2002.2011
В първите дни на февруари т. г. френската свръзка Патрик Песи (Patrick Pessi), Себастиан Рател (Sébastien Ratel) и Рьоми Сфилио (Rémy Sfilio) прокара нов маршрут по северната стена Ле Дроат (Les Droites) в масива на Монблан – “Ecaille épique” (1000 м, M6, 90°, A1).
Потенциалната линия прави впечатление на Патрик Песи преди 15 г., когато прави първото зимно изкачване по близкото Ребро на Меснер, намиращо се вляво от реброто Турние (Pilier Tournier). Патрик запазва проекта си в тайна до пролетта на 2010 г., когато с Жером Пара правят неуспешен опит заради лошо време.
За пореден път Песи се появи в основата на стената в началото на февруари т. г. Линията стартира с четири дължини по лед до 90°, извеждащи до малко снежно поле, след което следват две drytool-ови въжета. До това място бяха стигнали Песи и Пара при предишния си опит.
На втория ден катеренето продължи по drytool-терен и макар че темпото му спадна поради наклона на стената и техническите й трудности, поредни пукнатини образуваха последователност, която правеше възможно напредването нагоре по стената. Клиновият участък, преминат в края на деня, ги изведе на нивото на първата скална кула.
Патрик Песи на втория ден по стената
Снимка: Себастиан Рател
Photo: Sébastien Ratel
На третия ден водачеството бе поето от Рьоми, който изведе свръзката до горното снежно поле. Оттам можеха или да траверсират до Реброто на Меснер, или да продължат право нагоре по скален терен до върха на втората кула. Избраха втория вариант и след drytool-пасаж стигнаха до върха на Реброто Турние.
Себастиан Рател преодолява микстов терен през третия ден
Снимка/ photo: Arch. Sébastien Ratel
На четвъртия ден скоростта на придвижване спадна чувствително заради необходимостта да се преодоляват снежни козирки. До върха на Ле Дроат стигнаха в 18.00 часа. Умората и започващият снеговалеж станаха причина на слизане да не намерят хижата “Куверкл” (“Couvercle”). След поредния студен и изтощителен бивак на следващия ден стигнаха до горната станция на лифта Шамони-Монтавер.
Линията “Ecaille épique” (1000 м, M6, 90°, A1) на Ле Дроат с местата на биваците
Снимка: Джон Грифин
Photo: Jon Griffith
Потенциалната линия прави впечатление на Патрик Песи преди 15 г., когато прави първото зимно изкачване по близкото Ребро на Меснер, намиращо се вляво от реброто Турние (Pilier Tournier). Патрик запазва проекта си в тайна до пролетта на 2010 г., когато с Жером Пара правят неуспешен опит заради лошо време.
За пореден път Песи се появи в основата на стената в началото на февруари т. г. Линията стартира с четири дължини по лед до 90°, извеждащи до малко снежно поле, след което следват две drytool-ови въжета. До това място бяха стигнали Песи и Пара при предишния си опит.
На втория ден катеренето продължи по drytool-терен и макар че темпото му спадна поради наклона на стената и техническите й трудности, поредни пукнатини образуваха последователност, която правеше възможно напредването нагоре по стената. Клиновият участък, преминат в края на деня, ги изведе на нивото на първата скална кула.
Патрик Песи на втория ден по стената
Снимка: Себастиан Рател
Photo: Sébastien Ratel
На третия ден водачеството бе поето от Рьоми, който изведе свръзката до горното снежно поле. Оттам можеха или да траверсират до Реброто на Меснер, или да продължат право нагоре по скален терен до върха на втората кула. Избраха втория вариант и след drytool-пасаж стигнаха до върха на Реброто Турние.
Себастиан Рател преодолява микстов терен през третия ден
Снимка/ photo: Arch. Sébastien Ratel
На четвъртия ден скоростта на придвижване спадна чувствително заради необходимостта да се преодоляват снежни козирки. До върха на Ле Дроат стигнаха в 18.00 часа. Умората и започващият снеговалеж станаха причина на слизане да не намерят хижата “Куверкл” (“Couvercle”). След поредния студен и изтощителен бивак на следващия ден стигнаха до горната станция на лифта Шамони-Монтавер.
Линията “Ecaille épique” (1000 м, M6, 90°, A1) на Ле Дроат с местата на биваците
Снимка: Джон Грифин
Photo: Jon Griffith
Добави коментар