От 15 до 19 януари 2011 г. Васил Ахчийски, Стоян Тодоров и Людмил Венев направиха изкачване* на Супердиретисимата на Огледалата, Централната стена на Враца. Първото изкачване е дело на Тервел Керелов и Борис Борисов през месец октомври на далечната 1973 г.

Тръгнахме в събота сутринта, изнесохме целия багаж в раници до под стената. Изкачването започна същия ден по обяд. Изкатерихме се до края на иглата първия ден на три въжета. Вечерта се настанихме в лагера (сн.1) след като бяхме извлачили багажа догоре.

Сн. 1: Люси и Стоян в лагера на Първа игла
Сн.1: Люси и Стоян в лагера на Първа игла.

Втори ден /неделя/ Мулето води 4-то въже, сн. 2, (първо след Иглата), в средата на което има издълбана с 10 мм бургия дупка за преминаване. Площадските съвпадат с рапелния път на Супердиретисимата.

Сн. 2: Стоян Мулето води 4-о въже.
Сн. 2: Стоян Мулето води 4-о въже

В същия ден Васко извежда 5-о въже, (сн. 3). Петото въже започва с пасаж от поредица рол-плъгови клинове с неясна категория. Рол-плъзите са в лошо състояние и не са забити до край. Първата надеждна осигуровка е високо над площадката, към 12-я метър. В същия ден фиксирахме статични въжета по 4-о и 5-о въже и си слязохме в лагера на първа игла (Огледалата).

Сн. 3: Васко води 5-о въже

На третия ден със свежи сили Мулето води 6-о въже (сн. 4), (пасажно, приблизително А2+). Въжето е дълго около 30 м. На приблизително 20-я метър Стоян заби болт. От него се виждат рапелните клинове и се преминава през една ужасна кънтяща люспа от лявата страна на болта. Не може да се избегне.

Сн. 4: Мулето по пасажното (6-о) въже
Сн. 4: Мулето по пасажното (6-о) въже

Към 16:00 ч. следобед Васко започва да води 7-мо въже (сн. 5). Стига до малко над средата на въжето и понеже започва да се стъмва, го спускат надолу. Пасажът на 7-мо въже е веднага след площадката. Приблизителна категория А2. Вечерта слязохме до Лагера на Иглата.

Сн. 5: Васко по пасажа на 7-о въже
Сн. 5: Васко по пасажа на 7-о въже

На четвъртия ден храната и кафенцето свършиха и започнахме щурма нагоре по статиците и тримата. До към обяд Васко изведе последното (8-мо въже) и заби рол-плъгов клин в края на въжето. След въпросния рол-плъг има един клиник, след който има голяма лабилна люспа с клин за преминаване. Тя не може да се избегне или заобиколи. Маршрутът навлиза в пасажи за свободно преминаване /4-та категория/ и така свършва горе.

Сн. 6: Стоян и Люси по 8-о въже. В дъното се вижда лагера на Първа игла
Сн. 6: Стоян и Люси по 8-о въже. В дъното се вижда лагера на Първа игла

Излязохме и тримата горе по ронливи пасажи и достигнахме до болтовете на рапелния път (сн. 7). Същия ден събрахме лагера и напуснахме стената.

Сн. 7: На върха – Люси, Васко и Стоян
Сн. 7: На върха – Люси, Васко и Стоян.

Технически подробности за изкачването
Маршрут: Супердиретисима (Второ изкачване), (320 м), Централна стена, Масив Огледалата, Враца
Категория (приблизителна): 5+, А2+
Дати: 15.01 /събота/ - 19.01 /вторник/ – доизкатерване и слизане/ 2011 година
Състав: Людмил Венев – Люската, Стоян Тодоров – Мулето, Васил Ахчийски – Васко.

Васил Ахчийски

----
* Второто изкачване на тур "Супердиритисима" на Враца е направено през 1983 г. от Михаил Кръстев - Дон Микеле, Николай Проев - Пройката и Николай Попов - Гида. Те обещаха да напишат кратък материал за сайта тяхното изкачване.