0103.2010
В дните преди началото на зимните олимпийски игри във Ванкувър бе разпространено съобщението, че на своя сесия Международният олимпийски комитет (МОК) е признал състезателното (спортното) катерене за олимпийски спорт.
Това означава, че то може да претендира за включване в програмата на олимпийските игри. В съответствие с регламента на МОК, решението за олимпийската програма се утвърждава седем години преди началото на дадена олимпиада. Т. е., бъдещето на Игрите през 2020 г. ще се решава на сесията на МОК в Буенос Айрес през 2013 г.
Ето няколко мнения на спортни катерачи от Русия по този повод.
Дмитрий Шарафутдинов, заслужил майстор на спорта (ЗМС), световен шампион за 2007 г. в дисциплината “боулдъринг”:
Естествено, много се радвам. Аз съм “За”. Лично аз от дете съм си мечтал да участвам на олимпийски игри, но мисля, че едва ли ще издържа до 2020 г. Затова пък младите има към какво да се стремят. Това е силен катализатор за развитието на състезателнотото катерене. Нашата страна има огромен потенциал. А това, че решението на МОК не се харесва на някои, е защото се страхуват да започнат да тренират целенасочено и пълноценно, за да постигнат съвършено ново ниво на подготовката си – такова, каквото е в олимпийските спортове. Съответно и конкуренцията ще се увеличи, което не може да не радва.
Анна Стенковая, майстор на спорта от международна класа (МСМК):
Много се радвам, разбира се. Смятам, че това е голяма крачка напред в развитието на нашия любим спорт и много голям принос за това има моят треньор Александър Пиратинский. Надявам се, че това ще способства за построяването на нови стени в различни кътчета на нашата страна (и не само в нея) и за провеждането на повече състезания. Много бих искала да участвам в олимпийски игри, но през 2020 г. ще бъда на 36 години.
Татяна Тарасова (МСМК):
Новината може и да е добра. Но какво ни касае НАС, занимаващите се с дисциплините “боулдъринг” и “трудност”??? Ние ще се окажем напълно забравени. Аз никога не съм тичала по еталонен маршрут (именно за негова евентуална поява на олимпийски игри става дума), защото тази дисциплина не ми харесва. За мене катеренето означава винаги различни, интересни маршрути. Този спорт ме привлече именно с това! И масовата публика ще смята, че състезателното катерене е “когато някакви хора тичат по еднакви турове”. Мисля, че много неща ще се променят в “скоростта” – всички ще бягат по трасето като коне, ще пият разни таблетчици, защото рекордите не са вечни... “Боулдърингът” и “трудността” ще продължат да съществуват, само че много трудно (не че сега е лесно), тъй като всички сили и средства ще бъдат насочвани към “скоростта”. Треньорите ще се занимават само с нея, защото мнозина ще бъдат убедени, че именно в това е смисълът, че това е ОЛИМПИАДА!!!
Анна Галямова, майстор на спорта (МС):
Аз мисля, че това ще се отрази добре върху развитието на спорта. Ще има повече стени и повече средства – и това е хубаво. Нямам нищо против “скоростта”, но самата аз не обичам “да бягам”. Гледането на състезания е удоволствие за мене. Особено когато не разбираш нищо и не се вълнуваш за своите приятели. Това е зрелищно и приятно за обикновения човек. Така че, нека другите да “тичат” и да подобряват рекорди. А аз ще се катеря по скалите! Признаването на състезателното катерене за олимпийски спорт е крачка напред, но тя не значи нищо и нищо не променя, докато състезателното катерене не бъде включено в програмата на игрите. А до 2020 г. има толкова много време. Така че е много рано да се мисли за тогава.
Станислав Лобзов (МС):
Признаването на състезателното катерене за олимпийски спорт звучи красиво и привлекателно, само не мога да разбера какво ни дава това и какво променя? Мисля, че до евентуалното включване на нашия спорт в програмата на олимпийските игри не следва да очакваме никакви “бонуси”. Едва когато ни включат, можем да приемаме поздравления. Естествено, след подобно решение ще се увеличат броят на професионалистите и количеството на любителите. Очаквам увеличаване на стените и на тяхното качество. Спортистите ще има къде да се катерят и да тренират. Може да се повишат заплатите на треньорите и наградните фондове.
