1712.2003
"Алпинизмът трябва да доставя удоволствие, дори когато стане напечено" - статия и интервю с Крис Бонингтън - безпорния "Mr. Mountain" през последния половин век.
Сър Крис Бонингтън за планините и за себе си
"Алпинизмът трябва да доставя удоволствие, дори когато стане напечено"
Изкачвания и експедиции на Крис Бонингтън:
1960 - Анапурна II (7937 м, Непал, първо изкачване, 17 май, с Ричард Х. Грант и Анг Ниима),
1961 - Нупце (7879 м, Непал, второ изкачване, на другия ден след първото, 17 май, с Лес Браун, Джеймз Суолоу, Анг Темба); Централният ръб на Френе (Монблан, Франция); Северната стена на Айгер (Швейцария, първо британско изкачване); Средната кула на Торес дел Пайне (Патагония, първо изкачване),
1966 - "Old Man of Hoy" (Оркнейски острови, първо изкачване),
1970 - Южната стена на Анапурна (Непал, ръководител, първо изкачване на 27 май, Дуугъл Хестън и Доналд Дисбъроу Уилънз),
1972 - британска експедиция на Еверест (до 8300 м, ръководител),
1973 - Браммах, (6411 м, Кашмир, Индия, първо изкачване),
1974 - Чангабанг (6864 м, Гархвалски Хималаи, Индия, първо изкачване, 4 юли, с Мартин Бойзън, Дуугъл Хестън, Дъг Скот, Балуант Сандху, Чхованг Таши),
1975 - британска експедиция по Югозападната стена на Еверест (ръководител, първи изкачвания: 24 септември - Дуугъл Хестън, Дъг Скот, 26 септември - Питър Бордмън, Пертемба Шерпа),
1977 - Оугър (7284 м, Каракорум, Пакистан, първо изкачване, ръководител); британска експедиция на К-2 (8611 м, Пакистан, ръководител),
1981 - Кунгур Таг (7719 м, Китай, първо изкачване, на 12 юли, с Питър Бордмън, Алън Рауз, Джоузеф Таскър; не бива да се бърка с Кунгур Тюбе Таг, 7595 м, изкачен през 1956 г.),
1982 - британска експедиция по Североизточния гребен на Еверест откъм Тибет, (ръководител),
1983 - западният връх на Шивлинг (6501 м, Ганготри, Индия), Маунт Винсън (4897 м, най-висок в Антарктида, първо британско изкачване),
1985 - изкачване на Еверест (8848 м, в състава на норвежка експедиция по класическия маршрут, на 21 април, с Од Елиасен, Бьорн Мирер-Лунд, Пертемба Шерпа, Анг Лхакпа, Дава Норбу),
1987 - Менлунгце (7023 м, норвежко-британска експедиция, ръководител),
1988 - Менлунгце (7023 м, първо изкачване на Западния връх, ръководител); експедиция "Greenland The Hard Way" (ръководител),
1992 - Кумаон (индийско-британска експедиция, ръководител),
1993 - участник в британска експедиция в Гренландия; Елбрус (5642 м),
1994 - Кинаур (индийско-британска експедиция, ръководител); Дрангнаг-Ри (6801 м, Хималаи); първо изкачване на Сепу Кангри, (Тибет, ръководител),
2000 - Данга-2 (6190 м, Източен Непал, първо изкачване); експедиция в Южна Гренландия (изкачени три девствени върха),
2001- есента на 2001 г., с Хариш Кападия начело на индийско-британски екип в Арганглас (Arganglas, Северозападна Индия, Каракорум), опит за стигане до най-висока точка - Арган Кангри (6789 м).
О'Доунъл: За разлика от много известни алпинисти Вие активно използвате компютри и Интернет. Как се отнасяте към представянето на експедициите в Мрежата и как оценявате значението му за алпинизма?
