Маршрутът “Arch Wall” по Стената на тролите (Trollveggen) в Норвегия е един от митовете на европейския алпинизъм. Изкатерването във всякакъв стил се смята за успех, а без изкуствени опорни точки изглеждаше невъзможно.


Маршрутът е много дълъг, осигуровката – много слаба, а стената е почти непрекъснато мокра.

Но класическото изкачване по “Arch Wall” стана факт, благодарение на младия норвежки катерач Синдре Сатер (Sindre Sather) и на неговия баща Оле Йохан Сатер (Ole Johan Sather).

Успехът на Синдре не изненада никого в Норвегия, макар че извън пределите й името му е слабо познато. Той има няколко изкатервания без изкуствени опорни точки по Стената на тролите – напр. Френския (French Route) и Норвежкия (Norwegian Route) маршрут. Без съмнение нивото на проходимост на младия норвежец – 8c+ RP и 8b OS, е било най-важното условие за успеха. Плюс здравата психика, разбира се. Засега Синдре говори малко за преодолените трудности, но вероятно те не са били никак малко.

Линията “Arch Wall” (VI, 5.11-, A4+, 1100 м) бе прокарана през 1972 г. от Ед Дръмънд (Ed Drummond) и Хю Дръмънд (Hugh Drummond), а първото зимно изкачване бе дело на поляците Януш Голомб (Janusz Gołąb), Яцек Флудер (Jacek Fluder) и Станислав Пиецух (Stanisław Piecuch) през 1994 г. Към момента на прокарването й тя бе един от най-трудните в света big wall маршрути, с пасажи до A4+.


Стената на тролите или Тролвеген с маршрутите по нея
Крис Крегс/ Chris Craggs

Един от характерните проблеми, свидетелстващ за сериозността на тура, са възможностите за осигуряване. 15-метровите излизания над последния междинен пункт под формата на birdbeak или друго, едва влязло в мократа скала клинче, са нещо обикновено за “Arch Wall”.


Щастливият Синдре Сатер – след изкачването по “Arch Wall”
Снимка/ photo: от архива на Синдре Сатер/ Sindre Sather