Ужасното време в Патагония през последното лято (което отговаря на зимата на 2009/ 2010 г. в Северното полукълбо) накара много свръзки да променят първоначалните си планове за прокарване на премиерни маршрути.


Но бяха записани бяха няколко интересни повторения и солови изкатервания. По-долу ви предлагаме хронология на събитията през последното патагонско лято.

Декември 2009 г.

Още преди Нова година Ориол Баро (Oriol Baro, Испания) и Паула Алегре (Paula Alegre, Аржентина) преминаха няколко рядко повтаряни линии в масива на Фицрой. На 2 декември изкачиха тура на Карингтън-Раус (Carrington-Rouse, V 5.10c 65°, 800 м, 1977 г.) по западната стена на Агуя Поансено (Aguja Poincenot, 3036 м), а няколко дни след това – и Френското (Северозападното ребро) на Фицрой (French Northwest Ridge, ED-: 5.9 A2, 1600 м, 1979 г.).

Също в началото на декември аржентинската свръзка Нико Бенедети (Nico Benedetti) и Естебан Дегрегори (Esteban Degregori) прокара нов вариант (шест въжета) на тура “Fonrouge-Rosasco” (V, 1200 м) по южната стена на Поансено.

В края на декември швейцарците Роже Шали (Roger Schali) и Симон Гийтл (Simon Gietl) записаха премиера по “Fuhl Dich Stark Aber Nicht Unsterblich” (M5 6c [5.11b] A3+, 600 м) по източната стена на Поансено. Катеренето им отне четири дни в тежки зимни условия. Двамата преминаха също маршрута на Уилънз-Кокрейн (Whillans-Cochrane Route, TD: 5.9 60°, 650 м) на Поансено и Калифорнийския тур (“Californian Route”, TD+: 5.11 55°, 650 м) на Фицрой.

Януари-февруари 2010 г.
На 25 януари 2010 г. Йън Никълсън (Ian Nicholson) и Греъм Цимърмън (Graham Zimmerman) прокараха “The Slash” (IV+ 5.10b A2, 10 въжета, 360 м) и това е едва вторият маршрут на Лос Гемелос (Los Gemelos) в масива на Кулите Пайне (Torres Del Paine).

На границата на януари и февруари американците Джим Донини (Jim Donini), Джейк Мориц (Jake Moritz), Джей Смит (Jay Smith) и Джим Търнър (Jim Turner) преминаха премиерно три технични маршрута на Пирамидата (La Pyramide). Приличащият на американската Дяволска кула (Devil' s Tower) връх се намира близо до езерото Хенерал Карера* (Lago General Carrera). Между тях е “Blown Away” (III 5.11+).

В началото на февруари Райън Хютър (Ryan Huetter) и бразилецът Вагнер Машадо (Wagner Machado) се насочиха към района Ел Кахон де лос Ареналес (El Cajon de los Arenales)**, където – след изкачването на няколко съществуващи тура – прокараха едва втори маршрут на Ел Маринеро (El Marinero). Той бе наречен “El Regalo de Poseidon” (5.11b, 7 въжета, 300 м).


Катерене по нетипичните формации на “El Regalo de Posejdon”
Снимка/ photo: ryanhuetter.blogspot.com


След връщането си в подножието на Серо Торе (Torre Valley) в средата на февруари Хютър обедини усилията си с двойката Уит Магроу (Whit Magro) и Джош Уортън (Josh Wharton). Тримата направиха четвърто изкачване по “Blood on the Tracks” (V 5.12), на северната стена на Агуя Рафаел Хуарес (Aguja Rafael Juarez, 2482 м). На 20 февруари т. г. същият екип опита, за съжаление без успех, да прокара нова линия на Агуя Десмочада (Aguja Desmochada) – кулата, която се намира под южната стена на Фицрой.

На 15 февруари т. г. женската свръзка, аржентинката Милена Гомес (Milena Gomez) и швейцарката (според други източници е немкиня) Дьорте Пиетрон (Doerte Pietron), използвайки прозорец от хубаво време, премина Френското (или Северозападното) ребро (French Northwest Ridge) на Фицрой. По всяка вероятност това е второ чисто женско изкачване по този маршрут.