Бонингтън: Тук има и "за", и "против". Достойнството на Интернет се състои в това, че можеш сам да разкажеш на другите своята история, без тя да бъде "филтрирана" от медиите. Недостатъците се проявяват тогава, когато се прибереш у дома. Вместо да се отмориш с книга, сядаш като залепен пред екрана и четеш последните съобщения. Когато си откъснат от света, можеш изцяло да се съсредоточиш върху планината, която се каниш да изкачиш. Това има своето обаяние. А общуването със света посредством Интернет може да наруши твоята съсредоточеност.
О'Доунъл: Как смятате, защо вашето изкачване на Баинтха Брак (7285 м, или Оугър, Ogre - "Човекоядеца" - бел. ред.) бе повторено едва през 2001 г. , цели 24 г. след премиерата (13 юли 1977 г. - бел. ред.)?
Бонингтън: Това е много труден и опасен връх. Тогава имахме изключителен късмет с времето. Почти четири седмици, докато траеше изкачването, времето беше прекрасно. Но на следващия ден след достигането на 7285 м то се развали. Всички, включително и Дъг Скот, комуто бяха счупени и двата крака, бяхме блокирани близо до върха, привършвайки последните хранителни припаси.
О'Доунъл: Безпокои ли Ви нарастващата комерсиализация на алпинизма и предлагането му "за продан" пред масовата аудитория?
Бонингтън: Безпокои ме. В частност заради това, че пресата тръби за Еверест и за експедиции с гидове и клиенти. Както и за нови рекорди. А в същото време истинският алпинизъм се състои в изкачване на нови маршрути и разработване на нови райони. Обществото може лесно да изгуби това от погледа си, тъй като медиите акцентират върху друг вид изкачвания, които според мен практически нямат отношение към алпинизма.
О'Доунъл: Кой или какво е оказало най-голямо влияние върху живота Ви?
Бонингтън: Категорично - това е моята жена Уенди. В алпинизма, още през 50-те години, когато едва започвах да ходя по планини, много силно влияние ми оказа шотландският алпинист У. Х. Мъри. Той написа книгата "Mountaineering in Scotland". За мене, начинаещия, тя се оказа по-увлекателна от повествованията за изкачвания в Хималаите и в другите велики планини. Тя се отнасяше за райони, напълно достижими и от мен. По-късно - Херман Бул с книгата си "Nanga Parbat Pilgrimage". Свързвам това с факта, че вече бях започнал да катеря в Алпите и все по-често отправях взор към Хималаите. Вече по-близо до нашето време мой приятел и наставник беше Джон Хънт, ръководителят на експедицията, реализирала първото изкачване на Еверест през 1953 г.
О'Доунъл: Имахте щастието да сте от това поколение, което имаше и други интереси, и си позволяваше и "нещо за душата". Най-често днес спонсорираните спортисти изглеждат доста едностранчиви хора. Дали спомоществователството е движещата сила на този Дарвинов процес? Трябва ли да се учудваме на това, че предоставяйки на хората възможност да играят играта си, без да се грижат за средствата за съществуване, като резултат имаме екстремални "въздухари", които не блестят с особен интелект?
Бонингтън: Това зависи от начина, по който се възползваш от спонсорството. Работата е в това, че първо трябва да разбереш накъде те тегли сърцето и какво искаш да постигнеш. А после вече да си служиш със спонсорската поддръжка за достигане на своите цели. Ако правиш обратното - да разглеждаш спонсорството като начин за печелене на пари, а после да търсиш съответстваща цел, си на погрешен път.
О'Доунъл: Каква нова граница стои пред Вас в алпинизма? И въобще пред цялата алпийска общност?
Бонингтън: Съществуват огромни неразработени райони с неизкачвани върхове в Индийските Хималаи, Пакистан, Тибет, Сибир, Гренландия и Антарктида. Именно там може да се разпростре и да се развива истинският алпинизъм.
