Почти всяко поколение в алпинизма е обсъждало разпалено позволените и непозволените начини за катерене. Днешните дискусии, особено в средите на спортните катерачи, понякога са неразбираеми не само за лаиците, но и за представителите на другите дисциплини в алпинизма.

Във времената, когато младите хора спорят колко дявола могат да се съберат върху върха на една скална игла, си струва да припомним, че в зората на алпинизма са били коментирани съществени и важни (за това време) въпроси, като например дали е позволено да се използва въже.

Последователен привърженик на кредото "Нито въже, нито клинове" бил дребничкият, слаб евреин от Мюнхен Паул Пройс. Роден е преди 117 години (през 1886-а). Майка му била френска еврейка, баща му - австриец. От момента, в който навършил 17 години, се занимавал с катерене почти непрекъснато. Въпреки това намерил достатъчно време, за да завърши следването си и да стане обещаващ изследовател на алпийската флора. Дори подготвял докторат в тази област и пред него се откривала кариера на университетски преподавател. Паул не се отказвал от събирането на образци за своя хербарий. Но главна цел на неговото пребиваване в планините били самотните изкачвания. По онова време епизодичните занимания с наука - изнасянето на лекции, публикуването на статии в природонаучните списания - давало възможност за скромно съществувание на младия човек. Той не трябвало да се грижи за семейство, а собствените му потребности били спартански.

Паул прекарвал цели месеци в примитивни хижи или в палатка, опъната някъде сред планинската пустош на алпийските долини, откъдето започвали соловите му изкачвания. Негова любима планина били Доломитите и варовиковите масиви на Австрийските Алпи. Действал, при това с голям успех, и в района на Монблан.

Не напускал планините и през зимата. Правел дълги, многодневни походи със ски, изкачвайки често Гросглокнер. В този смисъл може да бъде признат за един от пионерите на ски-алпинизма.

В любовта му към самотните пътешествия из планините, към соловите изкачвания и ски-преходи откриваме доказателство за изследователската, но и за съзерцателната природа на Паул Пройс. Катеренето било неговата стихия, но не понасял разглеждането му като "покоряване" на планините на всяка цена. За него то било начин да общува с природата.

От своя възглед за природата извеждал принципите на истинското джентълменско катерене и отношение към планината. Принципи, които са толкова екстремални, че ако някога биха били възприети от повечето алпинисти, биха имали фатално влияние върху развитието на този спорт. Достатъчно е да споменем мнението на Пройс, че маршрутът е прокаран fair, само ако алпинистът го е преминал соло без въже и е слязъл по него по същия начин. Пройс си давал ясна сметка, че шансовете предлаганата от него алпийската етика да бъде възприета от останалите, са минимални. Тя била в пълно противоречие със зараждащата се тенденция да се използват все повече различни технически нововъведения - двойното въже, клиновете.

Клиновете били "изобретени" от друг австриец - Ханс Фихтел (1883-1925), който по този начин имал решителен принос за повишаване на сигурността при катерене. На Фихтел дължим първите осигуровки. Неговите клинове били забивани сравнително нарядко и не били използвани като изкуствени опорни точки според днешното разбиране на този термин. Но и в този си вид за Пройс те били недопустимо отстъпление от духа на истинската рицарска битка с планината и със собствената слабост. С насмешка се отнасял и към спускането по въже, от което се ползвал друг голям алпинист от това време - немецът Ханс Дюлфер (1892-1915).

... Разказват, че когато Пройс преминал своя най-знаменит тур - на Campanille Basso в Доломитите, под стената намерил сестра си в обятията на един млад човек. Влюбената двойка не очаквала, че Паул може да се появи откъм отвесната стена, по която тръгнал два часа преди това без никакъв инвентар. По свой навик той се спуснал по пътя на изкачването, осъществено без никаква осигуровка, като предизвикал невероятен конфуз у сестра си и нейния приятел... Турът е дълъг 120 метра и е от днешната V категория.

