Много опитни катерачи гледат на рапела (слизане по въжето до основата на скалата) като на нещо много опасно. Вероятността за нещастни случаи, завършващи със сериозни травми и дори смърт, при рапела е по-голяма отколкото при коя да е друга дейност, свързана с катеренето.

Причините за това са многобройни. Много хора не приемат рапела с необходимата сериозност, не си правят труда да научат и отработят основните умения, нужни за безопасното спускане по въжето. По време на рапела човек зависи единствено от екипировката, включително от точките на закрепване и от начина на прикачване към въжето. Ако някоя от процедурите бъде сгрешена, последствията може да са катастрофални.

Нещастни случаи при спускането на рапел

Нещастни случаи по време на рапел се случват главно в следните ситуации:

*Когато се използват нестабилни осигуровки и те се извадят.

*Когато протриващото съоръжение се използва неправилно.

*При използване на две въжета, когато те не са завързани едно към друго правилно.

*Когато въжето не достигне - т. е. когато се окаже прекалено късо за рапела.

Рапелиране за удоволствие

Въпреки опасностите, някои хора спускат рапели за удоволствие. Стига да се вземат всички мерки за безопасност, няма причини това да се смята за грешно. Спускането на рапели е основен способ при каньонига (спускане по стръмни речни долини).

Спускане на рапел с тежка раница

Ако се спускате с тежък багаж, раницата може лесно да ви обърне с главата надолу, така че внимавайте. Това може да се избегне по няколко начина:

*Като си направите гръдна обвръзка, която да държи тялото ви изправено.

*Като спуснете багажа под себе си, на въженце, прикачено директно за карабинера на протриващото съоръжение.

Спускане от Сноупач Стайър в планините Бъгабус, Британска Колумбия. Рапелът може да е единственият начин за връщане от тура или да се предприеме заради самото удоволствие - в никой случай обаче не трябва да се приема несериозно.


Как да си осигурим по-голяма безопасност при рапел?

Най-вероятно за рапела ще използвате протриващото си съоръжение. Повечето такива устройства осигуряват достатъчно триене за плавното и контролирано спускане. Ако не, съветваме ви:

*Или да поставите допълнителен карабинер в системата, като спирачка.

*Или да увиете въжето около тялото си.

*Протриващият възел е подходящ както за единично, така и за двойно въже, но го усуква. Използвайте винаги голям карабинер с муфа.

*Някои съоръжения, като григрито, позволяват използването само на единично въже. С други, като пластините и осмиците, може да се слиза и на двойно.

*Повечето катерачи използват водещата си (по-силната) ръка за контролиране скоростта на спускане.

Включване на допълнителен карабинер като спирачка.

[текст в схемата (отгоре надолу)] неправилно / към протриващото съоръжение / ухо на седалката // правилно / към протриващото съоръжение / ухо на седалката

Другата ръка се държи изправена напред, за регулиране положението на тялото и предпазване от удар в скалата.

За по-голяма безопасност дръжте контролиращата ръка една две педи под протриващото съоръжение - не до самото устройство, за да не се защипе в него. И никога не изпускайте въжето от тази ръка!

Водаческият възел се използва за свързване на две въжета при рапел.

[текст в схемата ] възелът е показан в разхлабено положение за по-голяма яснота, винаги го затягайте добре преди спускане / оставяйте дълги краища > 30 см

*Дръжте краката разкрачени, по възможност на нивото на кръста.

*Когато преминавате покрай таван, спуснете първо тялото под него, свийте крака в коленете и след това постепен но се отпуснете под него, за да не си ударите главата в ръба.

*Винаги осигурявайте начинаещите с въже отгоре, докато не се уверите, че са овладели напълно техниката на спускане.

*Използвайте повече от една опорна точка за въжето - по евтино е да зарежете инвентар, отколкото да плащате сметки за лечение!

