Катерене на големи стени - Техники на водене

 ТЕХНИКИ

Основната бигуол система обикновено включва три въжета: едно за водене (11 или 11,5 мм), едно за извличане на багажа (9-11 мм) и едно за спускане (предпочита се 9-милиметрово, което в много случаи не е необходимо).

Да предположим, че Бърт и Ърни са на "големия дувар".

1. Бърт води на въжето за водене и Ърни го осигурява.

2. Бърт извежда въжето, организира площадка и се приготвя за извличане.

3. Ърни освобождава торбата с багажа от площадката си (ако се налага, я спуска на въжето за спускане) и Бърт я изтегля с въжето за извличане.

4. Ърни се изкачва по фиксираното въже за водене (със самохвати) и събира осигуровките.

5. Ърни достига площадката на Бърт и се приготвя за водене.

6. Ърни води, Бърт го осигурява.

Това се повтаря до мръкване или до изкачване на маршрута.

При катеренето на големи стени скоростта е от голямо значение. Например, по-бързо е вторият да се изкачи по въжето, вместо да се катери чисто. По-добре е двамата катерачи да извършват едновременно различни дейности. Затова докато вторият се катери, водачът издърпва багажа.

При опитни свръзки катеренето на тройка може да е много по-бързо. Възможни са различни системи. След извеждането на въжето вторият в свръзката може да събира осигуровките, а третият да се изкачва по свободно висящото си въже. Водачът тегли багажа. Най-ефективно е онзи, който се е изкачвал с жумар по свободното въже, да започне да води следващото, докато другият още събира осигуровките. За това е нужен малко повече инвентар. Възможно е също така на водача да се изпрати допълнително екипировка, след като е била събрана от предишното въже.

 

Големите стени са за умни хора; необходими са трезва преценка и новаторско мислене. Освен основната трудност на изкачването, бигуол маршрутите непрекъснато ни изправят пред по-малки изпитания, всяко от които се преодолява по малко по-различен начин от останалите. С опита човек научава всички хитрости. Това се получава най-често по принципа на пробата и грешката и сложните дейности по изкачването на една стена се превръщат във втора природа. Човек развива усет за поставяне на осигуровки. Научава се да борави с много въжета, ленти, стълбички, клинове, карабинери, опознава взаимовръзката между инвентара, скалата и напредването нагоре.

Когато се готвиш да водиш, най-добре е предварително да огледаш маршрута и да си съставиш общ план. Прецени как трябва да разположиш осигуровките, за да има минимално триене на въжето, или дали не трябва да запазиш някоя джаджа с определен размер за даден пасаж. Никога не се доверявай напълно на схемата, защото тя дава само общо описание на тура. Изключително важно е да катериш ефективно и да можеш да взимаш точни решения във всеки момент.

 

Подходящото подреждане на инвентара при подготовката за водене е много важно. Използвай система, която позволява бързо намиране на екипировката, и не я сменяй, за да свикнеш с нея.

С две ленти през раменете инвентарът може да се нареди просто и удобно. Ето една възможност за подреждане: комплект клинове (5-6 пластини на карабинер, 4-5 обикновени на карабинер, 3-4 малки v-образни на карабинер и 2-3 големи v-образни на карабинер), ленти и прусеци от дясната страна; френдове, клеми, коперхеди и небесни куки от лявата; след това разпредели свободните карабинери така, че да изравниш теглото от двете страни. Как ще сложиш джаджите с различен размер, е въпрос на избор. Само се старай винаги да ги подреждаш по един начин.

Тръгваш да водиш.

Когато се осигуряваш, внимавай за две неща: да закачваш въжето така, че да улесниш свръзката си, когато се изкачва по него, и да избягваш триенето. Внимавай въжето да не преминава през остри ръбове и слагай по-дълги примки на траверсите.

