1605.2010
Американците Марк Алън (Mark Allen) и Греъм Цимерман (Graham Zimmerman) станаха автори на премиерен маршрут по югоизточното ребро на Маунт Бредли (Mt. Bradley, 2774 м) в района на ждрелото Рут (Ruth Gorge) в Аляска.
В началото на април двамата изкатериха югоизточното ребро на Маунт Бредли. Той ограничава отдясно южната стена на върха. От двете му страни вървят два маршрута – от лявата “Bourbon Bottle Route” (или Маршрутът на Крауч-Донини, Crouch-Donini, от 1996 г.), а по дясната – “Season in the Sun” (на японците Ичимура, Сато и Ямада, Ichimura-Sato-Yamada, от 2007 г).
Първият опит на Алън и Цимерман бе предприет на 31 март т. г. Той завърши след седем дължини заради несигурното време и липсата на инвентар. Американците решиха следващия път да сменят тактиката и да тръгнат по планирания маршрут вечерта, за да търсят по-добри условия (замръзнал сняг).
И така, на 2 април те отново поеха по стената и още същата нощ стигнаха до най-високото място при предишния им опит. След още пет въжета организираха бивак на удобна площадка.
След почивка продължиха изкачването. Вдясно от реброто намериха около 300-метрова поредица от покрити с лед пасажи, която ги изведе до мястото на втория им бивак. На сутринта продължиха по стръмния гребен (на това място и в горната част на реброто маршрутът им по всяка вероятност съвпада с “Bourbon Bottle Route”).
Същия ден времето започна да се разваля. При крайно лоши условия американците много бавно стигнаха до основата на около 300-метрова скална кула, която заобиколиха отляво със седем дължини по микстов терен. След още една нощ продължиха катеренето по по-лесен терен с взаимна осигуровка, като на четвъртия ден стигнаха до връхната точка на Маунт Бредли.
Тъй като предвижданият за слизане маршрут им се стори твърде опасен, двамата американци решиха да използват рапели и да се спуснат по на запад, до ледника Бексайд (Backside). Там ги застигна тотално разваляне на времето (30 см нов сняг), което ги накара да бивакуват за пореден път. От базовия лагер ги отделяха седем километра газене в пресния сняг. Стигнаха до него 99 часа след като го бяха напуснали.
Маршрута си “Vitalogy” Алън и Цимерман оцениха с 5 според използваната в Аляска категоризация и с 5.9R A1 WI5 M6 по общоприетата. Потвърдиха също, че 19 от 29-те въжета имат оценка по-висока от M5 или WI4.

Приблизителната линия на “Vitalogy” (Alaska Grade 5, 5.9R A1 WI5 M6) по югоизточното ребро на Маунт Бредли
Снимка: Марк Алън
Photo: Mark Allen

Цимерман на третия бивак
Снимка: Марк Алън
Photo: Mark Allen
В началото на април двамата изкатериха югоизточното ребро на Маунт Бредли. Той ограничава отдясно южната стена на върха. От двете му страни вървят два маршрута – от лявата “Bourbon Bottle Route” (или Маршрутът на Крауч-Донини, Crouch-Donini, от 1996 г.), а по дясната – “Season in the Sun” (на японците Ичимура, Сато и Ямада, Ichimura-Sato-Yamada, от 2007 г).
Първият опит на Алън и Цимерман бе предприет на 31 март т. г. Той завърши след седем дължини заради несигурното време и липсата на инвентар. Американците решиха следващия път да сменят тактиката и да тръгнат по планирания маршрут вечерта, за да търсят по-добри условия (замръзнал сняг).
И така, на 2 април те отново поеха по стената и още същата нощ стигнаха до най-високото място при предишния им опит. След още пет въжета организираха бивак на удобна площадка.
След почивка продължиха изкачването. Вдясно от реброто намериха около 300-метрова поредица от покрити с лед пасажи, която ги изведе до мястото на втория им бивак. На сутринта продължиха по стръмния гребен (на това място и в горната част на реброто маршрутът им по всяка вероятност съвпада с “Bourbon Bottle Route”).
Същия ден времето започна да се разваля. При крайно лоши условия американците много бавно стигнаха до основата на около 300-метрова скална кула, която заобиколиха отляво със седем дължини по микстов терен. След още една нощ продължиха катеренето по по-лесен терен с взаимна осигуровка, като на четвъртия ден стигнаха до връхната точка на Маунт Бредли.
Тъй като предвижданият за слизане маршрут им се стори твърде опасен, двамата американци решиха да използват рапели и да се спуснат по на запад, до ледника Бексайд (Backside). Там ги застигна тотално разваляне на времето (30 см нов сняг), което ги накара да бивакуват за пореден път. От базовия лагер ги отделяха седем километра газене в пресния сняг. Стигнаха до него 99 часа след като го бяха напуснали.
Маршрута си “Vitalogy” Алън и Цимерман оцениха с 5 според използваната в Аляска категоризация и с 5.9R A1 WI5 M6 по общоприетата. Потвърдиха също, че 19 от 29-те въжета имат оценка по-висока от M5 или WI4.

Приблизителната линия на “Vitalogy” (Alaska Grade 5, 5.9R A1 WI5 M6) по югоизточното ребро на Маунт Бредли
Снимка: Марк Алън
Photo: Mark Allen

Цимерман на третия бивак
Снимка: Марк Алън
Photo: Mark Allen
Добави коментар