*Проверете добре възела, с който сте обединили двете въжета. Ако се съмнявате в познанията си, направете прост водачески възел, като оставите краища, дълги поне 30 см. Много гидове и инструктори го предпочитат, защото преминава лесно през ръбове, когато издърпвате въжето.

*Осигурете се допълнително към въжето с помощта на шунт или със самозатягащ се възел от помощно въженце.

*Винаги връзвайте някакъв възел на свободния край на въжето, за да не се изхлузите по невнимание.

*Спускайте се плавно - спускането на тласъци причинява елонгация на въжето, при което то може да се претрие в някой ръб, и натоварва излишно точките на закрепване.

Улесняване издърпването на въжето: като включим единия край с примка към седалката, предотвратяваме усукването. Това ни помага и да не забравим кое въже трябва да дърпаме.

Връзвайте възела от външната страна спрямо скалата.


Дълги последователни рапели

Когато се спускаме по тур, състоящ се от повече от едно въже, първо един член на свръзка та слиза до точката за следващия рапел с необходимия инвентар за организирането му. Организи ра опорните точки за рапела, осигурява следващия, като фиксира края на въжето, и го подпомага да се придърпа към площадката, ако минава през таван или надвес.

Фиксирайте краищата на въжето към опорните точки за следващия рапел, в случай, че горните осигуровки се извадят.

Междинни площадки за рапелите

Ако точките, на които ще се спускаме са със съмнителна здравина, а рапелът все пак е неизбежен, хубаво е да направим следното:

*Последният, който ще се спуска, използва тялото си като допълнителна опорна точка - сяда или ляга на площадката или се запъва с крака за някой камък.

*Предпоследният, който се спуска, поставя осигуровки по пътя на въжето, които ще задържат падането на последния, ако горните опорни точки поддадат.

*Поставете на долната площадка много здрави осигуровки и фиксирайте въжето на тях.

*Последният, който ще се спуска, трябва да се осигури за въжето с много здрав прусек и да закачи карабинер през единия край на двойното въже ако и опорните точки, и помощното въженце поддадат.

*Последният трябва да се спуска много внимателно и да събира осигуровките, когато стигне до тях.

Спускането на рапел от високи скали като този висящ бивак в Йосемити изисква както голям опит, така и железни нерви.

Добра позиция на тялото при рапел. Този млад катерач е осигурен допълнително отгоре с друго въже, докато усвои напълно техниката на спускане.

Спускане на рапел през няколко опорни точки (включително и няколко резервни) с правилно натоварване.


Изкачване по въжето

Може да попитате защо им е на катерачите да се изкачват по въжето. Това се налага при спасителни операции, за по-бързо преминаване на дълги маршрути, при екипиране на тур или просто за удоволствие. За целта се нуждаем само от въже, закрепено на стабилни опорни точки и нещо, чрез което да се придвижваме нагоре - или механични приспособления за изкачване (наречени самохвати), или въженце със самозатягащ се възел.

По дълги турове вторият от свръзката обикновено се изкачва с помощта на жумар. По време на изкачването въжето се събира и навива. Катерачът трябва да е осигурен и за двата жумара.


Устройства за изкачване - самохвати

Съществуват различни типове такива съоръжения, като например жумарите, които или се захващат за въжето с помощта на зъби, или по принципа на триенето. Шунтът е уникален с това, че може да се използва на двойно въже.

Самозатягащи се възли

Съществува голям брой такива възли. Двата най-често използвани са френският самозатягащ и обикновеният самозатягащ, които се правят с помощно въженце, или прусек (кръстено на австриеца Карл Прусик, който е разработил тази техника). Възлите са най-сигурни, когато използваме въженце с дебелина от 5 до 8 мм. Ако нямате нищо друго под ръка, можете да използвате просто някои по-здрави връзки за обувки! Френският самозатягащ може да се направи и с дълга лента.

1 и 2: Френският самозатягащ възел се прави лесно и лесно се разхлабва, когато не е натоварен. Използва се обикновено при спасителни операции, а също така при спускане на рапел.


