1912.2010
Британците Джон Грифит (Jon Griffith) и Уил Сим (Will Sim) изкатериха източната стена на Серо Пиерджорджо (Cerro Piergiorgio, 2719 м) в Патагония по маршрута “East Face Route” (A1, шотландска “седмица” - Scottish grade 7).
По всяка вероятност това е второ изкачване по този маршрут и първо в алпийски стил (авторите на първото използваха парапети). То отне на Джон и Уил един ден, в който влизат 6,5 часа подход до основата на стената в пресен сняг до пояс.
Серо Пиерджорджо с “East Face Route”
Снимка: Джон Грифит
Photo: Jon Griffith
По време на своето пребиваване в Патагония Джон и Уил най-напред преминаха (същия ден, както Колин Хейли) тура “Exocet” на Серо Щандхардт (Cerro Standhardt). Следващата им цел бе “Supercanaletta” на Фицрой (Fitz Roy), но когато се оказа, че тя е неосъществима, задействаха “План Б” – Серо Пиерджорджо. Двамата не знаеха нищо нито за върха, нито за маршрута – освен, че има (вероятно) само едно изкачване и че по него има едно въже A1.
Началото на въжето A1
Снимка: Джон Грифит
Photo: Jon Griffith
Пръхкавият, пресен сняг на похода не вещаеше добър край на начинанието, но след прекрачването на бергшрунда (первазната пукнатина) условията станаха значително по-добри, а теренът над нея изглеждаше наистина впечатляващо.
Второто въже бе това, което се преминава с изкуствени опорни точки. Това бяха две тесни пукнатини в монолитния гранит. Уил и Джон се справиха с тях много бързо. Третото въже бе ключовото по целия маршрут и предложи катерене по скална камина, покрита с ледена “глазура”. Именно това място бе оценено от британците като “шотландска седмица”.
Връщането от върха бе в условията на влошаващо се време. По някакво чудо непрекъснато подхващаното от вихрите въже нито веднъж не се заклини някъде и двамата благополучно слязоха в подножието.
По всяка вероятност това е второ изкачване по този маршрут и първо в алпийски стил (авторите на първото използваха парапети). То отне на Джон и Уил един ден, в който влизат 6,5 часа подход до основата на стената в пресен сняг до пояс.
Серо Пиерджорджо с “East Face Route”
Снимка: Джон Грифит
Photo: Jon Griffith
По време на своето пребиваване в Патагония Джон и Уил най-напред преминаха (същия ден, както Колин Хейли) тура “Exocet” на Серо Щандхардт (Cerro Standhardt). Следващата им цел бе “Supercanaletta” на Фицрой (Fitz Roy), но когато се оказа, че тя е неосъществима, задействаха “План Б” – Серо Пиерджорджо. Двамата не знаеха нищо нито за върха, нито за маршрута – освен, че има (вероятно) само едно изкачване и че по него има едно въже A1.
Началото на въжето A1
Снимка: Джон Грифит
Photo: Jon Griffith
Пръхкавият, пресен сняг на похода не вещаеше добър край на начинанието, но след прекрачването на бергшрунда (первазната пукнатина) условията станаха значително по-добри, а теренът над нея изглеждаше наистина впечатляващо.
Второто въже бе това, което се преминава с изкуствени опорни точки. Това бяха две тесни пукнатини в монолитния гранит. Уил и Джон се справиха с тях много бързо. Третото въже бе ключовото по целия маршрут и предложи катерене по скална камина, покрита с ледена “глазура”. Именно това място бе оценено от британците като “шотландска седмица”.
Връщането от върха бе в условията на влошаващо се време. По някакво чудо непрекъснато подхващаното от вихрите въже нито веднъж не се заклини някъде и двамата благополучно слязоха в подножието.
Добави коментар