0902.2004
Tова е историята на едно пътуване на Тодор Тодоров и Стефан Петров. Първоначалният план включва достойно класиране на състезанията за световна купа в Белуно, Италия на 10.01.2004 и Моржин, Швейцария на 25.01.2004. Както и много добри класирания на регионални състезания в Швейцария, добро каране на ски в Шамони, освен яко трениране.
Историята в крайна сметка се оказа пълна с много повече поуки, отколкото успехи. Което пък може да е за добро.
Започва с едно мъчително тръгване от София в много студено време с неработещо парно на автомобила и с много време и пари похарчени в сервизи. И с един чифт ски обувки по-малко - надявахме се да попълним липсата им на място, все пак първото състезание се провеждаше близо до фабриката на Скарпа. Е, не стана точно така - обувки намерихме след 450 км обикаляне по планински пътчета. Вече бяхме закъснели, но по стара българска традиция (както ни е учил Тотев) не се огъваме и Стефан (Майсторчето) започва монтаж на автомати в 22.00 вечерта преди старта на един мноооого студен паркинг.
Въпреки многозначителния прякор, който носи, търпи провал - единият заден автомат не ще да мръдне. Той категорично отхвърля моята идея да премести автоматите на едната ска напред, а на другата - назад и изправен пред неоспоримия факт за своя провал като механик на отбора, приема аргументите ми и скача в колата, след което отпрашваме към Франция, където ден по-късно (блажена отсрочка) има друг старт.
След повече от три денонощия прекарани изцяло в колата на него се представяме достойно - ходехме само на два крака през цялото време. Последва едно продължително турне по швейцарски състезания, където разбрахме, че ски-алпинизма не е това, което е! С други думи - навсякъде в Алпите нещата изглеждат много различно и дори словаците, доскоро качващи се на почти всеки подиум са изостанали значително. Оказа се, че малко сме в страни от развитието, по скоро бума, в този спорт. Малко тъжно, но факт. Е, поне сме заредени с амбиция да покажем тук как трябва да се правят нещата и вярваме, че ще намерим достатъчно млади хора, които да имат желание да ни последват. Също и хората, които искат да помагат да повярват, че нещата са се променили. Тотев, и за теб се отнася!-))))
Сега само фактите - на индивидуалното състезание в Моржан, Швейцария, всички български участници се представиха лошо. Резултатите са на:
http://www.uiaa.ch/web.test/visual/SkiMount/Press/Trilogiski%202004%20(25-1-2004).pdf
Знам, че част от хората, за които става дума в този материал няма да са съгласни с написаното, както и че то може да послужи за аргумент на други да искат по-малко финансиране на този спорт. Само че нещата са именно такива и това са аргументи за по-добро финансиране - и по-разумно на първо място. Но това е единствената дейност във ФБАК, която има много добри шансове за олимпийско признание. Би било чудесно да се опитаме да мислим за нея именно като такава.
А накрая - нещо за моите приятели от БАССЕС - в Шамони беше супер яко, ако ми позволите да се изразя така. Нещо като на Банско, ама по гот!-)))
Тодор Тодоров
Историята в крайна сметка се оказа пълна с много повече поуки, отколкото успехи. Което пък може да е за добро.
Започва с едно мъчително тръгване от София в много студено време с неработещо парно на автомобила и с много време и пари похарчени в сервизи. И с един чифт ски обувки по-малко - надявахме се да попълним липсата им на място, все пак първото състезание се провеждаше близо до фабриката на Скарпа. Е, не стана точно така - обувки намерихме след 450 км обикаляне по планински пътчета. Вече бяхме закъснели, но по стара българска традиция (както ни е учил Тотев) не се огъваме и Стефан (Майсторчето) започва монтаж на автомати в 22.00 вечерта преди старта на един мноооого студен паркинг.
