собствените възможности и за осланяне на добрата собствена преценка. Малко са тези, които катерят без осигуровка, а ако го правят, то е въпрос на личен съзнателен избор.
Ето и някои основни катерачни техники:
Плочи - за преодоляването им е нужно добро чувство за баланс. Преминават се при спазване на правило 1. Най-добрата тренировка е на изкуствена стена.
Правило 1 - захват с лява ръка, стъпване с външният десен борд на еспадрилата, вкарване на дясното рамо и изнасяне на тежестта.
Правило 2 - катерачът трябва да има три опорни точки във всеки момент (два крака и ръка или две ръце и крак).
Цепки – ръцете се поставят с палците надолу в цепката и се прави опит тя да бъде “разтворена”.
Hand jamming - ръката се заклещва в цепката. Това се постига като се бръкне вътре, палецът се поставя в дланта и ръката се извива във формата на дъга.
Fist jamming – когато цепката е по-широка се заклещва юмрукът. Горните две техники обикновено се свързват с турове като “Къвавата ръка” и “Кървавата цепка”.
Dulfer – от името на Ханс Дюлфер. Това е може би най-вълнуващата катерачна техника. Винаги е свързана с голяма умора на ръцете. Те “дърпат”цепката на едната страна, а краката натискат на другата точка.
Камини - това са широки цепнатини, в които може да се побере тялото на катерача. Към тях има две техники. Първата е когато катерачът застане в разкрач – единият крак на едната страна, а другият – на другата. Тежестта се пренася на единият крак. С дланите на двете ръце се натиска и се повдига другият крак. Вторият начин е, когато гърбът натиска едната страна на камината, а краката другата.
Винкел (вътрешен ъгъл) – при първия начин (на името на великият катерач Диедро) едната ръка е в цепката на винкела, а с другата се търсят хватки по едната стена. Краката са разкрачени на двете му стени. Вторият е на името на друг велик катерач – Емилио Коничи (1901-1940). Двете ръце са в цепката ( разтворени или заклещени). Краката са поставени на стените на винкела.
След като ви запознах с видовете и екипировката ето и как се координира самото катерене между катерачите.
Начините, по които катерачите установяват връзката по между си не са много. Използва се главно един. Тъй нареченото “пау” е звуков сигнал, който е познат както на наши така и на чуждестранни катерачи и ако някой го изрече на пълно с хора място ще се обърнат всички хора, които малко или много се занимават с катерене. Той може да означава коренно различни неща в различните контексти:
· край на въже
· начало и край на тур
· “тръгвай” или “стигнах” на върха на даден тур и други.
Както може би сте забелязали голяма част от термините, речника и техниките произлизат от английски. За по-голяма яснота ето един превод на голяма част от тях в английско-български катерачен речник.
След като стана ясна терминологията, ще ви дам и някои други детайли. Няма строго разграничение между катерачите и хората, които не се занимават с алпинизъм или катерене под никаква форма. Нещата, за които си говорят най-често са:
· турове минати или такива, които им е трудно да минат
· екипировка
· нов тур - къде се намира и каква категория е
· диети
· и разбира се и за неща, които ги интересуват въобще
Времето се разпределя така : 7 - ставане, 8 - кафе, от 9 до 21 катерене и после раздувка.
Както сте забелязали животът им е много динамичен и интересен. В материала си съм приложила снимки, с които ми се иска и вие като мен да преживеете това удоволствие от срещите ми с катерачите. По мое мнение те са много весели хора, които освен спорта умеят и да се забавляват.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. www.BlackDiamondEqipment.com
2. www.clubextreme.org
3. www.bac.netbg.com
4. www.climbing.com
5. www.picamtn.com/Rock_Climbing_Gear
6. www.citywall-sp.si
7. www.mrcclimbing.com
8. www.ice-x.com
9. www.bgmountains.hit.bg
10. www.extremno.com
11. www.stenata.com
12. www.verticalworld.goto.bg
13. www.petzl.com
14. сп. “На ръба” бр.6 юни-юли 2001
15. сп. “На ръба” бр.7 август 2001
16. сп. “На ръба” бр.8 септември 2001
17. сп. “На ръба” бр.9 октомври 2001
18. сп. “На ръба” бр.10 ноември 2001
19. сп. “На ръба” бр.11 декември 2001
20. сп. “На ръба” бр.12 януари 2002
21. “Лакатнишки скали”- гидовник Н. Петков и В. Нешев
22. интервюта
23. снимки
Боряна Кирилова
Нов български университет
Бележка:
Climbing Guide счита за интересен погледа на външен човек върху сравнително затворената общност на катерачите, и затова публикува тази курсова работа. Материалът е написан от неспециалист и няма за цел обучение в катерене.