Ако се катериш чисто, слагай осигуровките така, че да обезопасиш най-добре себе си и фиксираното въже. Не се чувствай длъжен да спазваш етиката на свободното катерене. На големите стени всичко е позволено. Ако стане трудно, сложи си осигуровка и увисни на нея. Това е известно както "френско свободно изкачване" и може да се използва при по-трудните чисти пасажи. Ако срещнеш по-големи трудности, използвай стълбичките. Винаги се катери по най-бързия способ.

Дръж сметка за възможностите си за свободно преминаване. Ако на схемата е записано 5.7 (около V UIAA) или А1, вероятно ще е по-бързо да го изкачиш свободно; ако пише 5.11 или А2, сигурно изкуственото ще е по-бързо.

 

При изкуственото катерене е важно да се катериш ефективно. Трябва да можеш да определяш лесно възможностите за осигуряване, да поставяш добре джаджите и бързо да се придвижваш по тях. Най-много време се губи при дългото пробване на осигуровките и колебанието да изнесеш тежестта си върху тях, ако не са поставени добре. С натрупването на опит ще се научиш да ги слагаш сигурно и така ще намалиш страха. Трябва обаче да си изработиш ефикасна система за изкуствено катерене.

За изкуствено катерене са необходими две стълбички. Понастоящем те се изработват от тръбна лента. Закачват се на осигуровките и се използват за изнасяне над тях. Хубаво е стълбичките ти да имат допълнителни примки за хващане и повече стъпала за закрепване на двата крака, докато преместваш едната стълбичка нагоре. За пробване на здравината на осигуровките една от двете стълбички трябва да е по-дълга, с 5 вместо с 4 стъпала.

Възможно е и използването на два комплекта по две стълбички. Така можеш да стъпиш с двата крака на единия комплект, докато преместваш другия.

Осигурителната лента "дейзичейн" е шита примка с множество халки, която се използва за прикачване на катерача директно за стълбичката. За всяка от халките може да се закачи карабинер и така дължината й да се наглася. Възможно е да се използва и петмилиметров прусек с възли на всеки трийсет сантиметра. Трябва да достига от седалката до крайната точка, на която можеш да се протегнеш. Осигурителната лента трябва винаги да е свързана и с двете стълбички, в случай че някоя точка на закрепване поддаде.

 

 

 

Фифито е отворена кука, която позволява по-бързо закачване и откачване от осигуровката. Благодарение на него катерачът може да пренесе част от тежестта си от краката на седалката. Хубаво е да имаш фифи с къс прусек (дължината му трябва да се нагласи добре), свързано пряко със седалката.

Ето как протича изкуственото катерене:

1. Постави следващата осигуровка.

2. Закачи се с осигурителната лента.

3. Закачи едната стълбичка.

4. Изпробвай здравината на осигуровката.

5. Стъпи на долното стъпало на стълбичката.

6. Закачи се с фифито и увисни на него.

7. След кратка почивка прецени къде ще сложиш следващата осигуровка и се качи на по-горно стъпало на стълбичката.

8. Включи се или махни предишната осигуровка и постави следващата.

Ако можеш, използвай най-горното стъпало на стълбичката. При това е нужен добър баланс. Ако си стъпил с единия крак на последното стъпало, можеш да поставиш другия зад него за равновесие. Може да се наложи да използваш хватки на скалата за баланс. Това е известно като "чисти движения със стълбичките". Осигурителната лента, включена късо, може да се използва при тавани за баланс, когато стъпваш в най-горното стъпало. В този случай може да се наложи за използваш трета стълбичка, защото при използване на горното стъпало стълбичките трудно се прибират. В краен случай можеш да стъпиш и в примката за хващане.

Когато се осигуряваш с лента, не е нужно да включваш въжето в осигуровката, докато не си готов да се преместиш над нея. Това опростява нещата и намалява опасността от дълго падане. Освен това така не се налага да се включваш във всяка осигуровка, която си използвал за изкуствено преминаване. Като прибираш долните осигуровки, се намалява триенето и пестиш ценни джаджи, които можеш да използваш и по-нагоре по въжето. При траверси или диагонални пасажи прибирането на долните осигуровки може да доведе до пандюл за втория. Винаги се старай да оставяш сигурно сложени джаджи за осигуровка.

