От 18.00 часа на 15 март т. г., в Дома на киното, ще е премиерата на филма “Кота 42” (“Elevation 42”), посветен на българския алпинист Иван Кожухаров. Сценарист е Мирослава Иванова, режисьор – Ема Константинова, оператори - Калоян Божилов и Димитър Скобелев.


На 1 август 1990 г. обещаващият млад алпинист Иван Кожухаров претърпява инцидент при катерене във Френските Алпи. Тялото му е премазано от каменна лавина. Все пак Иван оцелява. Лекарските прогнози са мрачни – според тях Иван ще остане изцяло парализиран и никога няма да може да напусне болничната обстановка. Той обаче опровергава тези предвиждания. След 10 месеца в женевска болница Иван успява да раздвижи ръцете си, макар че пръстите му остават неподвижни.

Оттук нататък започват всекидневните малки и големи битки на Иван с новото му битие. И той се справя поразително добре. Завършва икономика. Учи езици. Понастоящем работи в женевска банка. Заедно с приятели създава асоциацията “Воеводи”, която обединява българската общност в Швейцария.

Иван успява не само да се върне към живота, но и да участва пълноценно в него – с ум, воля и сърце. Той съхранява и удивителното си чувство за хумор. Ако го попитате как е, ще ви отговори, че е седнал... Ако го попитате как успява да задържи успехите в своя живот след инцидента, ще ви отговори, че трябва много да тичаш, за да останеш на едно място...

Но не e само това. Иван не забравя планината. И ето че се случва още едно “чудо” – събитие, което ще остане в историята на алпинизма. През 2009 г. Иван, в специално пригодена за случая шейна, заедно с група свои приятели, изкачва връх Монблан!

А ето какво казва героят на филма преди премиерата:
- Най-сърдечно, но и с леко притеснение ви каня на прожекцията. Няма да скрия, че за мен бе малко странно и съвсем не леко да разказвам пред камера лични преживявания и случки, да коментирам живота си. Всъщност, лично за мен направата на този филм бе едно изкачване. Несигурно, пълно с трудности, с приятни и неприятни изненади. Тук бих искал искрено да благодаря на хората, които направиха филма. Те работиха много професионално и сърцато. Окуражаваха ме, когато трябва. Провокираха ме в нужните моменти. И към края на изкачването ние вече бяхме равностойни партньори.

И ето, след 6-месечна работа, вече сме излезли от тура. Още сме на ръба, но вече сме се развързали. Прибираме инвентара по раниците. Навиваме въжетата. Коментираме трудните пасажи, които сме преминали... А аз гледам надолу в отвеса, от който излязохме, и се питам: “Какво ли ще излезе от това изкачване? Струваше ли си?”

Всъщност какво мисля аз няма голямо значение. Вие сте хората, които можете да отговорите на тези въпроси. Филмът е направен с много ентусиазъм и е искрен. Надявам се да го харесате и всеки от вас да намери в него нещо стойностно.

Заповядайте на прожекцията и се надявам скоро да e се видим.
Иван.