Това е боулдърът, по който тръгнахме да загряваме, при откриването на обекта край Рилския манастир... и така, до сега. За хората, които са минавали някакви неща на границата, не е безизвестно, че ниската температурата и липсата на слънце, са почти задължителни.

Минах боулдъра около 22.00 часа на фаровете на колата ми, като преди това, през деня, направих 5-6 напълно безуспешни опита за минаване. Въпреки че категорията е предполагаема, “Едва ли не” със сигурност се нарежда сред най-трудните преминати боулдъри в България, а може би и води класацията. Боулдърът има и по-трурден вариант, при изключване на десния ръб и тогава категорията скача някъде около 8B. Така че, ако вечер не можете да спите, най-добре отидете да се катерите някъде, поне добро триене ще има:-).

P.S. Точно преди около два месеца направих и първото преминаване на “Дънера”, боулдър от същото ниво на трудност (V12), проблемът се намира над село Бели Искър (новата боулдър маниа).

Ивайло Радков - Фазата