2104.2011
Италианският алпинист Ерве Бармас (Herve Barmasse) изкатери соло нов маршрут на своя любим връх Матерхорн (4478 м). Този път за своя цел той избра една от ясно изразените кулминации на гребена Фурген – Пико Муцио (Picco Muzio, 4235 м).
В долната си част турът преодолява около 500 м по снежно-леден жлеб. След това излиза на южната стена на Пико Муцио. Главните трудности по премиерната линия бяха именно по тази 700-метрова отвесна и надвесена стена.
Триъгълният Пико Муцио в гребена Фурген и издигащият се над него главен връх на Матерхорн
Снимка: Ерве Бармас
Photo: Herve Barmasse
По време на петте самотни дни по стената Ерве трябваше да се бори с ронливата скала, но и със силния, поривист вятър, който стигаше до 60 км/ час. На върха бе на 8 април т. г., завършвайки своя трети маршрут на Матерхорн. Нека припомним, че през 2010 г. той прокара заедно с баща си премиерна линия по южната стена, наречена “Кулоарът на Бармас”.
След слизането си в подножието Ерве каза:
- Когато стигнах до Пико Муцио, всичките лоши мисли за неуспех и страхът от падащи камъни изчезнаха. Имах чувството, че ми се е случило нещо много важно, но най-голяма радост предизвикваше мисълта, че повече няма да ми се налага да се катеря по толкова ронлив и несигурен терен.
Ерве на своя нов маршрут по южната стена на Пико Муцио
Снимка: Дамяно Левати
Photo: Damiano Levati
Запитан за оценката му, италианецът отговори, че категорията на който и да е маршрут на Матерхорн не се свежда само до сухите цифри, тъй като главната трудност на този връх е лошото качество на скалата. “Посягайки към всяка следваща хватка, човек непрекъснато се пита дали тя няма да остане в ръката му. Освен това оценката на маршрути, които са преминати соло, се затруднява и от факта, че човек носи много инвентар и е много изморен, защото трябва да преодолява всяко въже два пъти. Но ако се вземе под внимание само усещането за техническите трудности, то бих дал оценка 6c/ A2” – заяви в заключение Бармас.
Изкачването му на Матерхорн е част от проекта “Exploring The Alps”, чиято главна цел са три нови маршрута по стените на три от най-известните върхове в Алпите.
В долната си част турът преодолява около 500 м по снежно-леден жлеб. След това излиза на южната стена на Пико Муцио. Главните трудности по премиерната линия бяха именно по тази 700-метрова отвесна и надвесена стена.
Триъгълният Пико Муцио в гребена Фурген и издигащият се над него главен връх на Матерхорн
Снимка: Ерве Бармас
Photo: Herve Barmasse
По време на петте самотни дни по стената Ерве трябваше да се бори с ронливата скала, но и със силния, поривист вятър, който стигаше до 60 км/ час. На върха бе на 8 април т. г., завършвайки своя трети маршрут на Матерхорн. Нека припомним, че през 2010 г. той прокара заедно с баща си премиерна линия по южната стена, наречена “Кулоарът на Бармас”.
След слизането си в подножието Ерве каза:
- Когато стигнах до Пико Муцио, всичките лоши мисли за неуспех и страхът от падащи камъни изчезнаха. Имах чувството, че ми се е случило нещо много важно, но най-голяма радост предизвикваше мисълта, че повече няма да ми се налага да се катеря по толкова ронлив и несигурен терен.
Ерве на своя нов маршрут по южната стена на Пико Муцио
Снимка: Дамяно Левати
Photo: Damiano Levati
Запитан за оценката му, италианецът отговори, че категорията на който и да е маршрут на Матерхорн не се свежда само до сухите цифри, тъй като главната трудност на този връх е лошото качество на скалата. “Посягайки към всяка следваща хватка, човек непрекъснато се пита дали тя няма да остане в ръката му. Освен това оценката на маршрути, които са преминати соло, се затруднява и от факта, че човек носи много инвентар и е много изморен, защото трябва да преодолява всяко въже два пъти. Но ако се вземе под внимание само усещането за техническите трудности, то бих дал оценка 6c/ A2” – заяви в заключение Бармас.
Изкачването му на Матерхорн е част от проекта “Exploring The Alps”, чиято главна цел са три нови маршрута по стените на три от най-известните върхове в Алпите.
Добави коментар