През есента на 2001 г. към подобно бяло петно се насочихме с Хариш Кападия. Бяхме начело на индийско-британски екип в северозападния край на Индия, в девствената и доскоро безименна верига Арганглас (Arganglas). Никога преди това тя не е била посещавана от алпинисти. От картографското заснемане на местността бе известно, че там има около 15 върха, високи от 6000 до 6800 метра, със силно обледенен и впечатляващ релеф. Участниците-индуси (и офицерът за свръзка) изкачиха върховете Пик 6360 и Пик 6312. Аз и британските ми колеги се опитахме да стигнем до най-високата точка на веригата - Арган Кангри (Argan Kangri, 6789 м, името беше дадено от нас). Но бяхме спрени от дълбокия сняг. Главният успех беше постигнат от Марк Ричи и Марк Уилфорд. Те преминаха 1300-метровата северна стена на Пик 6218 м, наречен "работно" Айгер. Преодоляването на сериозните технически трудности им отне пет дни. А главното им приключение беше слизането на гладно, без грам храна, до див каньон от другата страна на масива, с рапели през серия водопади (принудителен каньонинг!). Хариш Кападия проучи околните долини, ледници и седла. Събитията в Манхатън и увеличаването на напрежението в Централна Азия ни принудиха да прекратим изключително успешната си дейност.
О'Доунъл: В книгата си "Everest - the Hard Way" (за експедицията по югозападната стена на "Третия полюс" през 1975 г. - бел. ред.) подробно разказвате за новата екипировка, която е била разработена отдавна, но сте се досетили да я използвате едва там, на върха. Това може ли е да се случи в наши дни, когато има много фирми, специализирани в тази област?
Бонингтън: Разработката на алпийска екипировка въз основа на новите технологии е непрекъснат процес. Както техниката, така и етиката на изкачванията непрекъснато търпят промени. И производителите отговарят на изменящите се потребности на алпинистите. Следователно, те са длъжни да се развиват. До ден-днешен оставам на това свое мнение.
О'Доунъл: Експедицията, организирана през 1999 г. за търсене на Мелъри и Ървин, предизвика крайно противоречиви реакции в алпийските среди. Лично Вие се отнесохте много критично към това мероприятие. Информационните средства цитираха изказването Ви, че участниците в него "са недостойни да се наричат алпинисти". На какво основание го направихте? И не променихте ли отношението си към тази експедиция? Съгласен ли сте с Джо Симпсън, който характеризира експедицията като "шайка грабители на гробници"?
Бонингтън: Това, което дълбоко обезпокои мене, както и други алпинисти, беше публикацията с фотографията на тялото на Мелъри, лежащо в снега. По моите представи това граничи с порнографията. Интересът и желанието да узнаем повече за загадката "Мелъри и Ървин" са напълно разбираеми и законни. Това е хубаво и исторически оправдано. Но то може да се направи и с изследване на писмените материали и достъпните артефакти. Само по себе си откриването на тялото на Мелъри не хвърля особена светлина върху въпроса били ли са действително на върха. Търсенето на тялото на Ървин, дори ако се счита, че ще бъде открит фотоапаратът, който той е носил, едва ли ще отговори категорично на този въпрос.
Според мене по-добре би било това да си остане загадка. И нека да остане надеждата, макар и малка, че те все пак са били на върха. Мъчително е да гледам как красивата легенда се троши на части от безобразните картинки, заливащи ни от медиите в преследване на чисто комерсиални цели.
О'Доунъл: Какво мислите за екстремния алпинизъм? Марк Туайт, Скот Бейкс и много други правят изкачвания за рекордно време и без помощта на шерпи и купища екипировка. Допада ли Ви идеята за "леко и бързо"?
Бонингтън: Смятам, че бързите изкачвания с минимални ресурси са много увлекателна идея, която е в руслото на здравото развитие на алпинизма. Но да се занимаваш с това изключително заради изкачването на Еверест за рекордно време, ми изглежда съвършено безсмислена дейност.
