Пресконференция с експедиция "Талай Сагар 2003"

Днес от 13:00 ч в Пресклуб "България" ФБАК организира пресконференция с участниците в експедицията, която премина при голям интерес от страна на медиите. Албум със снимки.

Към албум със снимки на Христо Христов

Присъстваха всички от експедицията, много приятели, няколко телевизии, основните вестници и представители на ММС.

Петър Атанасов, който водеше пресконференцията, даде думата на всеки един от експедицията и те разказаха своята гледна точка като участници в това събитие (някои по-подробно, като Стамен и Жеко, други по-сбито, като Боби, Валя и Руми). През цялото време се въртяха избрани видео-кадри от изкачването.

Изтъкнато беше посвещението на експедицията на загиналия тази пролет наш общ приятел Милен Милчев, който духом е бил с тях. Самата експедиция е била планирана за пролетта. когато нещастието се случва, останалите се заричат да осъществят експедицията и да довършат започнатото.

Никола и Христо, които единствени стигнаха най-високата точка на Талай Сагар, разказаха за изкачването на върха. Те изтъкнаха, че като цяло успешната експедиция е дело на всичките и участници, всеки един от които е допринесъл максимално за крайния успех.

Валя разказа за радушния прием от българското посолство в Делхи и пожела публично да благодари на хората там и на Външно министерство за оказана помощ.

Стамен много увлекателно ни "разходи" по маршрута, като разказа как с Жеко са го разекипирали, използвайки и похвати от парашутната техника (част от въжетата са ги метнали отгоре, защото багажа е бил убийствено много).

Руми, която е завършила кинезетерапия, се е изявила и като доктор на експедицията. Всички се похвалиха че са минали през ръцете и.

  Това са първите снимки, които се публикуват от катеренето по стената. Христо ги е снимал с фотоапарат "Смяна".

Ето текста, който беше разпространен за журналистите на пресконференцията.

Българска премиера в Хималаите

През есенния (следмусонния) сезон на 2003 г. българска експедиция изкачи по нов, премиерен маршрут връх Тхалай Сагар (6904 м) в Гархвалските Хималаи, Индия. Това е най-сериозното постижение на българския алпинизъм през последните години. В състава на групата бяха Никола Леваков, Христо Христов, Жеко Вътев, Стамен Касабов, Борислав Пигов и - last but not least! -Валерия Цолова и Румяна Гълъбова.

Те отпътуваха със самолет за Делхи през септември, за да стигнат по суша до Утаркаши в индийския щат Утар Прадеш, а оттам - до свещеното място Ганготри, където са изворите на свещената река Ганг. На 21 септември 2003 г. бе достигнато мястото на базовия лагер край езерото Кедар Тал (4750 м), а на 26 септември се появи предният базов лагер (5400 м), отбелязан на схемите като АВС (advanced base camp). Този район се отличава с много висока концентрация на върхове около 7000 м, при това с изключителна техническа трудност -Бхагиратхи, Бхригупанти, Кедарнатх, Шивлинг, Тхалай Сагар и много други. Всяко изкачване по тях през последните години превръща авторите му в част от световния катерачен елит и им отрежда място в историята на алпинизма.

Българите избраха да прокарат своя премиерен маршрут по северозападната стена на Тхалай Сагар. За трудността му може да свидетелства фактът, че седем нощувки на атакуваща свръзка Никола Леваков-Христо Христов-Жеко Вътев по него бяха висящи - върху бивачна платформа, закрепена върху отвесната стена, под която зееше неколкостотинметрова пропаст, а осмата - в снежна пещера, изкопана във върховия купол.

По пътя към върха имаше пълен комплект от препятствия - фирново-ледени склонове с наклон 60-70 градуса, отвесни ледени пасажи, абсолютно гладки скални плочи, много рисковани и лошо осигурени преминавания по ледени езици, много тънка ледена кора върху гладки плочи. Преминаването им налага използване на най-съвременна техника и усилия на границата на човешките възможности. На около 6250 м се атакуващите се натъкват на плитък винкел VI, А1, при излизането от който водещият Никола Леваков прави пандюл (махало) на въжето, за да достигне до леден участък и да може да продължи.

След като поради опасност от измръзване на краката надолу поема Жеко Вътев, съдбата на експедицията остава в ръцете на Никола Леваков и Христо Христов. Предстои им да се сблъскат с най-сериозното препятствие - 50-метров пояс от кристалинни шисти, където осигуровките са символични, а възможността за връщане от същото място - невъзможна. Според сполучливия израз на Никола Леваков "Не трудният лед и скала по-надолу, а този 50-метров пояс от шисти, ще разграничават много големия брой опитали се да изкачат Тхалай Сагар от успелите!"

На 12 октомври 2003 г. сутринта Леваков и Христов тръгват към върха в 8,00 ч. Когато изглежда, че трудностите са свършили, се натъкват на камина от IV+/V- категория, много ронлива като всичко наоколо. На върха са в 12,47 ч. Престояват на него около 30 минути. На един фирнов клин с въженце (оставено от французите) завързват българския трикольор. За да стане факт първият български премиерен маршрут в Хималаите и да запишат имената си в историята на българския и световния алпинизъм.

Федерация на българските алпийски клубове

Към предишния материал за експедиция "Талай Сагар 2003" в Climbing Guide

Към следващия материал за експедиция "Талай Сагар 2003" в Climbing Guide

Към албум със снимки на Христо Христов