2401.2011
Изключително добрите условия в масива на Монблан през минала есен позволиха изкачвания по няколко много рядко повтаряни тура. През септември под стената на Гранд Жорас се появи френската свръзка Жюлиен Дезекюр (Julien Desecures) и Брюно Сурзак (Bruno Sourzac).
Тяхното намерение бе изкатерят тура “Le Linceul Directe” (“Shroud Direct”, “Директно през плащаницата”). Но под стената двамата установиха, че долната му част е мокра. Тогава забелязаха, че за сметка на това условията по “Belle Hélene” (“Хубавата Елена”), прокаран през 1999 г. от живеещият тогава в Шамони Анди Перкин (Andy Parkin), са идеални. След преминаването на 800-метровата линия, те я оцениха с TD+, лед до 80°, M5.
Линията “Belle Hélene”
Снимка/ photo: alpiguide.com
На 13 октомври Дезекюр и Сурзак се върнаха под стената и изкачиха 1100-метровата удължена версия на “Плащаницата” - “Le Linceul Directe” (“Shroud Direct”, 1983, Hervé Sachetet - Jean Séguier). Маршрутът е комбинация от същинската “Плащаница” [1968, “Le Linceul”, Рене Демезон (René Desmaison), Робер Флемати (Robert Flematti), TD+, IV/ 4, 750 м)] и “изправянето” на тура, водещо през понижението над горния десен ъгъл на средното ледено поле. Следва стръмни и тесни ледени рампи вляво от “Гусо” (Gousseault Route) и излиза на гребена Ирондел (Hirondelles) вляво от Поан Уокър (Pointe Walker). По стената французите установиха, че горната рампа е по-стръмна от очакваното. Преодоляха плочи, покрити с тънък лед, 30 метра чист dry-tooling и надвесен пасаж, по който трябваше да използват изкуствени опорни точки. Оценката им за маршрута е VI/ 5, M6+, A2. Това бе едва третото му изкачване.
Гранд Жорас от въздуха
1. Маршрут на Макинтайър (MacIntyre route), Джон Макинтайър (John MacIntyre), 1976 г.,
2. “Le Linceul”, Рене Демезон-Робер Флемати (René Desmaison, Robert Flematti), 1968 г.,
3. Маршрут на Гусо-Демезон (Gousseault-Desmaison route), Серж Гусо (Serge Gousseault), Рене Демезон (René Desmaison), 1973 г.,
4. “Rolling Stones” на чешката свръзка Ярослав Кутил, Томаш Прохазка, Людек Шлехта и Иржи Швайда (Jaroslav Kutil, Tomáš Procházka, Luděk Šlechta and Jiří Švajda), 1979 г.
1. “Coulée Douce" (Delmas/ Perroux, 1985, D, 60°, 400 м),
2. “Little MacIntyre” (MacIntyre/ Rhodes/ Todd, 1976, TD, IV/4+, 600 м),
3. “Le Linceul” (“The Shroud”, Flematti/ Desmaison, 1968, TD+, IV/4, 750 м до Hirondelles ridge, 1100 м до Поан Уокър)
3а – старт на Греъм и Хизлъп (Graham and Hyslop) през 1980 г.,
3b – класическият старт (на Люсиен Берардини и Робер Параго, Lucien Berardini and Robert Paragot, при опита им през 1963 г.),
3c - алтернативно излизане към гребена Ирондел (Hirondelles),
3d – приблизителна линия на директното излизане към Поан Уокър (Sachetat-Seguirer); Кристоф Профи (Christophe Profit) свърза 3a и 3d, за да се получи т. нар. Magic Line,
4. “Gousseault” (Bertone-Claret-Desmaison route), Джорджо Бертоне (Giorgio Bertone), Мишел Кларе (Michel Claret), Рене Демезон (René Desmaison) през 1973 г. (ED3, VI, A2 или M5, 1200 м),
5. “Rolling Stones” (Kutil, Prochaska, Slechta, Svejda), 1979 г. (1100 м, ED3, 6b/ A3, 80°),
6. Диретисима на Габару (Gabarrou Direttissima, Bouvard-Gabarrou route), Патрик Габару (Patrick Gabarrou), Ерве Бувар (Hervé Bouvard), 1986 г., (ED3/ 4, 6c/ 7a, A1/ A2, 1200 м).