О'Доунъл: Трудно ли е да посветиш живота си на алпинизма, като се има предвид, че това не е обикновена работа, за която в края на месеца се получава заплата?
Бонингтън: Няма значение, че е трудно - това е любима дейност. Уверен съм, че за всеки от нас най-приятното се състои в това, че осигуряваме съществуването си и правим кариера от това, от което получаваме удоволствие.
О'Доунъл: Какво бихте предпочели: преминаване по нов маршрут от висока трудност на вече изкачен връх или първо изкачване от умерена трудност някъде, където още никой не е бил? Какво Ви носи по-голяма радост: изкачването или самото прокарване на маршрута? И привличат ли Ви труднодостъпни и отдалечени райони?
Бонингтън: Предпочитам почти неизвестни райони. Прокарването на непреминат от никого маршрут - в това се състои пълнотата на чувствата. В известен смисъл моментът, в който стоиш на върха на неизкачвана преди теб планина, е ефимерен. Той е само една от съставките на онази пълнота на чувствата, която включва катеренето, но и подхода към върха, срещите с хората, живеещи в този планински район, желанието да опознаеш по-дълбоко техния живот, геологията на планината, нейната флора... Тогава самото преминаване на маршрута става само част от придобития опит. А най-важното, ми се струва, че е общуването и взаимодействието с тези, които са твоята свръзка и с хората, с които сте заедно в планината.
Аз вярвам, че алпинизмът трябва да доставя удоволствие, дори когато стане съвсем напечено, и даже когато се налага да плащаме за отправените предизвикателства. Ако ние сме готови да платим тази цена, значи алпинизмът действително ни носи удоволствие.
По книгата на Никълъс О'Доунъл
Райнхолд Меснер за Крис Бонингтън
"Mr. Mountain, Истинският Алпинист"
Mr. Mountain, както в Англия наричат Бонингтън, от 40 години е лидер в световния и европейския алпинизъм. Постиженията на Крис са толкова значителни, че само изброяването им би заело всичко страници на това списание. Но години наред той беше в сянката на знаменитости като Дон Уилънз или Дуугъл Хестън. От 1970 г., т. е. от историческата експедиция по южната стена на Анапурна, неговото име не слиза от страниците на алпийските списания в света. Той се реализира напълно като алпинист и организатор. Бонингтън създаде много труден за следване и подражание модел на експедиционен ръководител, но също така намери нови източници за финансиране на алпинизма, опрени върху разумното използване на медиите и на гъвкавото приспособяване към реалностите на 70-те години на ХХ век.
Най-голямата заслуга на Крис е - струва ми се - че обедини около себе си всички най-добри в съвременния английски алпинизъм. При това не стоеше в базовия лагер, а катереше с тежка раница и опъваше парапети наравно с останалите. Той не слезе под най-високото ниво, правейки изкачвания по всички континенти, в това число и в Антарктида.
С една дума - това е Истинският Алпинист. Mr. Mountain във всекидневния живот демонстрира това, което по време на експедициите му е спечелило толкова много приятели - добронамереност, скромност, обективност и правдивост. Никога не е преследвал рекорди. Неговата активност винаги е била стимулирана от ентусиазъм и творчески пориви. В публикациите, написани от неговата ръка, няма да намерите евтини сензации, непроверени твърдения и разкази от втора ръка. Когато не знае, Бонингтън не пише. А когато пише, отлично знае за какво става въпрос. Препоръчвам тази максима на всички "творци".
