"Меча вода" 8b+

Съвсем закономерно Сините стеги край Враца започва да се оформя като обект с много тежки маршрути. Обработван от вятъра, водата и слънцето със стотици хиляди години, релефът на скалата е изключително изчистен, а маршрутите са поредното доказателство колко велика е природата.

За много кратък срок група ентусиасти разработиха скалите, като оставиха зад гърба си редица проекти, някой от които над 8b.

Една от тези линии е "Меча вода". Петнадесет метровата резачка е в много лек надвес с три ясно изразени пасажа - един в началото, един в средата и един в края. Общо взето всичко си е пасаж. Първите ми опити бяха безнадеждни. Буквално се свличах на пасажите, а на всичко от горе на третия пасаж примката ми стоеше в краката, а за да включа следващата трябваше да го мина. Сигурно прелетях над 10 пъти долната част докато го направя. От начало се ядосвах на себе си, че съм го наковал така, но в крайна сметка това си стана чара на маршрута:))))

Втората ми сесия беше малко по оптимистична, но втория пасаж си остана проект. От много малко странично ръбче за лява ръка се стъпва високо и се гони дендритеста и много обла хватка за дясна. След това се стъпва високо с ляв крак на мазна стъпка, и на изпадане трябва да се хване с лява ръка перваз за два пръста на първа фаланга. Хватките са толкова прецизни, че и най-малкото потрепване те изкарва от равновесие и падаш.

Третата сесия бях с Кайцата, който даде няколко идеи и нещата станаха много по реални. Друг голям плюс бяха по-ниските температури. Триенето беше перфектно и по време на накачането на маршрута усетих разликата с предишните дни. Чувствах се толкова стабилен, че бях сигурен, че ще го мина. Уви! Паднах около 5 пъти на втория пасаж. Падах с толкова много сила, че буквално само си изтеглях въжето и тръгвах пак. Тръгнах си почервенял от яд, с дупки на пръстите и разбита психика:))) Все пак знаех, че всичко това не е било напразно, защото бях оптимизирал всяко едно движение, всяка една стъпка, всеки един детайл. Бях сигурен, че ако направя вторият пасаж, нагоре нямаше да падна.

Няколко дни по-късно бях там, а жегата беше непоносима. Реших, че няма смисъл да се напъвам. Пробвах "Елтън Джон" 8а+, но също без някакви надежди за минаване. От жегата всички хватки се пързаляха. . . мазняна от всякъде. . . Единствения шанс за готино катерене, без мазни хватки беше след 20ч (евентуално).

Момента, в който се разхлади веднага направих опит по "Елтън Джон". Триенето беше доста по добро и го изкатерих. Веднага след него тръгнах по "Меча Вода", но отново като предните пъти беше на косъм да стане. Започнало беше да се смрачава и имах време най-много за един опит. За мое щастие този път овладях хватката, макар и доста на границата. Следващите няколко движения не са толкова трудни и на отделно съм ги правил без никакви проблеми, но сега беше различно. Може би от страх да не падна катерих доста напрегнато, а последния пасаж стана много на границата, а веднага след него се появи и някакъв психологически пасаж през една стъпка на триене, където можеш да паднеш без никакви проблеми.

Чувството е уникално, когато не само наковеш нещо трудно, но и го изкатериш първи. Благодарности на хората, които ме осигуряваха и надъхваха - Рус, Иветката, Алекс, Кайцата и Кирцата.

Бойко Лалов

Към блога на Бойко