Въпреки многозначителния прякор, който носи, търпи провал - единият заден автомат не ще да мръдне. Той категорично отхвърля моята идея да премести автоматите на едната ска напред, а на другата - назад и изправен пред неоспоримия факт за своя провал като механик на отбора, приема аргументите ми и скача в колата, след което отпрашваме към Франция, където ден по-късно (блажена отсрочка) има друг старт.
След повече от три денонощия прекарани изцяло в колата на него се представяме достойно - ходехме само на два крака през цялото време. Последва едно продължително турне по швейцарски състезания, където разбрахме, че ски-алпинизма не е това, което е! С други думи - навсякъде в Алпите нещата изглеждат много различно и дори словаците, доскоро качващи се на почти всеки подиум са изостанали значително. Оказа се, че малко сме в страни от развитието, по скоро бума, в този спорт. Малко тъжно, но факт. Е, поне сме заредени с амбиция да покажем тук как трябва да се правят нещата и вярваме, че ще намерим достатъчно млади хора, които да имат желание да ни последват. Също и хората, които искат да помагат да повярват, че нещата са се променили. Тотев, и за теб се отнася!-))))
Сега само фактите - на индивидуалното състезание в Моржан, Швейцария, всички български участници се представиха лошо. Резултатите са на:
http://www.uiaa.ch/web.test/visual/SkiMount/Press/Trilogiski%202004%20(25-1-2004).pdf
Знам, че част от хората, за които става дума в този материал няма да са съгласни с написаното, както и че то може да послужи за аргумент на други да искат по-малко финансиране на този спорт. Само че нещата са именно такива и това са аргументи за по-добро финансиране - и по-разумно на първо място. Но това е единствената дейност във ФБАК, която има много добри шансове за олимпийско признание. Би било чудесно да се опитаме да мислим за нея именно като такава.
А накрая - нещо за моите приятели от БАССЕС - в Шамони беше супер яко, ако ми позволите да се изразя така. Нещо като на Банско, ама по гот!-)))
Тодор Тодоров
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
Не съм запознат със този спорт, но си прав че не се прави така. Не се оправят ските в последния момент. А това че сме "в страни от развитието, в този спорт" не става ясно от статията. Би ли обяснил?
Ще се опитам да съм по-ясен. Проблема по същество не е във времето когато се монтират ските, а във времето, което се отделя за тренировки. А пък то от своя страна е много свързано с конкуренцията между състезателите – колкото са повече, толкова повече тренираш ти, за да ги победиш. Става въпрос за местните състезания, те са основата, на която стъпваш. За по-просто мога да ти дам ситуацията с футбола – първенството запада и вече само си мечтаят за Шампионска лига. Сега да се върна на проблема: състезанията в България се организират твърде погрешно. Защо смятам така – участниците намаляват или в най-добрия случай са едни и същи хора от много години; качеството на маршрутите непрекъснато върви надолу – едно защото “…че то няма за кого да правим як маршрут…”, второ защото самите съдии и организатори са изгубили допирна точка с това, което става е Европа. Политиката на ФБАК към организаторите също е грешна – подпомага ги с напълно символични суми. Не е работа на националната федерация да се занимава с регионални състезания! Организаторите на първо място трябва да си избистрят идеята, която стои зад тяхното състезание, след това да се хванат за да я направят действителност и само по този начин ще привлекат участници. Тоест трябва да си “продадат” състезанието на състезателите, особено на по-добрите. Защото се стига до там, че предпочитам да отида дори на регионално състезание в Австрия (а там те са доста посредствени) отколкото в Осогово.И най-важното – организирането на сътезание не е въпрос на пари! Наистина има достатъчно примери за това и то на места, където парите не липсват – Швейцария. Резултат от това е, че на едно “избушено” швейцарско рали стартират 400 човека. А резултата от това е национален отбор от 19 човека. Нали не е нужно да казвам как се класират те за световна купа. И добрата новина – преди 10 години швейцарците не бяха на върха – просто имат хора, които имат визия за нещата , които искат и не ги е страх да работят.Дано съм отговорил, че стана малко дълго -))))
Добави коментар