От другата страна на масива в края на септември м. г. Филип Бату (Philippe Batoux) и Лионел Доде (Lionel Daudet) повториха 500-метровия тур “Hypercouloir” (Ypercouloir des Jorasses). Той върви вдясно от Южното ребро на Гранд Жорас и е прокаран през 1978 г. от Джани Комино (Gianni Comino) и Джанкарло Граси (Gian Carlo Grassi). По онова време това е най-трудният леден тур в масива на Монблан. По-късните повторения установиха оценката му на ниво V/ 6. Бату и Доде се натъкнаха на ледени трудности до 5+ и (на места) на микстово катерене с модернистичен характер.
20 август 1978 г. – Джани Комино на второто стъпало на Хиперкулоара, сниман от Джанкарло Граси; и двамата използват сечива с прави дръжки и стандартни човки
През октомври младият (21 г.) шотландец Ели Суинтин (Ally Swintin) направи рядко повторение по източното ребро на Гранд Жорас, по маршрута* на Джусто Джервазути** (Giusto Gervasutti) и Джузепе Галярдоне*** (Giuseppe Gargliardone) – 750 м, ED2, VI, A2. Понастоящем оценката му е 5c/ 6a, с две въжета 6b и едно A1. Суинтин го изкатери в свръзка с испанеца Оскар Лопес (Oscar Lopez).
Двамата започнаха изкачването през нощта и бяха под същинските трудности около 07.00 часа сутринта. Всичко вървеше нормално до “клиновото” въже А1, което беше преминато от двамата по грешен вариант. Според описанията веднага след него следва въже 6b, но пред тях се появи леден терен. Затова двамата решиха да го заобиколят с траверс отдясно. На един от надвесените участъци Суинтин трябваше да използва стълби. Движещият се като втори Лопес имаше падане, при което увисна в бездната без контакт със стената. Висейки, той установи, че прусиците му (помощните въжета) са прекалено дебели за придвижване нагоре по въжето. В крайна сметка Суинтин се отвърза от едното въже и по него пусна самохват на партньора си, който благодарение на него можа да се измъкне от крайно трудната и неприятна ситуация. Нагоре катеренето бе по микстов терен. Двамата стигнаха до върха около полунощ.
-------------------------
*Прокаран през 1942 г. (бел. П. А.).
**Джусто Джервазути (Giusto Gervasutti), знаменит италиански алпинист, роден на 17 април 1909 г. в Червиняно дел Фриули, загинал при изкачване на Монблан дю Такюл на 16 септември 1946 г. (бел. П. А.).
***Джузепе Галярдоне (Giuseppe Gargliardone), една от легендите на предвоенния италиански алпинизъм, загинал на Егюий Ноар дьо Пьотере на 6 юли 1947 г. (бел. П. А.).
Тяхното намерение бе изкатерят тура “Le Linceul Directe” (“Shroud Direct”, “Директно през плащаницата”). Но под стената двамата установиха, че долната му част е мокра. Тогава забелязаха, че за сметка на това условията по “Belle Hélene” (“Хубавата Елена”), прокаран през 1999 г. от живеещият тогава в Шамони Анди Перкин (Andy Parkin), са идеални. След преминаването на 800-метровата линия, те я оцениха с TD+, лед до 80°, M5.
Линията “Belle Hélene”
Снимка/ photo: alpiguide.com
На 13 октомври Дезекюр и Сурзак се върнаха под стената и изкачиха 1100-метровата удължена версия на “Плащаницата” - “Le Linceul Directe” (“Shroud Direct”, 1983, Hervé Sachetet - Jean Séguier). Маршрутът е комбинация от същинската “Плащаница” [1968, “Le Linceul”, Рене Демезон (René Desmaison), Робер Флемати (Robert Flematti), TD+, IV/ 4, 750 м)] и “изправянето” на тура, водещо през понижението над горния десен ъгъл на средното ледено поле. Следва стръмни и тесни ледени рампи вляво от “Гусо” (Gousseault Route) и излиза на гребена Ирондел (Hirondelles) вляво от Поан Уокър (Pointe Walker). По стената французите установиха, че горната рампа е по-стръмна от очакваното. Преодоляха плочи, покрити с тънък лед, 30 метра чист dry-tooling и надвесен пасаж, по който трябваше да използват изкуствени опорни точки. Оценката им за маршрута е VI/ 5, M6+, A2. Това бе едва третото му изкачване.
Гранд Жорас от въздуха
1. Маршрут на Макинтайър (MacIntyre route), Джон Макинтайър (John MacIntyre), 1976 г.,
2. “Le Linceul”, Рене Демезон-Робер Флемати (René Desmaison, Robert Flematti), 1968 г.,
3. Маршрут на Гусо-Демезон (Gousseault-Desmaison route), Серж Гусо (Serge Gousseault), Рене Демезон (René Desmaison), 1973 г.,
4. “Rolling Stones” на чешката свръзка Ярослав Кутил, Томаш Прохазка, Людек Шлехта и Иржи Швайда (Jaroslav Kutil, Tomáš Procházka, Luděk Šlechta and Jiří Švajda), 1979 г.
