1406.2010
В началото на май в района на ледника Рут в Аляска Джон Фри (John Frieh) и Дилън Джонсън (Dylan Johnson) прокараха нов вариант в масива на Маунт Бредли (Mt. Bradley, 2774 м).
В началото свръзката тръгна по Източното ребро (5.10, 70 градуса, 1400 м), преминато за първи път през 1976 г. като чисто скален маршрут. Но част от плочите в долната част този път бяха покрити с пресен, несвързан с повърхността сняг, който направи изкачването невъзможно. Решени да продължат нагоре, двамата американци избягаха по лесен терен наляво и се включиха в линията “Season of the Sun” (V WI4R M6R, 1350 м), дело на японци от групата “Giri-Giri Boys”.
По “Season of the Sun” Фри и Джонсън намериха сравнително добри условия за катерене под формата на фирн и тънък, но държащ добре осигуровки лед. По такъв терен стигнаха до ключовото място – пукнатина offwidth (M6). След поредното ледено въже маршрутът им навлезе в централния кулоар, който върви косо надясно. По него американците решиха да стигнат до Източното ребро.
Новият вариант представлява вертикални 150 м (два поредни трудни въжета M5/ 6 и снежни полета) по девствен терен между “Season of the Sun” и Източното ребро. След стигането до Реброто американците продължиха по него до върха, въпреки приличащия на захар сняг и многобройните козирки накрая. След 12 часа непрекъснато катерене бяха на най-високата точка на Маунт Бредли.
Според Фри и Джонсън техническите трудности по новия терен са по-високи от тези с категория M6 по “Season of the Sun”.
След ден почивка, на 4 май т. г., двамата изкатериха също смятания за класика в района тур “Ham and Eggs” (V 5.9 AI4, 870 м) по “Зъба на лоса” (The Mooses Tooth).

Маунт Бредли от югоизток, с червена линия е означена долната част на маршрута “Season of the Sun”, със синята – горната част на Източното ребро, с жълтата – новият вариант на американците, които свързва двата тура
Снимка: Джон Фри
Photo: John Frieh
В началото свръзката тръгна по Източното ребро (5.10, 70 градуса, 1400 м), преминато за първи път през 1976 г. като чисто скален маршрут. Но част от плочите в долната част този път бяха покрити с пресен, несвързан с повърхността сняг, който направи изкачването невъзможно. Решени да продължат нагоре, двамата американци избягаха по лесен терен наляво и се включиха в линията “Season of the Sun” (V WI4R M6R, 1350 м), дело на японци от групата “Giri-Giri Boys”.
По “Season of the Sun” Фри и Джонсън намериха сравнително добри условия за катерене под формата на фирн и тънък, но държащ добре осигуровки лед. По такъв терен стигнаха до ключовото място – пукнатина offwidth (M6). След поредното ледено въже маршрутът им навлезе в централния кулоар, който върви косо надясно. По него американците решиха да стигнат до Източното ребро.
Новият вариант представлява вертикални 150 м (два поредни трудни въжета M5/ 6 и снежни полета) по девствен терен между “Season of the Sun” и Източното ребро. След стигането до Реброто американците продължиха по него до върха, въпреки приличащия на захар сняг и многобройните козирки накрая. След 12 часа непрекъснато катерене бяха на най-високата точка на Маунт Бредли.
Според Фри и Джонсън техническите трудности по новия терен са по-високи от тези с категория M6 по “Season of the Sun”.
След ден почивка, на 4 май т. г., двамата изкатериха също смятания за класика в района тур “Ham and Eggs” (V 5.9 AI4, 870 м) по “Зъба на лоса” (The Mooses Tooth).

Маунт Бредли от югоизток, с червена линия е означена долната част на маршрута “Season of the Sun”, със синята – горната част на Източното ребро, с жълтата – новият вариант на американците, които свързва двата тура
Снимка: Джон Фри
Photo: John Frieh
Добави коментар