0912.2003
Високата 1500 м западна стена на Бхагиратхи-3 (Bhagirathi-3, 6454 м) е едно от най-големите скални предизвикателства в Гархвалските Хималаи. През есента на 2003 г. тя беше цел на силна тройка в състав Райнер Трепте (Reiner Treppte, Германия), Урс Щьокер и Симон Алтаматен (Urs Stöcker, Simon Anthamatten Швейцария).
Първоначално те възнамеряваха да прокарат нов маршрут на Меру Шаркфин (Meru Sharkfin), но бяха изпреварени от американци начело с Конрад Анкер. Тогава се насочиха към Испанското (Каталонското) ребро на Бхагиратхи с намерение да го изкатерят класически, но бързо се убедиха, че монолитните, гладки скали не дават никакъв шанс. След три въжета по девствен терен решиха да направят трето изкачване по Каталонския маршрут, при което преминаха на класика почти всички пасажи от A1 и A2 категория.
Времето беше нестабилно, а при второто им тръгване по стената (27 септември) беше толкова студено, че трябваше да обуят тежки пластмасови обувки. Това окончателно ги лиши от възможността да поправят стила на изкачването. Пукнатините по маршрута бяха изцяло запълнени с лед и сняг. Впрочем такова беше времето през цялото им пребиваване в Гархвал. Това налагаше да слизат за нощуване в базовия лагер след няколко мразовити нощи на бивачната платформа. На 7 октомври стигнаха до микстов терен, който продължаваше да бъде стръмен и труден. Към ниските температури се прибави и вятър. Тази част от стената им отне поредните два дни. На 9 октомври стигнаха до върха – без да могат да разменят дума заради силния вятър. Тримата прекараха 18 дни на стената, като оценката им за маршрута е 7+, A3.
Премиерата по този тур е дело на каталонците Х. О. Алдегер, С. Мартинес, Х. Л. Морено и Й. Томас (J.O. Aldeguer, S. Martinez, J.L. Moreno, J. Tomas) от 16 до 26 май 1984 г. след осем дни за обработка с парапети на началните 350 метра.
Първоначално те възнамеряваха да прокарат нов маршрут на Меру Шаркфин (Meru Sharkfin), но бяха изпреварени от американци начело с Конрад Анкер. Тогава се насочиха към Испанското (Каталонското) ребро на Бхагиратхи с намерение да го изкатерят класически, но бързо се убедиха, че монолитните, гладки скали не дават никакъв шанс. След три въжета по девствен терен решиха да направят трето изкачване по Каталонския маршрут, при което преминаха на класика почти всички пасажи от A1 и A2 категория.
Времето беше нестабилно, а при второто им тръгване по стената (27 септември) беше толкова студено, че трябваше да обуят тежки пластмасови обувки. Това окончателно ги лиши от възможността да поправят стила на изкачването. Пукнатините по маршрута бяха изцяло запълнени с лед и сняг. Впрочем такова беше времето през цялото им пребиваване в Гархвал. Това налагаше да слизат за нощуване в базовия лагер след няколко мразовити нощи на бивачната платформа. На 7 октомври стигнаха до микстов терен, който продължаваше да бъде стръмен и труден. Към ниските температури се прибави и вятър. Тази част от стената им отне поредните два дни. На 9 октомври стигнаха до върха – без да могат да разменят дума заради силния вятър. Тримата прекараха 18 дни на стената, като оценката им за маршрута е 7+, A3.
Премиерата по този тур е дело на каталонците Х. О. Алдегер, С. Мартинес, Х. Л. Морено и Й. Томас (J.O. Aldeguer, S. Martinez, J.L. Moreno, J. Tomas) от 16 до 26 май 1984 г. след осем дни за обработка с парапети на началните 350 метра.
Добави коментар