Когато се катериш изкуствено по пасажи, където са необходими много джаджи е еднакъв размер, може да се наложи да изваждаш предишната осигуровка и веднага да я поставяш над себе си. Това става най-лесно с френдовете. Не забравяй да оставяш стабилни джаджи за осигуровка.

Непременно ще забележиш, че при изкуственото катерене се изразходват много карабинери. Съветът ми е никога да не махаш карабинерите от стълбичките си. Винаги използвай свободните. След като си прибрал долната осигуровка, откачи карабинерите и ги върни на мястото им на инвентарната лента. Разумното използване на свободни ленти може много да намали изразходването на карабинери.

 

Лентите намаляват триенето на въжето, предотвратяват търкането му в остри ръбове, помагат за пестенето на карабинери и за изравняване на натоварването на площадките. Много е удобно лентите да се носят на карабинери на инвентарниците, а не преметнати през рамо, защото така се достигат лесно. Така и пренареждането на инвентара става по-лесно, защото всеки карабинер върви с отделна лента. При повечето турове 20-30 средно дълги 1,5-сантиметрови и 10-15 дълги 2,5-сантиметрови ленти обикновено са достатъчно.

Когато водиш, внимавай за остри ръбове, както за собствена, така и за безопасността на свръзката ти, който ще се изкачва със самохвати по фиксираното въже. Този проблем обикновено се решава с по-дълги ленти, но понякога се налага върху ръба да се постави някаква дреха, за да се избегне опасността от прерязване на въжето. За този цел можеш да приготвиш петдесет сантиметрово парче от неопренова постелка.

На площадките е добре натоварването върху точките на закрепване да се изравнява с помощта на дълги ленти. Така се постига по-голяма сигурност, дори една от осигуровките да се извади.

 

Повечето пасажи с категория А1 и А2 могат да се катерят без чук и клинове - само с клеми и френдове. Когато се поставят осигуровки със съмнителна здравина, катерачът трябва да се увери, че ще издържат тежестта му, и да се е осигурил надеждно в случай на падане.

Поставянето на джаджи е истинско изкуство. Някои осигуровки, които не биха издържали падане, могат да поемат тежестта на катерача. Клемите могат да се поставят наобратно или заклещени между други клеми. Едно почукване с чука може да ги закрепи по-сигурно. Ако някой ексцентрик влезе само наполовина, издърпай възела на прусека откъм стърчащия му край и вържи ухо откъм заклещения, за да бъде натоварването на него. Всички джаджи трябва да се пробват.

 

Има два начин за придвижване по съмнително поставените джаджи. При единия тежестта на тялото бавно се пренася върху осигуровката с надеждата тя да издържи. Препоръчвам втория начин, когато джаджата се пробва с по-голямо натоварване. Катерачът пренася тежестта си върху осигуровката, отначало бавно, след това рязко, като надвишава натоварването при просто увисване. Пробвай по този начин, като висиш на стълбичките и осигурителната лента, не на въжето. Най-важно е, ако горната осигуровка се извади, да не направиш динамичен удар върху онази, на която стоиш. Затова е нужно да се внимава. Ако се действа правилно, повечето осигуровки могат да се тестват така, че да издържат и малки падания. Понякога някои съмнително поставени джаджи не могат или не бива да се пробват, или могат да се тестват само леко. Например при странични натоварвания, под тавани и на ронлива скала; водачът преценява кое е най-правилно. Тестването на джаджи, когато всички предишни осигуровки са съмнително поставени, може би е най-ужасното преживяване при катерене на големи стени.

Ранди Леавит описва тънкостите при изпробването на съмнително поставени осигуровки в друга глава.

