3012.2010
След като преди няколко месеца Никола Тондини (Nicola Tondini) и Инго Ирсара (Ingo Irsara) прокараха тура “Menhir” по западната стена на Сасо делла Кроче (Sasso della Croce или Sass dla Crusc), двамата записаха нова премиера на същото място.
Връщането им долината Бадия (Badia) завърши с появата на линията “Quo Vadis”.

Сасо дела Кроче с “Quo Vadis”
Снимка: Никола Тондини
Photo: Nicola Tondini
Маршрутът преодолява долната част на стената от жълт варовик и заобикаля отляво голям надвес, ограничен отдясно от ясно изразено ребро. След това върви между туровете “Mutschlechner-Grossrubatscher Memorial Route” [на Кристоф Хайнц (Christoph Hainz) и Андреа Обербахер (Andrea Oberbacher) от 1991/ 1994)] и “Jugendliebe” [на Отмар Цингерле (Othmar Zingerle) и Михи Андресла (Michi Andresla) от 1992 г.].
“Quo Vadis” преминава на достатъчно разстояние между двата, за да бъде напълно самостоятелна линия.
Италианците прокараха 470-метровия маршрут за осем дни (в четири сесии от юли до края на октомври т. г.). По време на катеренето се стараеха да използват колкото се може по-малко спитове и колкото се може повече собствени осигуровки. От 14-те въже с оценка 7a-, 7b+, по 11 осигуровките са на клинове и само на три – на спитове. На две от трите ключови дължини (7b/ 7b+) въобще не бяха употребени спитове. В крайна сметка по маршрута има 7 спита, а на площадките за осигуряване – 8.

Никола Тондини на “Quo Vadis”
Снимка: Паола Финали
Photo: Paola Finali
Към момента Тондини и Ирсара не са уточнили окончателно оценката, но според тях тя е някъде между 7b/ 7b+ obl. и 8a и 8a+ max. За съжаление, не всички въжета бяха преминати без изкуствени опорни точки, така че линията очаква първо изкатерване в стил RP, което вероятно ще настъпи през следващия сезон. Тогава ще се знае и крайната оценка на целия маршрут и на отделните въжета.
Връщането им долината Бадия (Badia) завърши с появата на линията “Quo Vadis”.

Сасо дела Кроче с “Quo Vadis”
Снимка: Никола Тондини
Photo: Nicola Tondini
Маршрутът преодолява долната част на стената от жълт варовик и заобикаля отляво голям надвес, ограничен отдясно от ясно изразено ребро. След това върви между туровете “Mutschlechner-Grossrubatscher Memorial Route” [на Кристоф Хайнц (Christoph Hainz) и Андреа Обербахер (Andrea Oberbacher) от 1991/ 1994)] и “Jugendliebe” [на Отмар Цингерле (Othmar Zingerle) и Михи Андресла (Michi Andresla) от 1992 г.].
“Quo Vadis” преминава на достатъчно разстояние между двата, за да бъде напълно самостоятелна линия.
Италианците прокараха 470-метровия маршрут за осем дни (в четири сесии от юли до края на октомври т. г.). По време на катеренето се стараеха да използват колкото се може по-малко спитове и колкото се може повече собствени осигуровки. От 14-те въже с оценка 7a-, 7b+, по 11 осигуровките са на клинове и само на три – на спитове. На две от трите ключови дължини (7b/ 7b+) въобще не бяха употребени спитове. В крайна сметка по маршрута има 7 спита, а на площадките за осигуряване – 8.

Никола Тондини на “Quo Vadis”
Снимка: Паола Финали
Photo: Paola Finali
Към момента Тондини и Ирсара не са уточнили окончателно оценката, но според тях тя е някъде между 7b/ 7b+ obl. и 8a и 8a+ max. За съжаление, не всички въжета бяха преминати без изкуствени опорни точки, така че линията очаква първо изкатерване в стил RP, което вероятно ще настъпи през следващия сезон. Тогава ще се знае и крайната оценка на целия маршрут и на отделните въжета.
Добави коментар