На 20 февруари с усилията на аржентинските гидове Федерико Арлети (Federico Arletti) и Лучано Фиоренца (Luciano Fiorenza) по северната стена на Агуя Гийоме (Aguja Guillaumet, 2579 м) се появи новият маршрут “La Guillotina” (7a [5.11d], 300 м). Двамата заявиха, че става дума за катерене от 10 въжета по идеални пукнатини в обективно безопасен и леснодостъпен терен.

Почти по същото време американецът Хейдън Кенеди и канадецът Джейсън Крък (Jason Kruk) преодоляха “Supercanaleta” (VI WI3+ M5, 1600 м) на Фицрой.


Кенеди води по въже 5.10 на “Supercanaleta”
Снимка: Джейсън Крък
Photo: Jason Kruk


След това Кенеди със сънародника си Бен Дитоу (Ben Ditto) се отправи към Торе Вали (Torre Valley). Там двамата станаха автори на (по всяка вероятност) второто цялостно изкачване без употреба на изкуствени опорни точки по “Corallo Route” (V 5.11+ A1, 600 м), предлагайки оценка 5.12a.

Също в края на февруари т. г. американецът Колин Хейли (Colin Haley) и живеещият в Боулдър (Колорадо, САЩ) аржентинец Роландо Гариботи (Rolando Garibotti) – известни с отличните си изкатервания в Патагония, като четвърта в историята свръзка осъществиха траверса “Care Bear” (VI 5.11 A0), който следва гребена, свързващ Гийоме (Guillaumet), Агуя Мермо (Aguja Mermoz) и Фицрой (Fitz Roy).

По време на същия прозорец аржентинците Хорхе Акерман, (Jorge Ackermann), Томас Агило (Tomás Aguilo) и Лучано Фиоренца (Luciano Fiorenza) направиха може би най-доброто изкачване за целия минал сезон, прокарвайки нова линия по западната стена на Фицрой. Нарекоха я “История без край” (“Historia Sin Fin”, 7a [5.11d], 40 въжета). Тя води по реброто вдясно от Суперкулоара (Supercanaleta) и бе премината в чист алпийски стил след тридневно катерене. Двадесет въжета (1000 метра) преминават по напълно девствен терен.


По осмото въже на “Historia Sin Fin”
Снимка: Лучано Фиоренца
Photo: Luciano Fiorenza


Чувствайки се в отлична форма, на 28 февруари т. г. Акерман и Фиоренца заедно с Матиас Вилависенсио (Matias Villavicencio, Аржентина) тръгнаха по северната стена на Фицрой. След 28 въжета с трудност до 6c (5.11b) се включиха в маршрута по Френското (Северозападното) ребро (French Northwest Ridge). На 300 метра под върха се отказаха поради влошаване на времето. За маршрута си по девствения терен те предложиха името “Clinica de Aventura”. Изглежда свръзката не смята направеното за нов маршрут, макар че завърши усилията си на гребена.


Март 2010 г.
В началото на март Колин Хейли изкатери соло Аржентинския маршрут (Argentine Route, 6a [5.10b], 600 м) на Агуя Мермо (Aguja Mermoz) за около 4 часа, използвайки осигуровка само на две въжета. В същия стил Хейли премина също Уилънз-Кокрейн (Whillans-Cochrane) на Поансено и “Amy route” (V 60˚, 450 м) на Гийоме.

---------------------------
*Намира се на границата между Чили и Аржентина, като 970 кв. км от общата му площ 1850 кв. км са чилийски. Максималната му дълбочина 586 метра. Разположено е на 217 м надморска височина. В Аржентина носи името Буенос Айрес (Lago Buenos Aires).

**Ел Кахон де лос Ареналес (El Cajon de los Arenales) – долина между върховете Пиркас (Pircas, 4470 м), Трес Пикос (Tres Picos, 5553 м) и Пунта Негра (Punta Negra, 4320 м). В обкръжението й има многобройни гранитни стени, кули и игли. В департамента Тунуйан (Tunuyan) в Аржентина, на 135 км югоизточно от град Мендоса и на 100 км източно от границата с Чили (бел. П. А.).