В повечето случаи човек лесно установява дали една джаджа е сложена лошо. Повечето малки клеми, особено медните, издържат само 400-500 килограма. Понякога е невъзможно да се постави друга джаджа и се налага да се забие клин. Често с клин осигуровката е по добра. Все пак избягвай да забиваш клинове, освен ако друга джаджа не влиза.

 

Клиновете са метални съоръжения, които се зачукват в цепнатини или дупки. Имат ухо, в което се закачва карабинер. Използват се най-често в тънки цепки, "белези" от други клинове или за постоянни осигуровки на пясъчник. Варират по размер от съвсем тънки до няколко сантиметра на дебелина. Ето кратък списък на видовете клинове, от най-малките до най-големите:

Къси пластини, "рурп": Това са тънки пластини за глухи цепки. Вместо ухо имат телени халки.

Пластини тип "птича човка": Разработени са от Джим Бридуел. Това са рурпове със закривено като кука вместо право тяло. Влизат на места, където правата пластина не може, и се закачват по-здраво.

Пластини: Те са по-дълги и по-широки от рурповете. Добре забита пластина може да издържи малко падане.

Стандартни клинове с плоско тяло (модел "лост ароу"): Това са клинове за по-широки цепки, обикновено са по-тесни на върха и по-широки при ухото.

V-образни клинове: Използват се за цепки с широчина от 1 до 8 сантиметра. На повечето места, където може да се забие v-образен клин, може да влезе френд или клема. Въпреки това те се използват често при разширени от предишни забивания цепки. Моят съвет е първо да пробваш с друга джаджа и чак след това да забиваш клин, въпреки че с него може да се чувстваш по-сигурен. Катерачната екипировка се е развила дотолкова, че почти във всички случаи вместо такъв клин могат да се използват по-чисти средства за осигуряване, които не нараняват скалата.

V-образните клинове се използват и за осигуровки в пясъчник. Пробива се дупка и клинът се зачуква в нея. НИКОГА НЕ ИЗВАЖДАЙ тези фиксирани осигуровки, защото така дупката се разширява и вече трябва да се постави по-широк клин.

"Бонг": Това са големи клинове за цепнатини от 8 до 15 сантиметра (за същата цел в миналото са използвани дървени клинове). Бонговете имат множество дупки в тялото за намаляване на теглото. Когато ръждясат, тези клинове се чупят при дупките и представляват грозна гледка.

 

 

Z-образни клинове: Много е полезно да носиш един-два такива клина. Макар че повечето катерачи ги използват самостоятелно, z-образните клинове често могат да се комбинират с v-образни за плитки или малко по-широки цепки.

Когато забиваш клин, избери подходящия размер за съответната цепка. С натрупването на опит ще ти се удава все по-лесно. Зачукай го с максимална сила; само на пясъчник и трошлива скала внимавай повече. При всеки удар клинът издава звън, който постепенно става все по-висок (звукът "изтънява"). Ако това продължи до последния удар, клинът вероятно е добре забит. Никога не зачуквай клина прекалено; това го прави труден за изваждане и наранява скалата. Ако клинът престане да звъни и издаде глух звук, преди да си го забил до ухото, значи е достигнал дъното на цепката и няма да влезе повече. Ако клинът не е влязъл до ухото, той пак може да е сигурно забит, ако достатъчно голяма част от тялото му е зачукана в скалата. В такъв случай или се опитай да го замениш с друг, или го привържи с прусек в основата. Имай предвид, че осигуровката може да не е добра.

 

 

За привързване се използват едносантиметрови тръбни ленти. То се прави за намаляване натоварването върху непълно забити клинове. Лентата се завързва за тялото на клина там, където то влиза в скалата. Може да се използва водачески възел, но котвеният е по-лесен за правене и развързване. За ухото на клина се закачва друга примка, която ще го задържи, ако се извади. Да се внимава натоварването да пада върху привързаната за тялото на клина примка, а не върху прекараната през ухото.

