2601.2011
-500x328.jpg "“Голямата маймуна” в Кордилера Бланка")
През м. г. трима перуански алпинисти – Бето Пинто Толедо (Beto Pinto Toledo), Роландо Моралес (Rolando Morales) и Стивън Фуентес (Steven Fuentes), прокараха нов маршрут по южната* стена на Валунараху (Vallunaraju, 5868 м) в долината Ллака (Llaca), Кордилера Бланка (Перу).
.jpg)
Южната стена на Валунараху (5868 м) с линията на изкачването на Бето Пинто Толедо, Роландо Рамирес и Стивън Фуентес
Снимка: Бето Пинто
Photo: Beto Pinto
Валунараху може се причисли към лесните върхове – класическият маршрут по западната му стена с наклон от 30 до 50 градуса често се използва за аклиматизация. Но от юг нещата изглеждат коренно различно, в което можаха да се убедят Пинто, Моралес и Фуентес.
На 9 юли м. г., след бивак пред челото на ледника в долината Ллака, газейки дълбок сняг, перуанците преодоляха долната част на стената (с наклон 50-60 градуса). По-нагоре се намираше ключовият фрагмент – 300-метрова почти отвесна микстова стена. Вместо очакваните три тя им отне шест часа. Катеренето бе по покрити с лед пукнатини (пасажи до 5.10, A2). След преодоляването на този скално-леден монолит стигнаха до подвърховото снежно поле, върху което имаше тонове пресен сняг. Те направиха придвижването по него крайно опасно.
Роландо Моралес на headwall-а, чието преодоляване отне на свръзката шест часа
Снимка: Бето Пинто
Photo: Beto Pinto
Тримата започнаха да обмислят отказване и слизане по обратния път, но влошаващото се време ги накара да стигнат до извода, че най-сигурно ще е спускането надолу по класическия маршрут. Но затова първо трябваше да стигнат до върха. В следващите часове вървяха нагоре с всички сили и с намерението да успеят на всяка цена. Това доведе до пет падания на водещия Моралес (на единични клинове или клеми). Така, в продължение на девет часа, при непрекъснат снеговалеж, те преминаха четири въжета по снежен терен с наклон 80-90 градуса и ронливи скали.
В крайна сметка, след 17 часа катерене, бяха на върха. Новият маршрут бе наречен “El Gran Mono” или “Голямата маймуна” в чест на Роландо Моралес, който е известен сред приятелите си в прякора Monkey.
Южната стена на Валунараху (5868 м) с линията на изкачването на Бето Пинто Толедо, Роландо Рамирес и Стивън Фуентес
Снимка: Бето Пинто
Photo: Beto Pinto
Валунараху може се причисли към лесните върхове – класическият маршрут по западната му стена с наклон от 30 до 50 градуса често се използва за аклиматизация. Но от юг нещата изглеждат коренно различно, в което можаха да се убедят Пинто, Моралес и Фуентес.
На 9 юли м. г., след бивак пред челото на ледника в долината Ллака, газейки дълбок сняг, перуанците преодоляха долната част на стената (с наклон 50-60 градуса). По-нагоре се намираше ключовият фрагмент – 300-метрова почти отвесна микстова стена. Вместо очакваните три тя им отне шест часа. Катеренето бе по покрити с лед пукнатини (пасажи до 5.10, A2). След преодоляването на този скално-леден монолит стигнаха до подвърховото снежно поле, върху което имаше тонове пресен сняг. Те направиха придвижването по него крайно опасно.
Роландо Моралес на headwall-а, чието преодоляване отне на свръзката шест часа
Снимка: Бето Пинто
Photo: Beto Pinto
Тримата започнаха да обмислят отказване и слизане по обратния път, но влошаващото се време ги накара да стигнат до извода, че най-сигурно ще е спускането надолу по класическия маршрут. Но затова първо трябваше да стигнат до върха. В следващите часове вървяха нагоре с всички сили и с намерението да успеят на всяка цена. Това доведе до пет падания на водещия Моралес (на единични клинове или клеми). Така, в продължение на девет часа, при непрекъснат снеговалеж, те преминаха четири въжета по снежен терен с наклон 80-90 градуса и ронливи скали.
В крайна сметка, след 17 часа катерене, бяха на върха. Новият маршрут бе наречен “El Gran Mono” или “Голямата маймуна” в чест на Роландо Моралес, който е известен сред приятелите си в прякора Monkey.
Добави коментар