Показани от 1 до 6 от 6 (1 страници)
6 коментар(а)
Интересно е, но твърде малко лични изводи - само първите два абзаца.
Една случка, която за мен е показателна, забавна и интересна:
"Група аплинисти вървят по пътеката от гара Лакатник към АЛПИЙСКА поляна.
- Прибери тази бутилка в раницата, че приличаме на тълпа катерачи!
Става дума за двулитрова бутилка с безалкохолна напитка носена открито извън раницата."
Алпинистите пият бира... катерачите не зная дали пият - по-скоро не.
Всеки алпинист е поне малко и катерач(може би не достатъчно добър) - изисква го естеството на алпинизма. Обратното твърдение не е в сила, тоест катерач може само да еволюира до алпинист.
Ei K2 ia stiga si se izlagal!!!! Kakvi sa tezi gluposti, koi w kakvo moje da evuliuira... Vseki moje da evuluira w kakvoto si iska, a takiva termini kato alpinist i katera4 sa samo ogranichenia, za ogranicheni hora. Pozdravi, Mitko
Драга Боряна,
Радвам се, че някой проявява научен интерес към катеренето, при това не специалист по спортна наука и катерене. Аз се интересувам предимно и правя изследвания свързани със физическото натоварване и спортното усъвършенстване в катеренето, но винаги съм смятал, че е редно до се направи и социологическо проучване като твоето, тъй като катеренето представлява много интересна и специфична част от субкултурата. Мога да ти дам много хубава статия (не научна) от списание climbing на тази тема. Мисля, че сериозно си се постарала да проучиш и много неща в катераческата литература. Ако искаш да се прецизират някои места от твоя труд обаче с удоволствие бих провел разговор с тебе, може да се съветваш лично и с Николай Петков. Не знам дали планираш по задълбочени наблюдения и изводи, но има какво да се направи по въпроса. Можеш да включиш не само наблюдението като метод, но и анкетно проучване. Също така на някои места (относно характеристиките на групите) категорично си давала оценка – може би е редно оценките да бъдат по-условни. Може би трябва да се анализират и връзките между групите и някои отделни личности, които ти се сторят интерестни.
Ето какво е моето мнение за алпинистите и катерачите: алпинистът е човек, който изкачва скални стени подобни на тези в Алпите – или в зимни или в летни условия. Катерачът си катери по скали – боулдър, спортни маршрути, на състезания, той може и де не е алпинист (както е в повечето случаи), но алпинистът трябва да е катерач, защото самият алпинизъм е катерене (алпинизъм според вестниците в голяма степен е изкачване на висок връх без катерене). Терминът катерене е общият и обединяващ всички разновидности, а алпинизмът си е една от тях, макар и да се е тръгнало на времето от там. Неадекватно е все още царуващото мнение у нас, че катерачите катерят добре, а алпинистите едва минават 5 категория или шеста. Съвременният алпинист трябва да е добър катерач, защото тенденциите в катеренето са да се преминават свободно и големите стени. Хората които не са го разбрали, живеят в миналия или по-миналия век. Така че алпинист и катерач хем не е едно и също, хем е едно и също. Граница между понятията има, но е много тънка, а и катеренето е освободено от спортни правила (но не и от етични норми) и разновидностите му могат да бъдат комбинирани в различни варианти – и това е една от красотите на тази дейност. Ето защо има и комплексни катерачи, които обичат всички видове катерене.
С уважение
Мишо Михайлов
УВАЖАЕМА, БОРЯНА!
Предлагам ви нещо за етимологията на Вражите дупки. Името, предполагам, не произлиза от вражда, а от диалектното вража. Вража или вражи означава лази, пъпли и обикновено се използва за мравки, буболечки. Чувала съм баба ми да казва "нещо ми вражи по гърба, по земята". Употребява се за нещо дребно, което не се вижда отдалече.
Едва ли ще обидя катерачите, като ги сравнявам с буболечки. Но усещането при катерене не е като на всемогъщи победители. За Природата всеки от нас е дребно същество. Но това е друга тема.
Успех Боряна
baba
Този звуков сигнал “пау” е български патент и даже и аз бях доколкото си спомням измежду откривателите му. После тръгна по света;-))))))))))))))
Abe hora wzemete malko da porazu4ite angliiskata terminologiq! Ne moje da se izlagame i kato hodim po sweta da kazwame, 4e "bridging" ozna4awa blok karabineri?! Ina4e takuw re4nik trqbwa da ima, za6toto powe4eto hora ot BG kato izleznat nawun ne mogat da kajat "oberi" na kakuwto i da e drug ezik, ama wse pak haide po-seriozno:)
http://vimeo.com/groups/outdooradventures/videos/58603779
Добави коментар