Понякога се налага клиновете да се заклещват един до друг. Това е възможно между дългите пластини и стандартните клинове, между z- и v-образен клин и между няколко v-образни, когато се използват в по-широки цепки. За да не се изгубят, през ушите на всички заклещени клинове се прекарва примка.

 

Когато развие усет за поставяне на осигуровки, катерачът може да избира между различни възможности. Френдовете обикновено са сигурни. Могат да се заклещят още по-здраво, ако около оста между челюстите им се увие клема и се използва като лост (само за увисване). Медните клеми обикновено влизат добре в тънки цепки. Бонговете могат да се използват странично за широки цепки. На определен пасаж от скалата възможностите обикновено са неограничени; катерачът трябва сам да избере най-подходящите и най-сигурни осигуровки.

Накрая, забиването на клиновете прекалено дълбоко, повече от положението, в което очевидно са достатъчно надеждни, ги прави трудни за изваждане и обикновено не е необходимо. Точно този последен удар с чука превръща клина от добра във фиксирана осигуровка. Избягвай такова забиване на клинове под малки тавани, където поради геометрията на пасажа изваждането им е невъзможно.

 

При достигане на площадка е важно да се работи организирано, защото там се извършва сложна последователност от дейности. Когато поставяш точките на закрепване, винаги имай предвид откъде ще дойде свръзката ти, откъде ще се изтегля багажът и къде ще застанеш, когато партньорът ти води следващото въже. Когато точките на закрепване са раздалечени, организирането на площадката е лесно. Нещата се усложняват, когато осигуровките са близо една до друга.

За разлика от площадките при свободното катерене, при които върху осигуровките може никога да не се упражни натоварване, точките на закрепване при бигуол маршрутите винаги поемат големи тежести. Водачът трябва да се увери, че осигуровките са много надеждни.

Ако слагаш собствени осигуровки, разположи ги раздалечено. Сложи точките за закрепване на полиспаста от обратната страна на площадката за фиксираното въже. Има два начина за закачване към осигуровките. При по-сигурния метод натоварването върху всички закрепвания се уеднаквява в една точка и фиксираното въже се закачва там с възел осмица и два или повече карабинера. Недостатъкът на този начин е, че при него се използва твърде много инвентар и често е по-бавен. Предимството му е в по-голямата сигурност и разпределянето на натоварването между всички точки, в случай че някои не са много добри.

По-бързият начин се използват при много сигурни закрепвания; отделните осигуровки се обединяват с основното въже и възли стреме. Закачи за всяка осигуровка по два включени един в друг карабинера. Направи стреме на най-долния карабинер, опъни въжето и го закачи за следващото по височина закрепване и така нататък, докато всички осигуровки бъдат обединени с еднакво натоварени стремена. Организирай полиспаста на по-горните карабинери на най-високо разположените закрепвания. Винаги закачвай допълнителната екипировка, седалката си или порталеджетата за горните карабинери. Така няма да натоварваш допълнително карабинерите, на които е фиксирано въжето.

Очевидно двата начина са различни и могат да бъдат изпълнени вертикално, хоризонтално или разпръснато. Системата със стремената е най-безопасна при вертикално разположение и най-слаба в хоризонтално. Във втория случай цялото натоварване на фиксираното въже пада върху една-единствена осигуровка. Ако се съмняваш в площадката, винаги уеднаквявай натоварването.

Осигури се на площадката с достатъчно голям корем, за да имаш свобода за теглене. След това се включи на по-близка примка на осигурителната лента. (Включването по-близо до осигуровката позволява да откачиш въжето, ако на водача са му нужни още няколко метра, за да достигне следващата площадка.) Когато се самоосигуриш на площадката, извикай на свръзката си отдолу: "Пускай!", а когато фиксираш въжето и той може да започне да се изкачва - "Фиксиран си!" или "Тръгвай!"