2205.2010
Алекс Хонълд (Alex Honnold) направи поредното си невероятно солово изкатерване – в самия край на април премина “Original Route” (5.12b, 14 въжета, 300 м) стената Рейнбоу (Rainbow Wall) в каньона Ред Рок (Red Rock Canyon), щата Невада.
Първоначалната цел на Алекс в Ред Рок бе линията “Rainbow Country” (5.12d), която изправя “Original Route”. Но тъй като не успя да си намери партньор, реши да предприеме free solo по “Original Route”.
Rainbow Wall – “Original Route” върви по системата от винкели в средата на стената
Снимка/ photo: Mountain Project
Хонълд познаваше “Original Route” единствено от изкачването си него в стил OS преди три години. На 28 април т. г., в 10.00 часа, той тръгна само с еспадрили, литър вода и няколко енергетични блокчета в раницата си. След около час и половина бе в подножието на стената и въпреки ветровитото време започна да се катери.
“Rainbow Wall” е невероятна стена на невероятно място, а “Original Route’ е истински “въздушен” тур – писа в блога си Алекс. – Идеалните ръбчета и цепки правят катеренето cool, но няколко движения са наистина проблематични. На тези проблематични места се връщах по няколко пъти по време на моето соло...”
.
След твърде комплицирано слизане Хонълд бе при колата си около 15.00 часа. Очевидно, емоциите около “Original Route” са му били недостатъчни, защото след кратка почивка се отправи към каньона Черно кадифе (Black Velvet Canyon) за поредно соло...
Този път негова цел бе “Prince of Darkness” (5.10c, шест въжета). Но след около час катерене реши да се откаже: “Бях разколебан. Катерех се бавно. Духаше силен вятър и стъпалата започнаха да ме болят. Трудно бе да поддържам необходимата са солово изкачване концентрация”.
За щастие, след шест въжета “Prince of Darkness” се слива с “Dream of Wild Turkeys” (5.10a). За да стигне до върха, Алекс трябваше да премине още пет въжета от “Dream of Wild Turkeys”. Но той избра да слезе надолу по седемте въжета на същия тур.
25-годишният Хонълд понастоящем е един от най-изявените специалисти по солови big wall изкачвания. Досега е преминал по този начин:
“Regular Northwest Face” (VI 5.12a, 23 въжета), на Хаф Доум (Half Dome),
“Moonlight Buttress” (V 5.12+, 9 въжета, ок. 360 м), Ейнджълс Лендинг (Angels Landing),
“Regular North Face Route” (5.11c, 8 въжета), Ростръм (Rostrum),
“Astroman” (5.11c/ 6c+, 10 въжета), Уошингтън Колам (Washington Column).
А специалистите като него са съвсем малко. Ето и списък на най-впечатляващите изкачвания в стил free solo:
“Weg durch den Fisch” (“Рибата”), (IX-, 920 м, 2007 г.), Мармолада – Ханс-Йорг Ауер (Hansjörg Auer),
“Tempi Moderni” (6c/ 7a, 850 м, 2006 г.), Мармолада – Ханс-Йорг Ауер (Hansjörg Auer),
“Romantic Warrior” (5.12b, 300 м, 2005 г.), Иглата Уърлок (Warlock Needle) от Иглите в долината на река Кърн (the Needles of Kern River Valley), Калифорния – Майкъл Риърдън (Michael Reardon),
“Hasse-Brandler”/ Тур на Лотар Брандлер и Дитер Хасе (VIII, 500 м, 2002 г.), Чима Гранде ди Лаваредо – Алекс Хубер (Alex Huber).
Алекс Хонълд (Alex Honnold)
Първоначалната цел на Алекс в Ред Рок бе линията “Rainbow Country” (5.12d), която изправя “Original Route”. Но тъй като не успя да си намери партньор, реши да предприеме free solo по “Original Route”.
