*Запишете се на курс към някой клуб, при опитни инструктори.
*Опитайте на някоя изкуствена стена.
*Намерете някой приятел, който също иска да се катери, и направете свръзка.
Първата възможност без съмнение на най-безопасната и е най-препоръчителна. Тя е също така и най-скъпо струващата, въпреки че предимствата си заслужават цената.
Втората също е добра, ако другите катерачи ви приемат и ако са достатъчно опитни, за да ви обучат! Не всички "стари" и "печени" катерачи са добри учители. Натрупването на опит под грижите на други катерачи все пак е добър начин да се започне.
Последната възможност е най-авантюристична, а също и най-опасна. Не казваме "не, недейте" - катеренето само по себе си е спорт за любителите на приключения и винаги крие рискове. Целта е да сведем опасностите до минимум, без да губим изживяването от срещата с неизвестното.
Каквото и да изберете, не рискувайте излишно. Може би най-лесният начин да го направите е като проверявате по няколко пъти всичко - седалката, възлите, осигуровките. И така, забавлявайте се!
Ляво: Боулдър катерене с всички предохранителни мерки - Боби Бенсън в Уеко Танкс, Тексас. В САЩ има огромен избор от възможности за катерене, от боулдъри до големи стени и ледени водопади.
Дясно: Катерене над водната повърхност в Гогарт, Уелс. Това е крайна степен на авантюризъм - страхотна околна среда, трудна скала и съмнителна осигуровка, напълно в британската традиция! 
Един катерач върху Тотем Пол (Тотемния стълб), величествена, но страшна колона насред морето край бреговете на Тасмания. Около острова стърчат голям брой такива "колове".
|
Някои катерачи дават лъжливи сведения по отношение на възможностите си и това може да доведе до силно недоволство сред останалите. Но защо се хвалят толкова? Катеренето е преди всичко само една игра. Така е, но както всички спортове, то има своя етика и правила и макар и неписани, всички ги знаят. Някои много известни катерачи са "нарушили правилата" или се смята, че са ги нарушили - все още се водят спорове за "железния път", оставен от италианеца Чезаре Маестри, който го използвал като доказателство за първото си изкачване на Серо Торе в Патагония. Под съмнение се поставя и първото изкачване на словенеца Томо Цесен по южната стена на Лхотсе в Хималаите. Невъзможно е обаче да се определи "абсолютната истина" - всичко може да се постави под съмнение по изискванията на действащите в определен момент етични правила. Чисто изкачване Ето приетите в момента термини в областта на чистите изкачвания: *Онсайт-флаш: Маршрутът е бил изкатерен без използване на изкуствени опори (чисто), на свръзка, без предварителна информация ("бета"), включително снимки на тура и разкази от предишни покорители. Осигуровките се оставят от свръзката и се събират. По стената не се допуска да се оставя нищо. *Флаш: Маршрутът се изкатерва чисто, но катерачите са гледали някой да минава преди тях или са имали някаква друга информация. *Онсайт: Маршрутът се изкачва по подобен начин, но катерачите имат право да повторят някой пасаж, който не са минали чисто, или да почиват на осигуровките. *Редпойнт (Червена точка): Маршрутът е бил катерен преди на установка, или целият, или на части. Когато се почувствате сигурни, можете вече да го изкачите чисто (това е приемлива норма за трудни турове, както спортни, така и традиционни). *Пинкпойнт (Розова точка): Това е полупризнато за чисто преминаване, когато предвари телно имате оставени примки по осигуровките и водите на тях. При много трудни турове, най-често спортни, в постоянен таван, не се прави разлика между редпойнт и пинкпойнт изкачване. Това, което казахме дотук, важи главно за спортни и къси традиционни маршрути. В екстремния алпинизъм, алпийските експедиции и катеренето по големи стени тези стандарти не се спазват толкова - в тези случаи най-важно е оцеляването, независимо от средствата. Общата трудност на маршрута определя оценката, която ще получите от останалите катерачи. Крайната цел на катерача е да изкачи маршрута с минимално използване на изкуствени опори и с минимум предварителна информация. Колкото по-малко изкачвания има един маршрут, толкова повече катерачи искат да го повторят в колкото се може по-чист стил - това дава възможност за напредък. Други етични норми В катеренето се смята за неетично да "откраднеш" тура, върху който някой е работил дълго време. Ако човек иска да си запази правото на първопокорител на собствения си тур, обикновено го маркира като "В процес на екипиране" с червена панделка на първия клин. На започването на тур, който не можеш да изкачиш и вероятно никога няма да завършиш, също не се гледа с добро око. (По отношение начина на прокарване туровете могат да се разделят на прокарани отдолу - класически - и отгоре - спортни. Много катерачи приемат само първите за "истински". - Б. пр.) Не си мислете, че ако вие не можете да минете един пасаж без използването на изкуствена опора, никой след вас няма да успее да го премине чисто. Други катерачи, с по-добра екипировка или по-добър стил на катерене, може да ви надминат. Затова оставете нещо и за идните поколения!
