2010.2009
Четири слънчеви дни (11-14 август 2009 г.) бяха необходими на братята Томас и Алекс Хубер (който ще бъде гост на Деветия международен фестивал на планинарския филм в Банско т. г.), за да изкатерят чисто тура “Eternal Flame” на Безименната кула на Транго (Nameless Trango Tower) в Каракорум.
Братя Хубер след изкачването
Снимка: Франц Хинтербранднер
Photo: Franz Hinterbrander
Маршрутът, който бе прокаран през 1989 г. от силния немски катерачен екип Курт Алберт (Kurt Albert), Волфганг Гюлих (Wolfgang Güllich), Кристоф Щийглер (Christof Stiegler) и Милан Шикора (Milan Sykora) и оценен с VI, 7b+ A2, в продължение на 20 г. остана недостъпен за преодоляване без изкуствени опорни точки. Причини за това бяха крайно променливото време в района, техническите трудности и голямата надморска височина.
А опити не липсваха. Първата крачка бе направена от силната свръзка Дени Бурде (Denis Burdet), Никола Дзамбрети (Nicolas Zambretti) и Тони Арбонес (Toni Arbones)*. През 2003 г. тримата успяха да преминат чисто две от четирите “клинови” въжета. Две години след тях испанските братя Икер и Енеко Поу (Iker, Eneko Pou) преминаха вариант на ключовото десето въже, отваряйки пътя към цялостно изкатерване на тура без изкуствени опорни точки. За съжаление, лошото време попречи на Икер и Енеко да направят опит за това.
Братята Хубер се появиха в Каракорум в края на юли с фотографа Франц Хинтербранднер (Franz Hinterbrandner) и кинооператора Марио Валдер (Mario Walder). От самото начало времето бе неочаквано хубаво. За два дни немците организираха лагер на т. нар. Слънчева площадка (Sun Terrace). Действайки от това място, преминаха вариант към трудния траверс. Атакуваха право нагоре по постепенно губещи се цепки по плочи до системата пукнатини, по които върви оригиналната линия. Двете нови въжета, наречени “Come on Baby” и “Light my Fire” получиха оценка 7a+.
Александер по идеална пукнатина за заклинване на дланите (5.10c) на петото въже
Снимка: Франц Хинтербранднер
Photo: Franz Hinterbrander
След три дни почивка в базовия лагер получиха съобщение, което надмина и най-смелите им очаквания – за идеално време през предстоящите шест дни. Веднага тръгнаха, прокарвайки нов вариант на старта. Същия ден преминаха още три въжета, докато леещата се вода от разтопения сняг не спря окончателно напредването им. На следващата сутрин се върнаха по фиксираните въжета и продължиха изкачването. След като стигнаха до ключовото десето въже, установиха, че теренът, по който бе прокаран вариантът на братята Поу, след обяд е мокър, заради топящия се по-горе сняг. Затова решиха да минат по свой вариант четири метра вляво от испанския. 20-метрова пукнатина им позволи да стигнат до горната, суха част от варианта на братята Поу. Същия ден, освен двете нови, обиколни въжета, наречени “Wish You were here” и “Burn for You” с оценка 7c, Томас и Алекс изкатериха още една дължина и се върнаха до Слънчевата площадка.
.jpg)
Петнадесетото въже на “Eternal Flame”
Снимка: Франц Хинтербранднер
Photo: Franz Hinterbrander
Третия ден бе битка с надвесената пукнатина (7c+), чието чисто изкатерване дойде след многобройни опити. След още едно въже братята решиха, че вече е късно, а прогнозата е толкова добра, че последната атака към върха може да бъде отложена за другия ден. На сутринта бързо се справиха с последните лесни въжета и около обяд бяха на върха на Безименната кула с Хинтербранднер и Валдер, които документираха изкачването. Две десетилетия след премиерата изкатерването по тура без изкуствени опорни точки стана факт.
Crux-ът на 6000 м
Хинтербранднер
Снимка: Франц Хинтербранднер
Photo: Franz Hinterbrander
След изкачването Алекс Хубер каза;
- Няма съмнение, че имахме просто невероятен късмет. За такъв успех е необходимо благоприятно стечение на много обстоятелства. Преди всичко, времето беше великолепно, което ни даде възможност да катерим по цепки и пукнатини, лишени от лед (...) Щастливи сме, че нашето изкатерване е част от историята на този тур.
-----------------------
* Тони Арбонес е познат у нас от филма “Амазонски световъртеж” (Франция, 2006, Еврар Ванденбом, 53’/ “Amazonian vertigo”, France, 2006, Evrard Vendenbaum, 55’) за изкачването по стената край Салто дел Анхел - най-високия водопад в света, скрит в дъждовните гори на Амазония. , от програмата на Осмия международен фестивал на планинарския филм в Банско, показван също в София, Стара Загора, Велико Търново, Шумен, Русе, Карлово и др.