Не мога да разбера кому пречи “еталонната” скорост. Може би на самите занимаващи се с нея. Но да се сменят мисленето и старото поколение е въпрос на много кратко време. Много остро ще започне да стои въпросът с фармакологията. Няма да е чудно, ако нашият спорт се превърне в спорт за астматици.
А любителите на скалното катерене няма за какво да съжаляват. Най-добрите фирми ще произвеждат повече екипировка и съоръжения, конкуренцията между тях ще се повиши. Надявам се, че цените им ще паднат.
Скалите и планините са на местата си и си остават там. Трябва само да се катерим по тях. А олимпиадите са за гледане по телевизията!
Александр Степанов (МС):
След включването на скалното катерене в олимпийската програма сигурно ще се появят много нови негови любители. Спортът ще получи по-голяма популярност. Ще се дават повече пари за развитието му. Ще се строят повече стени. По телевизията ще се предават състезания, ще се снимат филми. Всичко това, според мене, е забележително. А през четири години светът с интерес ще наблюдава борбата за медали в катеренето. А освен това ще се появят “познавачи-специалисти”, които полегнали на диванчетата, ще гледат телевизия и ще ругаят състезателите за допусканите грешки.
Иван Кауров (МС):
Пътят на състезателното катерене до олимпийските игри е колкото от тук до Луната пеша. Просто МОК даде на Международната федерация по спортно катерене (IFSC) постоянно признание. И нищо повече. Същото признание имаше и Международната федерация по алпинизъм (ЮИАА). Когато катерачите-състезатели се отделиха от нея, то трябваше да бъде получено отново от новата организация. Подобно признание имат много неолимпийски видове спорт (например, ориентиране и теглене на въже). Засега това дава единствено потенциална възможност да бъде подадена молба за включване в олимпийската програма. Но ако състезателното катерене стане олимпийска дисциплина, финансирането му ще се подобри. Виждам това по по-младия ми брат, който се занимава в триатлон.
А в един от коментарите към тези изказвания е написано: “Заедно със състезателното катерене олимпийско признание получиха Международната федерация по водомоторен спорт (Union Internationale Motonautique, UIM) и Международният съвет по крикет (International Cricket Council, ICC). Ха познайте, кой от тях ще бъде избран при евентуално гласуване???”
Това означава, че то може да претендира за включване в програмата на олимпийските игри. В съответствие с регламента на МОК, решението за олимпийската програма се утвърждава седем години преди началото на дадена олимпиада. Т. е., бъдещето на Игрите през 2020 г. ще се решава на сесията на МОК в Буенос Айрес през 2013 г.
Ето няколко мнения на спортни катерачи от Русия по този повод.
Дмитрий Шарафутдинов, заслужил майстор на спорта (ЗМС), световен шампион за 2007 г. в дисциплината “боулдъринг”:
Естествено, много се радвам. Аз съм “За”. Лично аз от дете съм си мечтал да участвам на олимпийски игри, но мисля, че едва ли ще издържа до 2020 г. Затова пък младите има към какво да се стремят. Това е силен катализатор за развитието на състезателнотото катерене. Нашата страна има огромен потенциал. А това, че решението на МОК не се харесва на някои, е защото се страхуват да започнат да тренират целенасочено и пълноценно, за да постигнат съвършено ново ниво на подготовката си – такова, каквото е в олимпийските спортове. Съответно и конкуренцията ще се увеличи, което не може да не радва.
Анна Стенковая, майстор на спорта от международна класа (МСМК):
Много се радвам, разбира се. Смятам, че това е голяма крачка напред в развитието на нашия любим спорт и много голям принос за това има моят треньор Александър Пиратинский. Надявам се, че това ще способства за построяването на нови стени в различни кътчета на нашата страна (и не само в нея) и за провеждането на повече състезания. Много бих искала да участвам в олимпийски игри, но през 2020 г. ще бъда на 36 години.