1 - 3: Когато използвате обикновен самозатягащ възел, направете го така, че възелът, с който е вързано помощното въженца, да е далеч от основното въже, за да не приплъзне. Колкото по-тънък е прусекът, толкова повече намотки ще са ви нужни.


Съвети за изкачване по въжето:

*Винаги помнете, че основното натоварване трябва да е на краката. Не се опитвайте да се издърпвате само на ръце.

*Завързването на малка тежест (малка раничка например) за долния край на въжето, улеснява придвижването на самозатягащите възли или самохватите нагоре.

*Закачвайте се винаги когато е възможно, и за двата самохвата (за водещия - този, на който е педалът за стъпване - с примка), за да сте осигурени, ако единият приплъзне.

*Ако сте с тежка раница, или я издърпайте, след като сте се качили, или я прикачете за седалката си с карабинер.

Обратно катерене (откатерване), връщане от тур

Ако някой тур се окаже прекалено труден за възможностите ви или времето не позволява да го изкачите докрай, може да се наложи да се върнете с обратно катерене или да траверсирате, особено ако няма добри възможности за рапел. Откатерването може и трябва да се извършва в свръзка. Това означава, че първият, който слиза, оставя осигуровки по пътя си, които се прибират от втория (или последния, ако свръзката е от повече от двама души) точно както при нормалното водене. За да се ускорят нещата, обикновено е по-лесно да се спусне първият с въжето, през което време той да оставя осигуровките за втория. Обратното катерене се практикува рядко, но представлява още едно ценно умение в катерачната практика. Упражнявайте се от време на време!

Траверсиране

За да се ускорят нещата при траверс, когато свръзката се състои от повече от двама души и траверсът е лесен, вторият и третият (но не първият и последният) могат да минат пасажа на парапет - т. е. да се придвижват хоризонтално, осигурявайки се с две примки за фиксираното от водача въже. Това също им позволява да преминават през осигуровките, без да се откачват, като през цялото време остават осигурени за въжето. Последният катерач събира осигуровките както при нормалното катерене в свръзка.

Придвижване на свръзка от няколко човека по лесен траверс в помощта на фиксирано въже. Катерачите са осигурени за парапета с помощта на две примки, което им позволява да преминават през междинните осигуровки, без да се откачват напълно. На тази снимка, отдясно вече могат да стъпят на "твърда" земя.


Действия при аварийни ситуации

Дори при най-добрата подготовка катеренето крие рискове. Всяка аварийна ситуация е уникална и обикновено за благополучното ни справяне с нея са ни необходими както тренировка и опит, така и немалко импровизация.

"Блокиране" на втория

В един или друг случай човек може да се сблъска със ситуация, когато вторият просто не може да продължи нагоре. Това може да се дължи както на психологическа, така и на физическа невъзможност да се премине определен пасаж. Пред нас съществуват няколко възможности:

*Да издърпаме партньора с въжето - изобщо не е толкова лесно, колкото звучи!

*Да му обясним стъпка по стъпка как да премине трудния пасаж.

*Да го фиксираме здраво и да се спуснем на рапел, за да му помогнем.

*Да се откажем от тура и да слезем.

Паднал и ранен водач

Ако водачът е паднал и виси под нас, можем да го фиксираме и да се спуснем при него, за да му помогнем.

Ако е паднал и виси над нас, можем да се изкачим по въжето, на което сме го осигурявали, с помощта на самозатягащ възел. Можем или да се качим директно при него, или до точката, на която виси, и оттам да се спуснем до него.

След това може да се наложи да се спуснем на рапел или да спуснем пострадалия на горна осигуровка до земята или до някоя стабилна площадка. Много е по-лесно да спускаме някого, отколкото да го изтегляме нагоре - дори над нас да има само едно въже, а да сме изкачили десет!