Братя Хубер след изкачването
Снимка: Франц Хинтербранднер
Photo: Franz Hinterbrander
Маршрутът, който бе прокаран през 1989 г. от силния немски катерачен екип Курт Алберт (Kurt Albert), Волфганг Гюлих (Wolfgang Güllich), Кристоф Щийглер (Christof Stiegler) и Милан Шикора (Milan Sykora) и оценен с VI, 7b+ A2, в продължение на 20 г. остана недостъпен за преодоляване без изкуствени опорни точки. Причини за това бяха крайно променливото време в района, техническите трудности и голямата надморска височина.
А опити не липсваха. Първата крачка бе направена от силната свръзка Дени Бурде (Denis Burdet), Никола Дзамбрети (Nicolas Zambretti) и Тони Арбонес (Toni Arbones)*. През 2003 г. тримата успяха да преминат чисто две от четирите “клинови” въжета. Две години след тях испанските братя Икер и Енеко Поу (Iker, Eneko Pou) преминаха вариант на ключовото десето въже, отваряйки пътя към цялостно изкатерване на тура без изкуствени опорни точки. За съжаление, лошото време попречи на Икер и Енеко да направят опит за това.
Братята Хубер се появиха в Каракорум в края на юли с фотографа Франц Хинтербранднер (Franz Hinterbrandner) и кинооператора Марио Валдер (Mario Walder). От самото начало времето бе неочаквано хубаво. За два дни немците организираха лагер на т. нар. Слънчева площадка (Sun Terrace). Действайки от това място, преминаха вариант към трудния траверс. Атакуваха право нагоре по постепенно губещи се цепки по плочи до системата пукнатини, по които върви оригиналната линия. Двете нови въжета, наречени “Come on Baby” и “Light my Fire” получиха оценка 7a+.
Александер по идеална пукнатина за заклинване на дланите (5.10c) на петото въже
Снимка: Франц Хинтербранднер
Photo: Franz Hinterbrander
След три дни почивка в базовия лагер получиха съобщение, което надмина и най-смелите им очаквания – за идеално време през предстоящите шест дни. Веднага тръгнаха, прокарвайки нов вариант на старта. Същия ден преминаха още три въжета, докато леещата се вода от разтопения сняг не спря окончателно напредването им. На следващата сутрин се върнаха по фиксираните въжета и продължиха изкачването. След като стигнаха до ключовото десето въже, установиха, че теренът, по който бе прокаран вариантът на братята Поу, след обяд е мокър, заради топящия се по-горе сняг. Затова решиха да минат по свой вариант четири метра вляво от испанския. 20-метрова пукнатина им позволи да стигнат до горната, суха част от варианта на братята Поу. Същия ден, освен двете нови, обиколни въжета, наречени “Wish You were here” и “Burn for You” с оценка 7c, Томас и Алекс изкатериха още една дължина и се върнаха до Слънчевата площадка.
Петнадесетото въже на “Eternal Flame”
Снимка: Франц Хинтербранднер
Photo: Franz Hinterbrander
Третия ден бе битка с надвесената пукнатина (7c+), чието чисто изкатерване дойде след многобройни опити. След още едно въже братята решиха, че вече е късно, а прогнозата е толкова добра, че последната атака към върха може да бъде отложена за другия ден. На сутринта бързо се справиха с последните лесни въжета и около обяд бяха на върха на Безименната кула с Хинтербранднер и Валдер, които документираха изкачването. Две десетилетия след премиерата изкатерването по тура без изкуствени опорни точки стана факт.
Crux-ът на 6000 м
Хинтербранднер
Снимка: Франц Хинтербранднер
Photo: Franz Hinterbrander
След изкачването Алекс Хубер каза;
- Няма съмнение, че имахме просто невероятен късмет. За такъв успех е необходимо благоприятно стечение на много обстоятелства. Преди всичко, времето беше великолепно, което ни даде възможност да катерим по цепки и пукнатини, лишени от лед (...) Щастливи сме, че нашето изкатерване е част от историята на този тур.
-----------------------
* Тони Арбонес е познат у нас от филма “Амазонски световъртеж” (Франция, 2006, Еврар Ванденбом, 53’/ “Amazonian vertigo”, France, 2006, Evrard Vendenbaum, 55’) за изкачването по стената край Салто дел Анхел - най-високия водопад в света, скрит в дъждовните гори на Амазония. , от програмата на Осмия международен фестивал на планинарския филм в Банско, показван също в София, Стара Загора, Велико Търново, Шумен, Русе, Карлово и др.
Добави коментар