Rainbow Wall – “Original Route” върви по системата от винкели в средата на стената
Снимка/ photo: Mountain Project
Хонълд познаваше “Original Route” единствено от изкачването си него в стил OS преди три години. На 28 април т. г., в 10.00 часа, той тръгна само с еспадрили, литър вода и няколко енергетични блокчета в раницата си. След около час и половина бе в подножието на стената и въпреки ветровитото време започна да се катери.
“Rainbow Wall” е невероятна стена на невероятно място, а “Original Route’ е истински “въздушен” тур – писа в блога си Алекс. – Идеалните ръбчета и цепки правят катеренето cool, но няколко движения са наистина проблематични. На тези проблематични места се връщах по няколко пъти по време на моето соло...”
.
След твърде комплицирано слизане Хонълд бе при колата си около 15.00 часа. Очевидно, емоциите около “Original Route” са му били недостатъчни, защото след кратка почивка се отправи към каньона Черно кадифе (Black Velvet Canyon) за поредно соло...
Този път негова цел бе “Prince of Darkness” (5.10c, шест въжета). Но след около час катерене реши да се откаже: “Бях разколебан. Катерех се бавно. Духаше силен вятър и стъпалата започнаха да ме болят. Трудно бе да поддържам необходимата са солово изкачване концентрация”.
За щастие, след шест въжета “Prince of Darkness” се слива с “Dream of Wild Turkeys” (5.10a). За да стигне до върха, Алекс трябваше да премине още пет въжета от “Dream of Wild Turkeys”. Но той избра да слезе надолу по седемте въжета на същия тур.
25-годишният Хонълд понастоящем е един от най-изявените специалисти по солови big wall изкачвания. Досега е преминал по този начин:
“Regular Northwest Face” (VI 5.12a, 23 въжета), на Хаф Доум (Half Dome),
“Moonlight Buttress” (V 5.12+, 9 въжета, ок. 360 м), Ейнджълс Лендинг (Angels Landing),
“Regular North Face Route” (5.11c, 8 въжета), Ростръм (Rostrum),
“Astroman” (5.11c/ 6c+, 10 въжета), Уошингтън Колам (Washington Column).
А специалистите като него са съвсем малко. Ето и списък на най-впечатляващите изкачвания в стил free solo:
“Weg durch den Fisch” (“Рибата”), (IX-, 920 м, 2007 г.), Мармолада – Ханс-Йорг Ауер (Hansjörg Auer),
“Tempi Moderni” (6c/ 7a, 850 м, 2006 г.), Мармолада – Ханс-Йорг Ауер (Hansjörg Auer),
“Romantic Warrior” (5.12b, 300 м, 2005 г.), Иглата Уърлок (Warlock Needle) от Иглите в долината на река Кърн (the Needles of Kern River Valley), Калифорния – Майкъл Риърдън (Michael Reardon),
“Hasse-Brandler”/ Тур на Лотар Брандлер и Дитер Хасе (VIII, 500 м, 2002 г.), Чима Гранде ди Лаваредо – Алекс Хубер (Alex Huber).
Алекс Хонълд (Alex Honnold)
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
Американският филм “Сам по скалната стена” (“Alone on the Wall”, 2009, USA, 24’) на Питър Мортимър (Peter Mortimer) и Ник Роузън (Nick Rosen), представящ изкачването на Алекс Хонълд по митичния маршрут “Regular Northwest Face” на Хаф Доум получи Наградата на Италианския алпийски клуб и Златна тинтява (Premio del Club Alpino Italiano – Genziana d’oro) за най-добър филм за алпинизъм и планини от 58-ото издание на “планинарския Кан” – най-стария и най-авторитетния международен фестивал на планинарското кино в Тренто (29 април – 9 май 2010 г.). Филмът ще бъде в програмата на Десетия международен фестивал на планинарския филм в Банско тази есен (24-28 ноември 2010 г.).
Добави коментар