Райнхолд Меснер
(по списание "Climbing Magazine")
Материалът подготви Петър Атанасов
Снимките са от личния сайт на Бонингтън
Сър Крис Бонингтън за планините и за себе си
"Алпинизмът трябва да доставя удоволствие, дори когато стане напечено"
Изкачвания и експедиции на Крис Бонингтън:
1960 - Анапурна II (7937 м, Непал, първо изкачване, 17 май, с Ричард Х. Грант и Анг Ниима),
1961 - Нупце (7879 м, Непал, второ изкачване, на другия ден след първото, 17 май, с Лес Браун, Джеймз Суолоу, Анг Темба); Централният ръб на Френе (Монблан, Франция); Северната стена на Айгер (Швейцария, първо британско изкачване); Средната кула на Торес дел Пайне (Патагония, първо изкачване),
1966 - "Old Man of Hoy" (Оркнейски острови, първо изкачване),
1970 - Южната стена на Анапурна (Непал, ръководител, първо изкачване на 27 май, Дуугъл Хестън и Доналд Дисбъроу Уилънз),
1972 - британска експедиция на Еверест (до 8300 м, ръководител),
1973 - Браммах, (6411 м, Кашмир, Индия, първо изкачване),
1974 - Чангабанг (6864 м, Гархвалски Хималаи, Индия, първо изкачване, 4 юли, с Мартин Бойзън, Дуугъл Хестън, Дъг Скот, Балуант Сандху, Чхованг Таши),
1975 - британска експедиция по Югозападната стена на Еверест (ръководител, първи изкачвания: 24 септември - Дуугъл Хестън, Дъг Скот, 26 септември - Питър Бордмън, Пертемба Шерпа),
1977 - Оугър (7284 м, Каракорум, Пакистан, първо изкачване, ръководител); британска експедиция на К-2 (8611 м, Пакистан, ръководител),
1981 - Кунгур Таг (7719 м, Китай, първо изкачване, на 12 юли, с Питър Бордмън, Алън Рауз, Джоузеф Таскър; не бива да се бърка с Кунгур Тюбе Таг, 7595 м, изкачен през 1956 г.),
1982 - британска експедиция по Североизточния гребен на Еверест откъм Тибет, (ръководител),
1983 - западният връх на Шивлинг (6501 м, Ганготри, Индия), Маунт Винсън (4897 м, най-висок в Антарктида, първо британско изкачване),
1985 - изкачване на Еверест (8848 м, в състава на норвежка експедиция по класическия маршрут, на 21 април, с Од Елиасен, Бьорн Мирер-Лунд, Пертемба Шерпа, Анг Лхакпа, Дава Норбу),
1987 - Менлунгце (7023 м, норвежко-британска експедиция, ръководител),
1988 - Менлунгце (7023 м, първо изкачване на Западния връх, ръководител); експедиция "Greenland The Hard Way" (ръководител),
1992 - Кумаон (индийско-британска експедиция, ръководител),
1993 - участник в британска експедиция в Гренландия; Елбрус (5642 м),
1994 - Кинаур (индийско-британска експедиция, ръководител); Дрангнаг-Ри (6801 м, Хималаи); първо изкачване на Сепу Кангри, (Тибет, ръководител),
2000 - Данга-2 (6190 м, Източен Непал, първо изкачване); експедиция в Южна Гренландия (изкачени три девствени върха),
2001- есента на 2001 г., с Хариш Кападия начело на индийско-британски екип в Арганглас (Arganglas, Северозападна Индия, Каракорум), опит за стигане до най-висока точка - Арган Кангри (6789 м).
 | По централната кула Пейн, Патагония, 1963 г. |
 |
Чангабанг (Changabang), 1974 г. |
 | Оугър (Ogre, "човекоядецът"), 1977 г. - в базовия лагер, след прекарани 5 дни без храна и със счупени ребра |
О'Доунъл: За разлика от много известни алпинисти Вие активно използвате компютри и Интернет. Как се отнасяте към представянето на експедициите в Мрежата и как оценявате значението му за алпинизма?