Татяна Тарасова (МСМК):
Новината може и да е добра. Но какво ни касае НАС, занимаващите се с дисциплините “боулдъринг” и “трудност”??? Ние ще се окажем напълно забравени. Аз никога не съм тичала по еталонен маршрут (именно за негова евентуална поява на олимпийски игри става дума), защото тази дисциплина не ми харесва. За мене катеренето означава винаги различни, интересни маршрути. Този спорт ме привлече именно с това! И масовата публика ще смята, че състезателното катерене е “когато някакви хора тичат по еднакви турове”. Мисля, че много неща ще се променят в “скоростта” – всички ще бягат по трасето като коне, ще пият разни таблетчици, защото рекордите не са вечни... “Боулдърингът” и “трудността” ще продължат да съществуват, само че много трудно (не че сега е лесно), тъй като всички сили и средства ще бъдат насочвани към “скоростта”. Треньорите ще се занимават само с нея, защото мнозина ще бъдат убедени, че именно в това е смисълът, че това е ОЛИМПИАДА!!!
Анна Галямова, майстор на спорта (МС):
Аз мисля, че това ще се отрази добре върху развитието на спорта. Ще има повече стени и повече средства – и това е хубаво. Нямам нищо против “скоростта”, но самата аз не обичам “да бягам”. Гледането на състезания е удоволствие за мене. Особено когато не разбираш нищо и не се вълнуваш за своите приятели. Това е зрелищно и приятно за обикновения човек. Така че, нека другите да “тичат” и да подобряват рекорди. А аз ще се катеря по скалите! Признаването на състезателното катерене за олимпийски спорт е крачка напред, но тя не значи нищо и нищо не променя, докато състезателното катерене не бъде включено в програмата на игрите. А до 2020 г. има толкова много време. Така че е много рано да се мисли за тогава.
Станислав Лобзов (МС):
Признаването на състезателното катерене за олимпийски спорт звучи красиво и привлекателно, само не мога да разбера какво ни дава това и какво променя? Мисля, че до евентуалното включване на нашия спорт в програмата на олимпийските игри не следва да очакваме никакви “бонуси”. Едва когато ни включат, можем да приемаме поздравления. Естествено, след подобно решение ще се увеличат броят на професионалистите и количеството на любителите. Очаквам увеличаване на стените и на тяхното качество. Спортистите ще има къде да се катерят и да тренират. Може да се повишат заплатите на треньорите и наградните фондове.
Не мога да разбера кому пречи “еталонната” скорост. Може би на самите занимаващи се с нея. Но да се сменят мисленето и старото поколение е въпрос на много кратко време. Много остро ще започне да стои въпросът с фармакологията. Няма да е чудно, ако нашият спорт се превърне в спорт за астматици.
А любителите на скалното катерене няма за какво да съжаляват. Най-добрите фирми ще произвеждат повече екипировка и съоръжения, конкуренцията между тях ще се повиши. Надявам се, че цените им ще паднат.
Скалите и планините са на местата си и си остават там. Трябва само да се катерим по тях. А олимпиадите са за гледане по телевизията!
Александр Степанов (МС):
След включването на скалното катерене в олимпийската програма сигурно ще се появят много нови негови любители. Спортът ще получи по-голяма популярност. Ще се дават повече пари за развитието му. Ще се строят повече стени. По телевизията ще се предават състезания, ще се снимат филми. Всичко това, според мене, е забележително. А през четири години светът с интерес ще наблюдава борбата за медали в катеренето. А освен това ще се появят “познавачи-специалисти”, които полегнали на диванчетата, ще гледат телевизия и ще ругаят състезателите за допусканите грешки.
Иван Кауров (МС):
Пътят на състезателното катерене до олимпийските игри е колкото от тук до Луната пеша. Просто МОК даде на Международната федерация по спортно катерене (IFSC) постоянно признание. И нищо повече. Същото признание имаше и Международната федерация по алпинизъм (ЮИАА). Когато катерачите-състезатели се отделиха от нея, то трябваше да бъде получено отново от новата организация. Подобно признание имат много неолимпийски видове спорт (например, ориентиране и теглене на въже). Засега това дава единствено потенциална възможност да бъде подадена молба за включване в олимпийската програма. Но ако състезателното катерене стане олимпийска дисциплина, финансирането му ще се подобри. Виждам това по по-младия ми брат, който се занимава в триатлон.
А в един от коментарите към тези изказвания е написано: “Заедно със състезателното катерене олимпийско признание получиха Международната федерация по водомоторен спорт (Union Internationale Motonautique, UIM) и Международният съвет по крикет (International Cricket Council, ICC). Ха познайте, кой от тях ще бъде избран при евентуално гласуване???”
Добави коментар