|
Лин Хил "набива" с болтове нов тур в Тайланд. В този район използването на такъв вид осигуровки е разрешено.|
Много катерачи твърдят, че една от причините да се катерят е любовта им към природата и това, че по този начин имат възможност да "избягат от града". Трябва обаче да се знае, че самото ни присъствие сред природата, влияе върху околната среда. Колкото повече стават катерачите, толкова по-големи са тези промени. В много райони на света свободният достъп до катерачните обекти стои под въпрос. Собствениците на земята и управителите на различни природни паркове започват да се тревожат от увеличаването броя на катерачите; достатъчно е само един да хвърли боклук или да навреди с нещо на околната среда и всички катерачи биват нарочени за безотговорни егоисти. Ето някои правила: *Оставяйте катерачния район в същия вид (дори в по-добър), в какъвто сте го заварили. *Пазете автентичния вид на скалата, колкото е възможно - не я чупете, не лепете отделни камъни, за да си правите изкуствени хватки, не я дупчете и не слагайте излишни болтове. *При подхода и връщането от туровете се движете само по определените за това пътеки. *Осведомявайте се за правилата, които действат в даден район, и ги спазвайте - например забраните, свързани с безпокоенето на гнездящи птици, опазването на редки видове растения, неизползването на болтове и др. *Сведете употребата на магнезий до минимум, за да не цапате скалата; опитайте да намерите магнезий с цвета на скалата. *При кампиране се старайте да оставяте колкото се може по-малко следи от дейността си - използвайте газови примуси вместо огън; заравяйте екскрементите си; не се мийте в малки потоци и езера; в по-големи те използвайте напълно разгради ми сапуни. *Изнасяйте си всичкия боклук, включително фасовете и кибритените клечки. *Не пускайте силно музика и не използвайте неприлични думи в присъствието на други катерачи - много хора са дошли сред природата, за да се насладят на тишината и спокойствието. Вие сте отговорни за опазването на околната среда и за това, катерачните райони да останат отворени.
|
Малтийския кръст в планината Седерберг, Южна Африка, се издига сред сурова, девствена местност. Наше задължение е да пазим такива райони непокътнати.|
Когато започнете да търсите райони, в които да се катерите, ще попаднете на много пътеводители за маршрутите - гидовници. Добрите гидовници могат да бъдат страшно полезни, лошите - само да ви затруднят. Добрите пътеводители обикновено са достъпно написани и съдържат само най-важните сведения - като име на тура, категорията му на трудност, датата на първото изкачване, имената на първопокорителите и основна информация за степента на осигуряване, ключовите пасажи, обща дължина, брой на въжетата и някои особени забележки като например "пазете се от отровната лиана на трето въже"! Научете добре символите, които се използват в схемите на маршрутите.