Бонингтън: Тук има и "за", и "против". Достойнството на Интернет се състои в това, че можеш сам да разкажеш на другите своята история, без тя да бъде "филтрирана" от медиите. Недостатъците се проявяват тогава, когато се прибереш у дома. Вместо да се отмориш с книга, сядаш като залепен пред екрана и четеш последните съобщения. Когато си откъснат от света, можеш изцяло да се съсредоточиш върху планината, която се каниш да изкачиш. Това има своето обаяние. А общуването със света посредством Интернет може да наруши твоята съсредоточеност.
О'Доунъл: Как смятате, защо вашето изкачване на Баинтха Брак (7285 м, или Оугър, Ogre - "Човекоядеца" - бел. ред.) бе повторено едва през 2001 г. , цели 24 г. след премиерата (13 юли 1977 г. - бел. ред.)?
Бонингтън: Това е много труден и опасен връх. Тогава имахме изключителен късмет с времето. Почти четири седмици, докато траеше изкачването, времето беше прекрасно. Но на следващия ден след достигането на 7285 м то се развали. Всички, включително и Дъг Скот, комуто бяха счупени и двата крака, бяхме блокирани близо до върха, привършвайки последните хранителни припаси.
О'Доунъл: Безпокои ли Ви нарастващата комерсиализация на алпинизма и предлагането му "за продан" пред масовата аудитория?
Бонингтън: Безпокои ме. В частност заради това, че пресата тръби за Еверест и за експедиции с гидове и клиенти. Както и за нови рекорди. А в същото време истинският алпинизъм се състои в изкачване на нови маршрути и разработване на нови райони. Обществото може лесно да изгуби това от погледа си, тъй като медиите акцентират върху друг вид изкачвания, които според мен практически нямат отношение към алпинизма.
О'Доунъл: Кой или какво е оказало най-голямо влияние върху живота Ви?
Бонингтън: Категорично - това е моята жена Уенди. В алпинизма, още през 50-те години, когато едва започвах да ходя по планини, много силно влияние ми оказа шотландският алпинист У. Х. Мъри. Той написа книгата "Mountaineering in Scotland". За мене, начинаещия, тя се оказа по-увлекателна от повествованията за изкачвания в Хималаите и в другите велики планини. Тя се отнасяше за райони, напълно достижими и от мен. По-късно - Херман Бул с книгата си "Nanga Parbat Pilgrimage". Свързвам това с факта, че вече бях започнал да катеря в Алпите и все по-често отправях взор към Хималаите. Вече по-близо до нашето време мой приятел и наставник беше Джон Хънт, ръководителят на експедицията, реализирала първото изкачване на Еверест през 1953 г.
О'Доунъл: Имахте щастието да сте от това поколение, което имаше и други интереси, и си позволяваше и "нещо за душата". Най-често днес спонсорираните спортисти изглеждат доста едностранчиви хора. Дали спомоществователството е движещата сила на този Дарвинов процес? Трябва ли да се учудваме на това, че предоставяйки на хората възможност да играят играта си, без да се грижат за средствата за съществуване, като резултат имаме екстремални "въздухари", които не блестят с особен интелект?
Бонингтън: Това зависи от начина, по който се възползваш от спонсорството. Работата е в това, че първо трябва да разбереш накъде те тегли сърцето и какво искаш да постигнеш. А после вече да си служиш със спонсорската поддръжка за достигане на своите цели. Ако правиш обратното - да разглеждаш спонсорството като начин за печелене на пари, а после да търсиш съответстваща цел, си на погрешен път.
О'Доунъл: Каква нова граница стои пред Вас в алпинизма? И въобще пред цялата алпийска общност?
Бонингтън: Съществуват огромни неразработени райони с неизкачвани върхове в Индийските Хималаи, Пакистан, Тибет, Сибир, Гренландия и Антарктида. Именно там може да се разпростре и да се развива истинският алпинизъм.