В някои случаи Паул се връзвал със своите партньори. Но смятал това за твърде опасно, след като по неговия маршрут на Campanille Bassо загиват приятелите му Джорджо Бианчи и Пино Прати, които били вързани с въже. И двамата паднали, след като Бианчи изгубил равновесие при забиването на клин.

Пройс заявил, че трагедията на италианците е най-доброто доказателство, че използването на въже и клинове само увеличава рисковете при катерене! Когато тръгвал да се катери с партньор, въжето не винаги служело за същинско осигуряване. Така било при изкачването на Пройс с италианеца Джовани Батиста Пиац (познат повече като Тита Пиац, 1879-1948). При опита за преминаване по Schusselkarspitze Тита го придърпвал назад с въжето, като го възпирал да премине опасен надвес, без да забие клин. Не е трудно да се предвиди какво би станало, ако Пройс би паднал. Между другото Пиац направил опит да премине същото препятствие с помощта на клинове, но не успял. Въпреки своите принципи Пройс трябвало да се спусне по въжето заедно с партньора си до основата на стената. Двамата имали намерение да повторят опита си, но стената била премината премиерно от Ханс Фихтел и друг знаменит алпинист от онова време - Ото Херцог.

В този случай Пройс загубва битката с планината, но през своята десетгодишна кариера изкачва 1200 маршрута, по-голяма част от които соло! Към най-големите му постижения можем да отнесем премиерите по източната стена на Campanille Basso, камините на негово име по Cima Picolla, югозападната стена на Grohmannspitze, южното ребро на Aiguille Blanche de Peuterey. В района на Монблан преодолява реброто Innominata по южната стена на най-високия връх в Европа, западното ребро на Aiguille Rouge du Triolet, западното ребро на Pointe des Papillon. Без никаква осигуровка стига до върха на Aiguille Noire de Peuterey.
Паул Пройс - самотният защитник на идеята за чиста борба с планините - със всяко свое действие доказвал, че не проповядва празни теории, а живее в съответствие с казаното. Малко са хората от онова време, които получавали признание от Пройс. Знаменитият Ханс Дюлфер, смятан за един от родоначалниците на класическото скално катерене, бил измежду главните идейни противници на Пройс, когото вече наричали "Самотника от Мюнхен". Дейността му според критериите на Пройс била компрометирана от използването на технически средства. Та Дюлфер - Боже! - забивал клинове и използвал въже за рапели.

Човекът, от когото Пройс истински се възхищавал, бил Херман фон Барт (1845-1876), най-близкият му духовно изследовател на девствените планини. Фон Барт, баварски аристократ, алпинист, геолог и търсач на самотни приключения из варовиковите масиви на Северните Алпи (Karwendel, Wettersteingebirge, околностите на Berchtesgaden), преодолявал най-опасните била и стени на тогава девствените алпийски върхове (по всяка вероятност той е автор на първото изкачване на Елени връх в Рила - бел. П. А.). Когато приключенията в Алпите започнали да му доскучават, заминал да прави открития в Африка. Там се разболял от непозната тропическа болест. След като установил, че няма шансове за излекуване, той се разделил с живота някъде в джунглите на Ангола след изстрел в главата...

Пройс имал в палатката си в една от долините на Dachstein през есента на 1913 г. статия за живота на фон Барт...

Никой не вижда, нито чува, когато на 3 октомври същата година 27-годишният ботаник от Мюнхен и скитник из планините Паул Пройс пада от стената на Manndlkogel. Намират го засипан от сняг след две седмици. Погребан е в гробището в Altausee.

Две години по-късно в околностите на Арас, Южна Франция, покосен от картечен огън, пада 23-годишният пехотинец от армията на кайзера Ханс Дюлфер. С Първата световна война XIX век окончателно приключва. Започва отблъскващата и прозаична съвременност. В миналото остава най-героичната и най-романтичната епоха в историята на алпинизма.

Петър Атанасов
(Статията е публикувана в брой 3/ 2001 г. на списание "На ръба")