Както винаги досега, работата на авторите на филми от конкурсната програма – режисьори, оператори, ловци на приключения, ще бъде оценявана от авторитетно международно жури.

В него влизат:
Майкъл Браун (САЩ, председател) – режисьор и оператор, който не само е бил четири пъти на Еверест, но е заснел едни от най-добрите кадри въобще на 8848 м. В един от случаите – за впечатляващия филм “По далеч отколкото виждат очите”, чийто герой е Ерик Уихенмайър, първи сляп алпинист, стъпил на Третия полюс. Във втория (през 2007 г.) – за филма във формат 3D IMAX “Завръщане на Еверест”, на знаменитата калифорнийска студия “MacGillivray Freeman Films”, на който е и съ-режисьор.
Майкъл Браун е участвал и е филмирал спусканията с каяци по едни от най-дивите реки в Бутан и Чили. Има изкачвания на всички континенти.
През 1992 г. създава киностудията “Serac Adventure Films”, но продължава да работи и за “MacGillivray Freeman Films”, за която снима спечелилия многобройни отличия филм за триизмерно кино (IMAX) “Алпите – гиганти на природата”. Носител е на награди от 40 международни фестивала на планинарското и документалното кино. Но както сам отбелязва, не прави филми в преследване на отличия, а за да открива нови територии.

Майкъл е желан партньор в реализация на проекти на “National Geographic Television”, NBC, CBS, ABC, ESPN, OLN, BBC, “Rush HD” и “Discovery Channel”.
В България е добре познат с филмите си “Три върха за три седмици – на хората от Африка” (САЩ, 2007, 52’), “По-далеко отколкото виждат очите” (САЩ, 2003, 52’), “Планини без ограничения” (САЩ, 2006, САЩ, 25’), “Светлината на Хималаите” (Непал/ САЩ, 2006, 64’) и “Вечният възел” (САЩ, 2007, 52’), които се отличават с великолепна операторска и режисьорска работа, но и с много силни хуманистични послания. Майкъл Браун е от първите сред прочутите филмови реализатори, които повярваха в българския фестивал на планинарския филм. Участвайки неизменно в него през последните години, има огромна роля за днешния му авторитет и популярност.

През миналата година бе ръководител на първия в историята на българското кино workshop снимане в екстремни условия и реализация на готовия продукт.

Иглика Трифонова (България) – кино- и театрален режисьор, преподавател в НАТФИЗ. През 1982 г. завършва Кино- и телевизионна режисура във ВИТИЗ (днешния НАТФИЗ) и започва кариерата си като режисьор на документални филми. От този период са: “Лето господне 1990” (1990), удостоен с първа награда от фестивала „При футура“ в Берлин, “Възможни разстояния” (1992), с награда от Фестивала на документалното кино в Молдова, “Разкази за убийства” (1993), “Портрет на една актриса” (1994), “По пътя” (1995). Работи и като асистент на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов. През 2001 г. дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на филма “Писмо до Америка” – номиниран за 73-тите Годишни награди на Американската филмова академия, най-гледания български филм. През 2003 г. режисира в Сатиричния театър пиесата “Фенове”, написана от Елин Рахнев специално за съпруга й Христо Гърбов и Валентин Танев. Филмът й от 2006 г. – “Разследване”, получава Специалната награда на журито от Фестивала “Златната роза” във Варна, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (на Красимир Доков) и наградата за операторско майсторство (на Рали Ралчев).

Алесандро Андерлони (Италия) – спелеолог, режисьор, оператор, композитор, директор на Международния филмов фестивал в Лесиния.

Жил Шапа (Франция) – режисьор, носител на Гран При (заедно Рафаел Ласаблие) от Банскофилмфест’ 2009 за филмовия портрет на Патрик Беро. Автор на филми за Жан-Марк Буавен (“Екстремно ваш: Жан-Марк Буавен”, 2006) и Лионел Тере (“Портрет на Лионел Тере”, 2008), показвани по време на предишни издания на Банскофилмфест.

Иван Попйорданов (България) – директор на Сатиричния театър в София. През 1962 г. завършва специалността “Филмова и телевизионна техника” в Прага. През 1963-та започва работа в изграждащия се тогава Киноцентър, чийто директор е от 1972 до 1979 г. Под негово ръководство са реализирани около 150 филма. От 1984-та е директор на Българския културен център в Прага. Работи във филмопроизводствената студия на БНТ и от 1990-та е неин заместник-генерален директор. През 1997 г. за кратко е заместник-министър на културата. През януари 1998-ма печели конкурса за генерален директор на БНТ. Продължава планинарските традиции на семейството си. Има изкачване на Елбрус в Кавказ. Автор на биографичната книга "Кадър по кадър".

Радослав Спасов (България) – кинооператор и режисьор. Ученик и асистент на Димо Коларов. Завършва операторско майсторство в Държавния институт по киноизкуство (ВГИК) - Москва. Работи с най-големите български режисьори: Георги Дюлгеров (“Изпит”, “И дойде денят”, “Авантаж”, “Мера според мера”); Едуард Захариев (“Мъжки времена”); Рангел Вълчанов (“Лачените обувки на незнайния воин”, “Последни желания”, “А сега накъде?”, “Закъде пътувате?”); Георги Стоянов (“Пантелей”), Иван Андонов, Киран Коларов (“Служебно положение ординарец”), Людмил Стайков (“Време разделно”).
През 1993 г. дебютира като режисьор с филма “Сирна неделя”. Режисьор е и на “Откраднати очи”, за който през 2005 г. получава Наградата на публиката в официалната конкурсна програма на Международния кинофестивал в Палич” (Сърбия и Черна гора). През март 2009 г. филмът му с Георги Дюлгеров “Козелът” спечели Награда на публиката “Златната ябълка” на София филмфест.

Владимир Колчагов (България) – общественик, председател на Общинския съвет в Банско.