През есента на 2001 г. към подобно бяло петно се насочихме с Хариш Кападия. Бяхме начело на индийско-британски екип в северозападния край на Индия, в девствената и доскоро безименна верига Арганглас (Arganglas). Никога преди това тя не е била посещавана от алпинисти. От картографското заснемане на местността бе известно, че там има около 15 върха, високи от 6000 до 6800 метра, със силно обледенен и впечатляващ релеф. Участниците-индуси (и офицерът за свръзка) изкачиха върховете Пик 6360 и Пик 6312. Аз и британските ми колеги се опитахме да стигнем до най-високата точка на веригата - Арган Кангри (Argan Kangri, 6789 м, името беше дадено от нас). Но бяхме спрени от дълбокия сняг. Главният успех беше постигнат от Марк Ричи и Марк Уилфорд. Те преминаха 1300-метровата северна стена на Пик 6218 м, наречен "работно" Айгер. Преодоляването на сериозните технически трудности им отне пет дни. А главното им приключение беше слизането на гладно, без грам храна, до див каньон от другата страна на масива, с рапели през серия водопади (принудителен каньонинг!). Хариш Кападия проучи околните долини, ледници и седла. Събитията в Манхатън и увеличаването на напрежението в Централна Азия ни принудиха да прекратим изключително успешната си дейност.
О'Доунъл: В книгата си "Everest - the Hard Way" (за експедицията по югозападната стена на "Третия полюс" през 1975 г. - бел. ред.) подробно разказвате за новата екипировка, която е била разработена отдавна, но сте се досетили да я използвате едва там, на върха. Това може ли е да се случи в наши дни, когато има много фирми, специализирани в тази област?
Бонингтън: Разработката на алпийска екипировка въз основа на новите технологии е непрекъснат процес. Както техниката, така и етиката на изкачванията непрекъснато търпят промени. И производителите отговарят на изменящите се потребности на алпинистите. Следователно, те са длъжни да се развиват. До ден-днешен оставам на това свое мнение.
О'Доунъл: Експедицията, организирана през 1999 г. за търсене на Мелъри и Ървин, предизвика крайно противоречиви реакции в алпийските среди. Лично Вие се отнесохте много критично към това мероприятие. Информационните средства цитираха изказването Ви, че участниците в него "са недостойни да се наричат алпинисти". На какво основание го направихте? И не променихте ли отношението си към тази експедиция? Съгласен ли сте с Джо Симпсън, който характеризира експедицията като "шайка грабители на гробници"?
Бонингтън: Това, което дълбоко обезпокои мене, както и други алпинисти, беше публикацията с фотографията на тялото на Мелъри, лежащо в снега. По моите представи това граничи с порнографията. Интересът и желанието да узнаем повече за загадката "Мелъри и Ървин" са напълно разбираеми и законни. Това е хубаво и исторически оправдано. Но то може да се направи и с изследване на писмените материали и достъпните артефакти. Само по себе си откриването на тялото на Мелъри не хвърля особена светлина върху въпроса били ли са действително на върха. Търсенето на тялото на Ървин, дори ако се счита, че ще бъде открит фотоапаратът, който той е носил, едва ли ще отговори категорично на този въпрос.
Според мене по-добре би било това да си остане загадка. И нека да остане надеждата, макар и малка, че те все пак са били на върха. Мъчително е да гледам как красивата легенда се троши на части от безобразните картинки, заливащи ни от медиите в преследване на чисто комерсиални цели.
О'Доунъл: Какво мислите за екстремния алпинизъм? Марк Туайт, Скот Бейкс и много други правят изкачвания за рекордно време и без помощта на шерпи и купища екипировка. Допада ли Ви идеята за "леко и бързо"?
Бонингтън: Смятам, че бързите изкачвания с минимални ресурси са много увлекателна идея, която е в руслото на здравото развитие на алпинизма. Но да се занимаваш с това изключително заради изкачването на Еверест за рекордно време, ми изглежда съвършено безсмислена дейност.
