1905.2011
Поредната експедиция от проекта “Руският път – стените на света” (“Русский путь –стены мира") започна на 18 май т. г. Целта й е западната стена на Латок-3 (6949 м). Неин ръководител е Александър Одинцов.
Участници са Евгений Дмитриенко, Алексей Лончинский, Иван Дождев и д-р Михаил Бакин (лекар).
Проектът “Русский путь – стены мира” се роди преди 15 г. – през 1995 г. Негова цел е изкачването от руски алпинисти на 10 от най-трудните алпийски стени в света, разположени в планински райони – на Пик 4810 м в Памир, на Ак-Су в Хисаро-Алай, Стената на Тролите (Trollvegen или Trollwand) в Норвегия, Бхагиратхи-3 в Гархвалските Хималаи, Транго Тауър в Пакистан и др.
При успех западната стена на Латок-3 би била девета в колекцията на руснаците. По нея досега те имат две експедиции – и двете неуспешни. Първата завърши с попадане в лавина и многобройни травми, втората – с гибелта на един от участниците (Игор Барихин). Общо по стената са правени 15 опита – всички без резултат.
Латок-3, както беше казано, се намира в Каракорум, в непосредствена близост до К-2. Районът се слави с крайно непостоянно и несигурно време, макар до него да не стигат характерните за Хималаите мусони. Силно варират и температурите – от -30°С до +5°С в течение само на няколко дни. Всичко това влияе върху снежната и ледената покривка и върху състоянието на стената. При температурните промени отделни камъни и цели блокове се откъсват от нея. Именно такава бе причината за нещастието (на 19 юли 2001 г.) с Игор Барихин при предишната експедиция на Латок-3.
Западната стена на Латок-3 е 1700 м и практически е пълен отвес. Освен това завършва на близо 7000 м. Дължината на предвиждания маршрут е около 2000 м. Такива стени в света се броят на пръсти.
Тя е изградена от гранит. Ако, да речем, известните стени на Еверест или К-2 са от метаморфни скали и поради тази причина са по-разрушени и “по-меки”, гранитът е интрузивна скала (резултат на изригване) и е много твърд. В съответствие с това, стените от гранит са по-отвесни. Това беше причина на пресконференцията преди заминаването на екипа за Пакистан Александър Одинцов да заяви, че изкачването ще бъде “двуседмично пребиваване във “Вертикалния свят”.
Латок-3
--------------------
Групата Латок (Latok group) е неголямо струпване на назъбени върхове в Панмах Мустаг (с най-висок връх Баинтха Брак или Човекоядеца, Baintha Brakk or Ogre, 7285 м), централната част на Каракорум, в Балтистан.
Групата има няколко кулминации:
Латок-1 (Latok I), в северната част, 7145 м, изкачена през 1979 г.
Латок-2 (Latok II) в западната част, 7108 м, изкачена през 1977 г.,
Латок-3 (Latok III), в източната част, 6949 м, 1979 г.,
Латок-4 (Latok IV), в югоизточната част, 6456 м, 1980 г.
Първи на Латок-3 6949 м) стъпват японците Йоджи Тераниши (Yoji Teranishi), Кадзушиге Таками (Kazushige Takami) и Сакае Мори (Sakae Mori) на 15 юли 1979 г.
Участници са Евгений Дмитриенко, Алексей Лончинский, Иван Дождев и д-р Михаил Бакин (лекар).
Проектът “Русский путь – стены мира” се роди преди 15 г. – през 1995 г. Негова цел е изкачването от руски алпинисти на 10 от най-трудните алпийски стени в света, разположени в планински райони – на Пик 4810 м в Памир, на Ак-Су в Хисаро-Алай, Стената на Тролите (Trollvegen или Trollwand) в Норвегия, Бхагиратхи-3 в Гархвалските Хималаи, Транго Тауър в Пакистан и др.
При успех западната стена на Латок-3 би била девета в колекцията на руснаците. По нея досега те имат две експедиции – и двете неуспешни. Първата завърши с попадане в лавина и многобройни травми, втората – с гибелта на един от участниците (Игор Барихин). Общо по стената са правени 15 опита – всички без резултат.
Латок-3, както беше казано, се намира в Каракорум, в непосредствена близост до К-2. Районът се слави с крайно непостоянно и несигурно време, макар до него да не стигат характерните за Хималаите мусони. Силно варират и температурите – от -30°С до +5°С в течение само на няколко дни. Всичко това влияе върху снежната и ледената покривка и върху състоянието на стената. При температурните промени отделни камъни и цели блокове се откъсват от нея. Именно такава бе причината за нещастието (на 19 юли 2001 г.) с Игор Барихин при предишната експедиция на Латок-3.
Западната стена на Латок-3 е 1700 м и практически е пълен отвес. Освен това завършва на близо 7000 м. Дължината на предвиждания маршрут е около 2000 м. Такива стени в света се броят на пръсти.
Тя е изградена от гранит. Ако, да речем, известните стени на Еверест или К-2 са от метаморфни скали и поради тази причина са по-разрушени и “по-меки”, гранитът е интрузивна скала (резултат на изригване) и е много твърд. В съответствие с това, стените от гранит са по-отвесни. Това беше причина на пресконференцията преди заминаването на екипа за Пакистан Александър Одинцов да заяви, че изкачването ще бъде “двуседмично пребиваване във “Вертикалния свят”.
Латок-3
--------------------
Групата Латок (Latok group) е неголямо струпване на назъбени върхове в Панмах Мустаг (с най-висок връх Баинтха Брак или Човекоядеца, Baintha Brakk or Ogre, 7285 м), централната част на Каракорум, в Балтистан.
Групата има няколко кулминации:
Латок-1 (Latok I), в северната част, 7145 м, изкачена през 1979 г.
Латок-2 (Latok II) в западната част, 7108 м, изкачена през 1977 г.,
Латок-3 (Latok III), в източната част, 6949 м, 1979 г.,
Латок-4 (Latok IV), в югоизточната част, 6456 м, 1980 г.
Първи на Латок-3 6949 м) стъпват японците Йоджи Тераниши (Yoji Teranishi), Кадзушиге Таками (Kazushige Takami) и Сакае Мори (Sakae Mori) на 15 юли 1979 г.
Добави коментар