1. “Coulée Douce" (Delmas/ Perroux, 1985, D, 60°, 400 м),
2. “Little MacIntyre” (MacIntyre/ Rhodes/ Todd, 1976, TD, IV/4+, 600 м),
3. “Le Linceul” (“The Shroud”, Flematti/ Desmaison, 1968, TD+, IV/4, 750 м до Hirondelles ridge, 1100 м до Поан Уокър)
3а – старт на Греъм и Хизлъп (Graham and Hyslop) през 1980 г.,
3b – класическият старт (на Люсиен Берардини и Робер Параго, Lucien Berardini and Robert Paragot, при опита им през 1963 г.),
3c - алтернативно излизане към гребена Ирондел (Hirondelles),
3d – приблизителна линия на директното излизане към Поан Уокър (Sachetat-Seguirer); Кристоф Профи (Christophe Profit) свърза 3a и 3d, за да се получи т. нар. Magic Line,
4. “Gousseault” (Bertone-Claret-Desmaison route), Джорджо Бертоне (Giorgio Bertone), Мишел Кларе (Michel Claret), Рене Демезон (René Desmaison) през 1973 г. (ED3, VI, A2 или M5, 1200 м),
5. “Rolling Stones” (Kutil, Prochaska, Slechta, Svejda), 1979 г. (1100 м, ED3, 6b/ A3, 80°),
6. Диретисима на Габару (Gabarrou Direttissima, Bouvard-Gabarrou route), Патрик Габару (Patrick Gabarrou), Ерве Бувар (Hervé Bouvard), 1986 г., (ED3/ 4, 6c/ 7a, A1/ A2, 1200 м).
От другата страна на масива в края на септември м. г. Филип Бату (Philippe Batoux) и Лионел Доде (Lionel Daudet) повториха 500-метровия тур “Hypercouloir” (Ypercouloir des Jorasses). Той върви вдясно от Южното ребро на Гранд Жорас и е прокаран през 1978 г. от Джани Комино (Gianni Comino) и Джанкарло Граси (Gian Carlo Grassi). По онова време това е най-трудният леден тур в масива на Монблан. По-късните повторения установиха оценката му на ниво V/ 6. Бату и Доде се натъкнаха на ледени трудности до 5+ и (на места) на микстово катерене с модернистичен характер.
20 август 1978 г. – Джани Комино на второто стъпало на Хиперкулоара, сниман от Джанкарло Граси; и двамата използват сечива с прави дръжки и стандартни човки
През октомври младият (21 г.) шотландец Ели Суинтин (Ally Swintin) направи рядко повторение по източното ребро на Гранд Жорас, по маршрута* на Джусто Джервазути** (Giusto Gervasutti) и Джузепе Галярдоне*** (Giuseppe Gargliardone) – 750 м, ED2, VI, A2. Понастоящем оценката му е 5c/ 6a, с две въжета 6b и едно A1. Суинтин го изкатери в свръзка с испанеца Оскар Лопес (Oscar Lopez).
Двамата започнаха изкачването през нощта и бяха под същинските трудности около 07.00 часа сутринта. Всичко вървеше нормално до “клиновото” въже А1, което беше преминато от двамата по грешен вариант. Според описанията веднага след него следва въже 6b, но пред тях се появи леден терен. Затова двамата решиха да го заобиколят с траверс отдясно. На един от надвесените участъци Суинтин трябваше да използва стълби. Движещият се като втори Лопес имаше падане, при което увисна в бездната без контакт със стената. Висейки, той установи, че прусиците му (помощните въжета) са прекалено дебели за придвижване нагоре по въжето. В крайна сметка Суинтин се отвърза от едното въже и по него пусна самохват на партньора си, който благодарение на него можа да се измъкне от крайно трудната и неприятна ситуация. Нагоре катеренето бе по микстов терен. Двамата стигнаха до върха около полунощ.
-------------------------
*Прокаран през 1942 г. (бел. П. А.).
**Джусто Джервазути (Giusto Gervasutti), знаменит италиански алпинист, роден на 17 април 1909 г. в Червиняно дел Фриули, загинал при изкачване на Монблан дю Такюл на 16 септември 1946 г. (бел. П. А.).
***Джузепе Галярдоне (Giuseppe Gargliardone), една от легендите на предвоенния италиански алпинизъм, загинал на Егюий Ноар дьо Пьотере на 6 юли 1947 г. (бел. П. А.).
Добави коментар