О'Доунъл: Трудно ли е да посветиш живота си на алпинизма, като се има предвид, че това не е обикновена работа, за която в края на месеца се получава заплата?
Бонингтън: Няма значение, че е трудно - това е любима дейност. Уверен съм, че за всеки от нас най-приятното се състои в това, че осигуряваме съществуването си и правим кариера от това, от което получаваме удоволствие.
О'Доунъл: Какво бихте предпочели: преминаване по нов маршрут от висока трудност на вече изкачен връх или първо изкачване от умерена трудност някъде, където още никой не е бил? Какво Ви носи по-голяма радост: изкачването или самото прокарване на маршрута? И привличат ли Ви труднодостъпни и отдалечени райони?
Бонингтън: Предпочитам почти неизвестни райони. Прокарването на непреминат от никого маршрут - в това се състои пълнотата на чувствата. В известен смисъл моментът, в който стоиш на върха на неизкачвана преди теб планина, е ефимерен. Той е само една от съставките на онази пълнота на чувствата, която включва катеренето, но и подхода към върха, срещите с хората, живеещи в този планински район, желанието да опознаеш по-дълбоко техния живот, геологията на планината, нейната флора... Тогава самото преминаване на маршрута става само част от придобития опит. А най-важното, ми се струва, че е общуването и взаимодействието с тези, които са твоята свръзка и с хората, с които сте заедно в планината.
Аз вярвам, че алпинизмът трябва да доставя удоволствие, дори когато стане съвсем напечено, и даже когато се налага да плащаме за отправените предизвикателства. Ако ние сме готови да платим тази цена, значи алпинизмът действително ни носи удоволствие.
По книгата на Никълъс О'Доунъл
 | Менлунгтце (Menlungtse), 1988 г. |
 | Сепу Кангри (Sepu Kangri), 1997 г. Изпращане на цифрови снимки и репортаж по сателитен телефон. |
Райнхолд Меснер за Крис Бонингтън
"Mr. Mountain, Истинският Алпинист"
Mr. Mountain, както в Англия наричат Бонингтън, от 40 години е лидер в световния и европейския алпинизъм. Постиженията на Крис са толкова значителни, че само изброяването им би заело всичко страници на това списание. Но години наред той беше в сянката на знаменитости като Дон Уилънз или Дуугъл Хестън. От 1970 г., т. е. от историческата експедиция по южната стена на Анапурна, неговото име не слиза от страниците на алпийските списания в света. Той се реализира напълно като алпинист и организатор. Бонингтън създаде много труден за следване и подражание модел на експедиционен ръководител, но също така намери нови източници за финансиране на алпинизма, опрени върху разумното използване на медиите и на гъвкавото приспособяване към реалностите на 70-те години на ХХ век.
Най-голямата заслуга на Крис е - струва ми се - че обедини около себе си всички най-добри в съвременния английски алпинизъм. При това не стоеше в базовия лагер, а катереше с тежка раница и опъваше парапети наравно с останалите. Той не слезе под най-високото ниво, правейки изкачвания по всички континенти, в това число и в Антарктида.
С една дума - това е Истинският Алпинист. Mr. Mountain във всекидневния живот демонстрира това, което по време на експедициите му е спечелило толкова много приятели - добронамереност, скромност, обективност и правдивост. Никога не е преследвал рекорди. Неговата активност винаги е била стимулирана от ентусиазъм и творчески пориви. В публикациите, написани от неговата ръка, няма да намерите евтини сензации, непроверени твърдения и разкази от втора ръка. Когато не знае, Бонингтън не пише. А когато пише, отлично знае за какво става въпрос. Препоръчвам тази максима на всички "творци".
Райнхолд Меснер
(по списание "Climbing Magazine")
Материалът подготви Петър Атанасов
Снимките са от личния сайт на Бонингтън
 | Крис по клифовете на Острова - Buckstone Howe, Wasdale |
 | Бонингтън по ледена каскада, Thirlmere |
Добави коментар