С отлични резултати завърши експедицията на белгийския екип Никола Фаврес (Nicolas Favresse), Шон Вилануева (Sean Villanueva), Стефан Хансенс (Stéphane Hanssens) и Оливие Фаврес (Olivier Favresse) на Бафинова Земя.

Те заминаха за този остров от Канадския Арктически архипелаг в края на юни с намерение да прокарат няколко нови маршрута по гранитния монолит на Маунт Асгърд (Mt. Asgard).

Самото стигане до планираната цел може да бъде тема на отделен разказ. Достатъчно е само да се спомене, че от 45-те дни на експедицията 30 отне транспортът на товари от брега на фиорда до подножията на стените и обратно (три седмици нагоре, една – надолу) при две седмици чисто катерене. Някому това може да се стори смешно, но имайки предвид уникалния характер на това място, участниците в групата твърдят, че усилията са заслужавали да бъдат направени.


Маунт Асгърд на Бафинова Земя
Снимка/ photo: arch. Favresse

Възнаграждение за тежкото придвижване бе фактът, че пътят преминава през красива тундра, а местата за биваци са заобиколени от безброй боулдъри, които позволяваха на белгийците да поддържат добрата си катерачна форма. От момента на навлизането си в широката долина Вийзъл (Weasel) те можеха да се възхищават на многобройни, в по-голямата си част – девствени, стени. Монотонният транспорт на тежките денкове до такава степен им додея, а желанието за катерене беше толкова голямо, че решиха да се възползват от всяка възможност, която се изпречи на пътя им до Маунт Асгърд. Затова се разделиха на две свръзки и се започна.

Шон и Стефан направиха (по всяка вероятност) първо изкачване по северозападното рамо на върха Тироква (Tirokwa). То им отне 24 часа от базовия лагер до базовия лагер. Така се появи преминатият изцяло на класика (без използване на изкуствени опорни точки) тур “Chocolate boomerang” (700 м, 5.11). Той върви по линията на по-ранен опит на австралийци и по цялата си дължина предлага великолепна скала.


“Chocolate boomerang” (5.11, 700 м), Тироква
Снимка/ photo: arch. Nicolas Favresse

По същото време братята Фаврес тръгнаха по девствената кула близо до Маунт Один (Mt. Odin). Линията на тяхното изкачване преодолява ясно изразена формация и бе наречена “Le bic rouge de Odin” (5.10, 800 м). Това също по всяка вероятност е първо изкачване по кулата.


“Le bic rouge d'Odin” (5.10, 800 м), девствената кула в масива на Маунт Один
Снимка/ photo: arch. Nicolas Favresse

След първите успешни изкатервания екипът влезе във форма и транспортната совалка до намиращата се 60 километра по-нататък крайна цел стана по-лесна. След стигането до подножието на Маунт Асгърд и встъпителното разузнаване на два клинови маршрута – “Inukshuk” по Северната кула и “Bavarian Direct” [(август 1996 г., Кристиан Шлезенер (Christian Schlesener), Мани Райхелт (Mani Reichelt), Тони Град (Toni Grad), Лук Гускели (Luck Guscelli) и Маркус Брукбауер (Markus Bruckbauer)] по Южната кула, изборът падна на втория с намерение да бъде преминат чисто. Катеренето беше невероятно, с постоянни трудности и с въжета от порядъка на 5.12/ 5.13. След 11 дни по стената, по време на които всяка свръзка записа водачество по няколко трудни въжета, маршрутът бе почти изкатерен без изкуствени опорни точки.

Какво означава това “почти”? От времето на първото изкачване през 1996 г. челото на ледника се е отдръпнало на около 15 метра. Така, до първата виждаща се на стената междинна осигуровка трябваше да бъдат преминати 15 метра по полирана от ледника скала. След няколко опита за катерене без изкуствени опорни точки белгийците се отказаха от това си намерение и включиха в битката известната испанска специалистка по солово big wall-катерене Силвия Видал (Silvia Vidal) с нейните “джунджурии” – cooperhead-и, hook-ове и т. н. Тя се справи с проблема и го определи като “наистина приятно A4+". Силвия стана пълноправен член на белгийския екип на място, след като се отказа от своите солови планове. За мъжката част това означаваше включване на специалист от най-висока класа в катеренето с изкуствени опорни точки, но и допълнителна бивачна платформа (porta ledge). Благодарение на това само един от тях трябваше да спи в хамак. Това се решаваше чрез всекидневен жребий.


Този път нощувката в хамак е за Оливие
Снимка/ photo: arch. Nicolas Favresse

Повечето от въжетата по маршрута бяха преминати в стил RP, няколко – в стил headpoint, за да се избегне дупченето и използването на спитове. Катеренето бе основно по пукнатини и плочи.

За чистото изкатерване на маршрута (каквото беше целта), трябваше да бъдат търсени (и намирани) редица нови варианти на оригиналната линия и по този начин почти половината маршрут бе изкатерен по девствен, недокоснат от хора терен. В горната част само 1 метър (!) не стигна за изцяло класическо изкатерване. Става дума за свързване в едно на последователността от движения. Пасажът се оказа прекалено труден – според белгийците той може би е около 5.13+.

Те нарекоха своя вариант “Belgarian” (5.13, A1), за да подчертаят съвместните усилия на белгийци и баварци. При това забелязаха, че премиерата е направена в не най-добър стил – на много места се виждат дупки за bat hook-ове и дълги поредици от спитове покрай идеални пукнатини...


Маунт Асгърд от север, вляво е “Porter Route” (Charlie Porter, 1975, VII, 5.12+/ A4) по Северната кула, вдясно е вариантът на белгийците “Belgarian” по Южната кула
Снимка/ photo: arch. Nicolas Favresse


Стефан Хансенс при опит да премине RP петото въже на “Belgarian”
Снимка/ photo: arch. Nicolas Favresse

След няколко дни почивка белгийците отново се разделиха на две свръзки (този път без Силвия) и се насочиха към Северната кула на Маунт Асгърд. Шон и Стефан повториха “Porter Route (5.12/A4) след 24-часово катерене non-stop. Всички въжета (без тези, които не успяха да преминат без изкуствени опорни точки) бяха изкатерени on sight.

В същото време Оливие и Нико преодоляха североизточната стена по маршрут, който според тях е нов – “Whiskey Gonzales” (5.11, 1200 м). Вероятно е в горната си част да съвпада с линията на канадската свръзка Уолш-Бразо (Walsh-Brazeau) от тази година. Целият маршрут с трудности 5.10/ 5.11 бе изкатерен on sight за 24 часа.


"Whiskey Gonzales" (5.11, 1200 м) по Северната кула на Маунт Асгърд
Снимка/ photo: arch. Nicolas Favresse