Каквото и да се случи, не изпадайте в паника и не действайте прибързано. Ако чувствате, че не можете да се справите със ситуацията, опитайте да привлечете вниманието на околните катерачи или просто изчакайте спасителите, като окажете на пострадалия първа помощ.

Напускане на системата

На осигуряващия или на водача може да му се наложи да напусне системата на осигуряване, за да помогне на изпадналия в беда партньор.

*Заключете протриващото съоръжение, както е описано в указанията му за ползване (1).

*Направете самозатягащ възел или прикрепете самохват за въжето на пострадалия (най-подходящ е френският самозатягащ, защото след това може бързо да се развърже) (2).

*Прикачете прусека или самохвата към осигуровките на площадката с помощта на примка или на основното въже (3). Ако използвате въжето, направете сметка, дали този край няма да ви потрябва. Не се колебайте да отрежете част от него, ако се налага.

*Завържете свободното въже със стреме (4) за осигуровките на площадката. Трябва да има достатъчно корем, за да не се затегне при отпускане тежестта върху самозатягащия възел.

*Бавно отпуснете осигуряващата ръка и прехвърлете натоварването върху самозатягащия възел, проверете дали държи добре.

*Сега можете да пуснете осигуровката и да излезете от системата.

Така сте освободили част от въжето и можете да се спуснете по него до пострадалия или да организирате система за извличане или спускане.


Основни познания за първа помощ

Ролята на първата помощ е да запази живота на пострадалия, да предотврати последващи наранявания и контузии и да спомогне за възстановяването му. Запомнете следните правила:

*Свободни дихателните пътища. Има ли травма на врата или нещо, което да запушва устата или носа? Шумното дишане обикновено показва, че дихателните пътища не са свободни. Отстранете причините за това запушване внимателно, ако е възможно, с пръст (не с твърд предмет).

*Дишане. Движат ли се нормално гърдите, усещате ли движение на въздуха пред устата? Ако пострадалият не диша, опитайте изкуствено дишане, стига да можете да го направите, без да застрашите собствения си или неговия живот.

*Кръвообращение. Напипвате ли пулс на врата? Ако сърцето е спряло, налага се да направите сърдечен масаж.

*Степени на безсъзнание. В съзнание ли е пострадалият, реагира ли, способен ли е да говори?

Може да се наложи да предприемете и други мерки:

*Проверете за кръвотечение. Опитайте да спрете кръвта или с пряко натискане на артерии, или с помощта на турникет (използвайте го само в краен случай).

*Проверете за травми на главата, врата и гръбнака - не местете пострадалия, докато не се уверите, че такива няма. Може да се наложи да го обездвижите.

*Ако няма травми на гръбнака и врата, поставете пострадалия в показаната по-долу поза за възстановяване.

Други неща, като по-удобно положение на тялото на пострадалия, шок, измръзване, счупени крайници, малки кръвоизливи и т. н., трябва да останат на заден план след по-сериозните травми. Не позволявайте слабото кръвотечение от някоя незначителна рана да отвлече вниманието ви от основните поражения. Шинирането на счупените крайници (ако се извърши много внимателно) може да предотврати последващо увреждане на кръвоносните съдове и нервите.

Ако се съмнявате, изчакайте!

Лошо време, загубване, пострадал, замръкване - дали да рискуваме, или да изчакаме спасителите? Няма еднозначен отговор; при различни условия, правилният избор е различен. Общо взето изчакването е за предпочитане. Можем да се стоплим, като се пъхнем в раниците, като се увием във въжето или просто се долепим един до друг.

Малка раничка с някое шоколадче, бутилка вода, фенерче, дъждобран и аптечка може да ви помогне да избегнете някоя трагедия или неудобно пренощуване!

В позицията за възстановяване пострадалият винаги има свободен дихателен път, не може да се изтъркаля от площадката и всички стомашни секрети и слюнката могат да се оттекат, без да запушат устата му.

 

Към "Скално и стенно катерене" - съдържание