Системи за катерачна трудност UIAA / френска / американска (Йосемити) / британска (техническа трудност) / британска (обща трудност) / австралийска / германска (за пясъчниците в Саксония) Забележка: Всички скали за трудност са отворени - показаните по-горе системи отразяват най-високите постижения до този етап. Сравняването на трудността на два съседни тура не е лека задача, да не говорим за сравняването на системите, използвани в различни страни или при различни стилове на катерене. В тази таблица са показани степените на трудност само при скално катерене. Общо взето, при спортните маршрути се използва френската система, другите са за традиционните маршрути, въпреки че това не е задължително правило. Преди да тръгнете по някой тур, осведомете се дали е напълно екипиран или трябва да носите и собствена осигуровка. |
|
Фонтенбло, близо до Париж, се смята за Меката на съвременното боулдър катерене. Степените на трудност обикновено се определят по френската скала "Фонтенбло" и са в интервал от 6а до 9а; американската скала "Вермин" има степени от V1 до V14 Изкуствено катерене Трудността при изкуствено катерене се определя от А0 ("набиране" на примка) до А5 (много опасно изкуствено катерене с възможност за сериозно падане). Алпийски системи Алпийските турове могат се категоризират според цялостната им трудност. Немската система дава степени от I до VI (подобна категоризация може да се срещне на някои стари обекти в България - Мъглиж, Рай и др. - Б. пр.); френската има следните степени: F - facile (лесно); PD - peu difficile (не много трудно, НТ); AD - assez difficile (умерено трудно, УТ); D - difficile (трудно, Т); TD - tres difficile (много трудно, МТ); ED - extremement difficile (изключително трудно, ИТ) и ABO - abominable (ужасно), което е добавено за свръхтрудни маршрути. Тези степени дават общата трудност на маршрута и не държат сметка за най-сложния пасаж. Смесени маршрути Турове, които включват чисто скално катерене, изкуствено катерене, ледено катерене и други трудности от различен характер, сега се оценяват по комбинирана система. И така, "Бадландс", труден 1500-метров маршрут на Торе Егер в Патагония се определя като VI, 5.10, А3, WI 4+. Тук VI е алпийската (общата) трудност; 5.10 е най-трудният скален пасаж по американската (Йосемити) система (лесен, ако го сравним с 5.14 на "уютните" Смитс Рокс например, но тук трябва да имаме предвид височината и близката до точката на замръзване температура!); А3 е за най-трудният пасаж на изкуствено катерене; а WI 4+ означава Water Ice 4+ - трудност от скалата за ледено катерене. Комбинацията от всички тези степени идва да покаже, че този маршрут трябва да се взема "много, ама много на сериозно"! Добрите гидовници често имат схеми на туровете. Снимките с очертани върху тях маршрути обикновено са най-полезни. Хубавите схеми също вършат добра работа, ако човек знае основните означения и символи. Схема на Ден Фингер 1. Тур "Дигиталис" 6+ (5+ obl) 120 м, Т. Хункер, Х. Фингер, 1994 Степени на трудност:
Лява колона на таблицата със символи: клин / анкерен болт или спит / лепен клин / подход към тура / преминаване от другата страна на ръб / цепка, цепнатина / винкел / винкел Дясна колона на таблицата със символи: перваз / таван / надвес / плочи / камина / точки за рапел / площадка / пасаж, изискващ собствена осигуровка Как да се свържем с други катерачи? Най-добрият начин, да намерим хубав катерачен обект, е като се свържем с други катерачи и ги помолим да ни препоръчат нещо. Най-лесно ще открием тези "загадъчни" личности в някой алпийски клуб или на местната изкуствена стена. Ако не знаете как да ги търсите, прочетете съветите по-долу: *Проверете в телефонния указател за адресите на местните клубове и изкуствени стени. Водачите на клубове много често познават повечето добри катерачи в района. *Отидете в някой магазин за катерачна екипировка и попитайте продавачите. *Купете си списания за катерене и алпинизъм. *Интернет също е добър източник на информация. |
Към "Скално и стенно катерене" - съдържание
Добави коментар