Броят на неизкачените от хора върхове непрекъснато намалява. Всеки сезон се получават информации за поредни първи изкачвания. И въпреки това съществуват райони, където могат да се намерят девствени върхове – например Централните Анди.



Там, на аржентинско-чилийската граница се намира масивът с три върха (5400 м, 5493 м, 5340 м) Серо Чимботе (Cerro Chimbote, 5493 м), който е един от най-високите и най-трудните в района. Първите опити за изкачването му за направени през1944 г. Редица чилийски свръзки се отказват, което допълнително повишава неговата привлекателност. В крайна сметка успехът споходи двама алпинисти от Чили – Фернандо Файнберг (Fernando Fainberg) и Валдо Фариас (Waldo Farias), които на 1 април т. г. стигнаха до най-високата точка на Серо Чимботе.

След четиридневен подход до основата на стената, по време на който трябваше да преминат през седловината Лас Пиркас (Las Pircas, над 5000 м), на 30 март Файнберг и Фариас започнаха изкачване по северната стена на Чимботе. Първоначално катереха по снежно-леден терен, след което направиха опит да се прехвърлят на южната стена. Но се върнаха на северната, където преминаха седем въжета по микст, завършващ със скален участък с мизерни условия за осигуряване.

Опасявайки се от измръзвания, в падащия мрак двамата чилийци решиха да се върнат обратно. Но не успяха да намерят сигурно място на ронливата скала за организиране на рапел. Остана им възможността да слизат по терен с трудност 5.9.

След един ден почивка, на 1 април, те отново тръгнаха по стената и по пътя от предишния си опит стигнаха до върха на скалното ребро, от който трябваше да се върнат два дни преди това. Този път успяха да създадат достатъчно сигурен пункт за осигуровка, който им позволи да предприемат траверс към южната стена. След стигането до нея преодоляха последно въже с много слаби осигуровки и в 18.00 часа се поздравиха като първите хора, стъпили на Серо Чимботе.